Имам една приятелка, която възприема мъжете в живота си по начин, който не разбирам.
Например, за нея след няколко години живот с един мъж, й става дори неприятно да прави любов с него, защото го възприема като толкова близък, сякаш са рода ?!?
Ей за това не може да е дълго с един мъж или поне не й е приятно ...
Абе това психично отклонение ли е ? Някой от вас да го изпитва ?

e от теб не очаквах такъв въпрос.
ама честно.
право си е момичето.
я му дай координатите.

Не е ли малко чудно, че някои не се променят ? Честно, трудно ми хрумваше как много имам да уча за възпитанието на чувствата :)
И как се съхранява през годините оня миг, в който сърцето ми прескача удар при жест от един и същи човек. Как ми омекват колената при поглед и му прощавам, че не ще да ходи на кино (пък аз така си регулирам адреналина:).
Васко, предполагам приятелката ти още Го търси. Нека не те заблуждават изявленията за рутина-скука-еднообразие..След още два милениума жените ще продължават да спират до онзи, който ги кара да се чувстват сигурни.
Е, очакванията включват и малко петльови номера като онези на Анди Гарсия в Когато един мъж обича една жена (с Мег Райън), настоятелно ухажване и след като сте с халки (не само на рождения й ден, годишнината от запознанството, ..Коледа, Великден), а..нещо от съществено значение : правото на лична територия. В последната, чувството за вина е забранено. Всеки от двамата трябва да има персонални влечения, които не са непременно споделени от другия. Включително да запази старите си приятелства и им отделя време.
Да можеш да казваш "Разбирам те" иска тренировка. Ежедневна и упорита.
Само някои връзки са "правени в небесата". Ще ги познаеш по това, че не са престанали да се борят един за друг.

Е, незнам. За мен това е тъпо. Проблема не е мой, просто ми е любопитно.

Един отговор повече..питай, питай

Няма нищо чудно. Право е момичето,но това означава, че няма духовна връзка между двамата. Аз съм семеен от 6 години, а сме заедно вече 10. Много сме се карали, за да уточним отношенията си, предпочитанията и изискванията към другия. Страстта с годините си замина естествено. Но:
АЗ обичам секса в семейството, за да не се занимавам и в свободното си време с жени, които да ми се качват на главата. В техническо отношение нямаме проблеми - гледаме си удоволствието.
ТЯ твърди, че съм най-добрият й приятел, има ми доверие като на себе си, обича да прави много неща с мене, за да сме заедно, имаме здрава емоционална и духовна връзка, ОБАЧЕ казва , че й е много трудно да си ляга с най-добрия си приятел, така както аз не бих могъл да направя с някой от приятелите си - образно казано.
Така, че не само твоята приятелка мисли така.

Да бе, ама защо ?
То сега ще излезе че аз не съм наред :)))
Щото приятелството с една жена никак няма да ми попречи, напротив, още повече помага - какъв кеф е да правиш любов с човек, когото цениш много, имаш му пълно доверие и го познаваш до "съвършенство".
Това не го разбирам - те сякаш не правят разлика между приятел и приятелка - щом човека е от другия пол - какъв е проблема ? Вместо приятелството да помага - то пречи.
Може би отговора е в това, какво търси като духовна страна на въпроса от секса в случая.
Явно е начин на мислене. Кой от двата е извратен ? Пък то какво ли значи извратен, щом в белите страни вече се женят лесбийки и педерасти ...
А и в историята какви неща има ... ум да ти зайде :)

Съвсем си си наред Васко :-) Аз мисля като теб. Трябва да се полагат старания привличането да не угасва. Много хора не го правят, просто си мислят, че щом веднъж са спечелили другия, и край, това е. Ама не е така. Истинската "борба" едва тогава започва. Първо се "бориш" за да спечелиш човека, после - за да го запазиш. Заблуденият първи започва да се чувства отегчен.

Да, те сега често хората не се женят и в основата е това - мисли му, ако вземеш да ме пренебрегваш ! Тръгвам си ! :))
Да разбираш нещата не е зле. Но да ги практикуваш според разбиранията си - хептен ! :)
Ей тук май накуцваме здраво - всеки знае какво иска, докато се окаже че само така си е мислел.
Идва момент да реши, че не получава достатъчно срещу това, което дава. Не умеем да правим компромиси. Някои от нас обаче умеят и за другите! Тях вече няма как да не ги съжалиш. Бях от тях. Вече не съм.

Знаеш ли, употербата на дума като "борба" не ми допада, Мисля, че нещата трябва да си стават естествено. В този смисъл то не е борба, а философия, начин на мислене, разбиране. Характер, ако щеш, маниер на поведение. Все едно, него или го има, или не. Ако го има - не е борба, а естествено развитие на нещата, ако го няма - може би тогава изглежда като борба - стремиш се да го направиш "насила" - ефекта е съмнителен.