ако си полегнеш в тревата виждаш какво ли не.
ако се изправиш виждаш цялата поляна.
ако тръгнеш бавно виждаш листата на дърветата.
ако се качиш на колело........
ако се качиш на автомобил......
ако се движиш със 150 км/ч..........
а ако си със самолет.............
да.
това че някой е на автомобил а иска да вижда тревичките и цветята е проблем.
проблем за него.
много е лесно да се каже- спри , слезни......и това е.
не.
никой не спира, никой не слиза.
понякога много рядко единици правят това.
останалите слезли просто са изхвърлени в тревата.
можеш да си гледаш тревата на воля , но от там до това лицето ти да отиде в калта не е проблем.
страха , да страха от това кара хората да не рискуват.
много приказки, да . лесно е да си говорим принципни неща. но колко от тях сте видяли и преживели.
но дори и така да е няма две еднакви съдби.
всеки е прав за себе си.
но това не пречи да даваме рецепти за живота.
това е смешно и жалко.
естествено има общи принципи но нещата са доста объркани и взаимосвързани.
да живеем живота или да го коментираме?
да се радваме на красиви умни думи или да търсим движението напред.
напред?
естествено всеки в свойта посока.
едва ли скоро ще се построи вавилонската кула.
много думи......
по добре нещо друго.....
понякога и мълчанието говори.
....

Питон, да те питам нещо?
Защо Мулето сега не се заяжда с теб?
Защо Мулето сега не се дразни и не те дразни?
Има защо...отговори си.....!
Поздрави, приятно ми е да те чета....
Поздрави и на Ла По....

mule, малко си променен.
е не само ти. всички малко или много се променяме нанякъде.
все пак важно е да има диалог колкото и сме различни .
това че не приемам лесно чужди рецепти е нормално за мен.
но и никога не мога и не казвам на черното бяло и обратното.
считам че има какво да напишем тук колкото и да изглежда странно като начин на изказване и т. н.
още повече че сме откровенни ...
най лесно е да настъпиш някой или да го смачкаш било душевно или физически.
това не ми доставя удоволствие въпреки че съм принуден да правя подобни неща понякога.
за съжаление.
аз съвети рядко давам ...но мога да ти кажа само следното - човек не може да живее сам, сам с мислите си , сам с проблемите си ....
това че общуването става проблем не е ново , но става все по актуално и започва да измества всичко останало.
ти си знаеш ...са кво да ти обяснявам и това и онова и какво ли още не.
нещата са ти ясни та ясни. това че прекалено усложняваш обаче някои неща мисля че ти пречи.
да, пречи ти да изпростееш и да правиш щуротии.
а може би човек понякога и от това има нужда?

усложняването пречи, но пречи и опростяването...

пописваш тук напоследък интересни за четене неща, интересни в различието на изразност спрямо преишни твои... и всеки път си мисля за едно изказване на LA_PIOVRA, колко била доволна, че се е дистанцирала от форума, който й бил "промивал" мозъка. Разбира се, не подлежи на обсъждане, най-вече в нейно отсъствие, нейното усещане за нещата, то е лично нейно. Аз обаче тогава много се замислих върху многократно предъвкваните теми за любовта, приятелството, доверието... Когато някой ни е толкова скъп, че сме готови на всичко, за да го "спасим"- от какво го спасяваме? От неговите или от нашите заблуди? И ако успеем да го извадим от някое "промиване", дали не го подлагаме на друго, само че избрано и контролирано от нас? Какво е измерението на понятието безкористност, тогава? И ако филмът свършва, рано или късно, какво е нашето оправдание, че сме си позволили да променяме роли и сценарии, които в крайна сметка не са се оказали и наши?

Някой път Сине, ме подсети да ти разправя една притча за Сливата в полето, за дивата слива, в която понякога се чеше дивото Муле.....
Понякога....когато не ти пише по нета и не ти се усмихва от екрана..../смея се/
Та там в тази притча.....са казва...но труг път ще ти кажа...защото сега съм ...ще ми дойдат гости...
Чао...

виж какво това което съм писал преди ми е по скъпо и си ми харесва повече от това което сега е написано от мен.
промених някои неща за да може да водим диалог.
все пак от някъде трябва да започнем .
не бих казал че нещо кой знае какво ми дава форума тук.
интернет за мен е само източник на друга информация.
но това е друга тема.

Niamam nishto protiv kakvoto i da bilo pisano ot teb sega ili predi. Tova utochnenie beshe nenujno. Predpochitah da procheta mislene vyrhu vyprosite si:-)

Едно време ти предложих, да изпринтиш част от пстингите си , и да сложиш дата....но ти не го нарави.
Сега звучиш направо...много по спокойно и по различно.Ако не си в комфорт, то е защото метаморфозата е някъде по средата....не е до края.
Би било добле да можеш сам да сравниш това, което излиза от теб сега...и това, коет обеше.
Онова си беше истерия....от сърце и душа...но сега е по така....
И в двата случая не се съобразявай с мнението на Мулето...би било важно единствено твоето мнение.

Току що дойдха и си отидоха от мен, едно семейство, заознахме се на морето. Жената, млада и хубава жена нещо е превъртяла....подтискащо беше, да гледам това....А мъжа и...така и не зная наркоман ли е или не...но яобикаля и я подканя да си тръгва и поне двадесет пъти и каза , че ще я вкара отново в психиятрията....нежно и го казваше,