Напрежението в което живеем, е повсеместно.То се проямява се и тук...в клубовете, проявява се като постоянно желание за спор,за осъществяване на обида към някой...като не приемане на чуждото мнение.
Защо е така...едва ли си задавате въпроса.
Защото напрегнатия , постоянно живее с цел. Той може да печели пари или знания...или дори победи тук, в клуба...но това е просто ЦЕЛ.Той търси средства за постигане на целта си и се дразни, когато това не става.
Може да се печели...но в същото време, печалбата е жестока загуба.Напрегнатото същество не може да се отпусне....и това всички го усещате и изпитвате.
Напрегнатия,с напрежението си прогонва любовта.
Защото любовта изключва целта.Любовта не е стока или артикул, който можеш да постигнеш с напрежение. Не може да бъде натрупана, да бъде заскладена, превърната в запас ...в капитал...
Кой губи от това?
Много ясно...напрегнатия губи от това.
И това е въпрос на обучение. И това е въпрос на възпитание.
От кого можете да се научите да бъдете ненапрегнати?
Няма учители по ненапрежение....няма.
Може да оспорвате Мулето, по отношение на разцеплението на личността...но ...това са упреци на напрегнати същества....Те винаги упрекват някого за нещо.Те винаги превръщат нещата около себе си в цели и средства за постигане на целите.
Дори и секса...дори и семейството, дори и работата, дори и нета...всичко носи отпечатъка на вътрешното напрежение.
Всъщност, това е резултат от въздействието на Ума...който е логичен, който постоянно създава и мотивира цели...и който не може да люби.
Ума не може да люби.
Ума е насочен на вън...а любовта е насочена на вътре...към самия себе си.Не говоря за секса, който е насочен навън...и който е плод на логически изводи и намерения. Говоря за безцелното чувство на хармония...наречено още любов.
За тази любов, за която времето не съществува, защото тя е вън от времето.За нея няма минало...за нея няма бъдеще...защото и миналото и бъдещето са атрибути на Ума....
И Миналото и бъдещето, не са свързани с любовта, която винаги е ТУК и СЕГА...тя не е подвластна на ума, на времето, на минало и бъдеще.
Напрегнатия не го свърта на едно място...той се люшка насам и натам....
Жалко е за това, което се пропуска при това люшкане....
Жалко е ...но това е просто елемент от напрежениято,в което сте обучени да "живеете"....
Не пиша конкретно към някой...от клуба.... не е необходимо и да ми отговаряте.....
Не се нуждая от отговор или разискване.....
Поздрави на всички....

Прав си, МУЛЕ, обаче не можем да ги променим злобарите. По важно е сам да намираш отдушник на собственото си напрежение без да навреждаш или пречиш на останалите "изкукали". Моя начин на "олекване" е непукизъм или "майната му". Сам откривам причината за напрежението и дали наистина си стува да се стягам заради кефа на някой друг. Така, че не се връзвай на нередовните и си гледай напред. Затова от днес пиша под друго име, защото ми дотегнаха някои писачи със глупавите и дребнави, че и елементарни заяждания.

тц, тц, не се напрягай бе Муле.

Какво пропускаме при люшкането ?
Можем ли всъщност да го пропуснем ?

Васко...ти не пропускаш нищо. Не пропускаш, защото вече си го направил.
"Какво пропускаМЕ при люшкането." Питаш ти, в множествено число....
Знаеш ли защо питаш в множествено число?
Защото не си задавш въпроса в единствено числа!
Защото ...защото нещата ,които са поставени, са далеч от ТЕБ...ти самия си далеч от себе си.
Някой трябва да ти обясни, като на бебе, какво пропускаш....????
Действително...от кога съм споделил с теб, че си още бебе....,едно време бях по рязък с теб,но просто "вече" няма смисъл.
Няма нужда да "дразниш" същество,което не може да си отговори, защо става това.
Ако дразниш същество, което може да си отговори "защо?"...то си отговаря...и това си личи.
Така се постигат не само "спортни" постижения.
От раздразнението....., понякога, има страхотни резултати,постижения....стига този, който "дразниш", да има потенциал.
А когато "дразниш".... същество без потенциял, постижения няма.Не може да има постижения.
Какво като дразниш един "евнух"?Евнуха е повреден,и да го дразниш и да не го дразниш, той си е повреден....не става нищо....няма резултат.
Толкова за продуктивността ти , в клубовете, и тук и във философията.
Иначе...много си се "загрижил" за темите подадени от Мулето....? Брей брей?
Е благодаря ти де....за загрижеността.
Когато пиша за напрежението....за лъжата , за страха , за свободата, за парите, визирам опит и то собствен опит, в това което ПИША тук.
Визирам, защото опита е налице...и след като е налице...може да бъде анализиран, може, дори и грешно понякога, да бъде споделен, да бъде коментиран.
Опита...е изстрадан. Осъзнат...може дори грешно да е осъзнат, да не е винаги приет и верен за другите....но това е Осъзнат опит.
Всъщност, той не може да е верен за другите.
Дори това, което е казал Иисус, е било вярно само за него самият.То не е вярно за учениците му, за християните....за ТЕБ.Защото не е изстрадан от тях.
Защото не си го изстрадал...затова не можеш и да приемеш случилото се.
Ти Васко....не желая да те обиждам, не го приемай така...нямам за цел това....все още си далеч от осъзнаването на самия себе си.
Това което ти пиша, не е обидно....ако го анализираш, ще разбереш че не е обидно....
Но начина, по който пишеш, показва пропукскането ти!
"Можем ли всъщност да го пропуснем?"-питаш ти?
Кого питаш...Мулето ли?
Или някой от клуба?
Или себе си питаш Васко...но пак в множествено число?
Можеш да пропуснеш Васко.
И не ти е за първи път да пропускаш.
Защото си центриран в УМА си....само Ума задава въпросите.
А Ума винаги пропуска...защото ТИ не си УМА СИ.
Дори и не ТИ задаваш този въпрос..."Можем ли да ...?"
В момента в който си задаваш въпроса, ТИ си пропуснал...за пореден път.
Ако ти си душата, каквато би следвало да си, то въпроса би бил излишен.
Душата не задава въпроси.
Душата ....драги Васко, не задава въпроси.
Тя усеща, тя изживява....тя осъзнава.
Но тогава въпроса не трябваше да го има.
А въпроса го има...и то в множествено число.
Защото го задават и двете полукълба на мозъка ти, ,затова числото е множествено. И там, където има множество, там винаги има напрежение.
Там има психология....патерицата, която трябва да "погаси" напрежението.
Не си заслужава да ти отделям много внимание.Правя го от състрадание.
Всъщност, ти не усещаш много от нещата, които пряко те засягат. И често си изненадан, често констатираш, че пак си закъснял и пропуснал.
Само тогава, въпроса "Можем ли всъщност да пропуснем?" е толкова на мястото си.
Този въпрос е заучен от практиката ти.
Този въпрос не е случаен.Той е подсъзнателен.
Можеш Васко....драги и пак го направи-пропусна.
Благодаря ти за така добре подадените въпроси.
Мулето ти се усмихва , тази вечер.
Все някога ще съмне...все някога слънцето ще изгрее и на твоето градче, на твоята уличка, в твоята душа.
Пожелавам ти го.
И тогава ...въпросите няма да идват от ума.
Тогава..... отговорите ще бъдат в душата.
Ако изживееш отговора, ЗАЩО Е ВЪПРСОСА????
Защо е въпроса Васко, ако отговора е в теб, в Душата ти?
Пожелавам ти го Васко....тогава .....

Ти казваш, да позная с душата си.
Аз казвам че го правя с ума си. Толкова по въпроса. С ум или не, истината се постига. Но без ум аз не мога. Без ум, кой те знае къде си отпрашил. Душата ми борави само с този инструмент. Други нямам, така че - това ще е до второ нареждане. Ти подценяваш възможностите на този инструмент. Той може да открие вратата към твоето възприятие, но явно се базираш пак на личен опит и грешиш.
Тук би трябвало да ти благодаря за състрадателния отговор, но ти не искаш благодарности - твоя воля.
И както знаем - слънцето и в моя двор ще изгрее. Незнам дали ще е същото слънце като твоето, но едва ли е беда. Видно туй не е проблем за теб.

Бягайки от ума, изменяш на структурата си. Това е скок в неизвестното. Един вид второ раждане. Не ми се ще да се раждам пак и то в измислен свят. Нека и този е измислен, но онзи, в който искаш да отида е два пъти измислен. Или пък греша. Това ще стане ясно някога.

Не отговори ясно на въпроса "можем ли да го пропуснем". Но как да е. Знам че не мога, що се отнася до мен.

Васко....да знаеш...с удоволствие прочетох това, което си написал.
Знаеш ли защо?
Няма да ти кажа....защо!!!!
Но има нещо, което е много интересно.
Ти не отхвърляш всичко....което съм написал и това е повод, дори за задоволство.
Моля те прочети още веднаж написаното от Мулето и това, което си написал ти.
Докоснал си се и до второто раждане.....и това е точно така.....,
Ако с ещо съм те обидил....извини ме.Целта на постингите , не е била да те обидя.....повече е имала провокативна цел.....
И не само в тези постинги е така.... и в предишните е било така.
Ако имаш желание, можеш да комуникираш с Мулето, но не го поставяй ня полосата на заяждането и на безсмисления спор.
Така се издига праграда ...която не може да бъде прескочена.
Защо мъжете се интересуват от жените?
Защото са различни.
Защо жените се интересуват от мъжете?
Защото са различни.
Различието е най често именно тази мотивация, която неусетно те тласка в сблъсъци с мен.
И не само теб.
Всъщност, различието не е проблем....проблем се създава тогава,когато няма различие.
Тогава се губи основата, базата.
Но не издигай прегради там, където ги няма.
Помисли и върху това....Мулето нищо не иска от теб.
Нищо....ако ти е приятно, комуникирай с него, ако не ти е приятно не комуникирай с него.
Привет...и още веднаж....ако съм те засегнал с нещо, извини ме.

Муле, за последен път ти обяснявам, че не се засягам, не ме дразниш и прочее глупости, това са глупости за мен.