Преди три месеца претърпях жестока катастрофа,в която загинаха трима мои приятели(аз останах единствена жива....или по точно лекарите ме върнаха от ония свят ,за което не съм им благодарна).Тези мои приятели бяха всичко за мен,моя свят,моята защита,моята сигурност,моята обич,всичко.И сега ги няма...и мен ме няма вече.Вече нищо няма на този свят което да ме задържа. Предстой ми операция в Щатите,която прябваше да се осъществи още преди 2 седмици,но аз не искам да отида,не ми се ходи ,нямам желание да се излекувам....защото няма това право.Нямам право аз да съм жива.Не съм заслужила Бог да предпочете мен да оживея..... Чувствам се виновна,защото съм жива а те не са.Ако не бях аз нямаше да тръгнем тогава и това нямаше да се случи.Ако не бях седнала на това място може би някой от тях щеше да е жив сега ,а мен да ме няма. Може би все пак искам да бъда спасена ,щом пиша това,но някъде дълбоко в душата ми,на поръвхността няма нищо.Нищото....

Защо друг е трябвало да седи на твоето място?За да изпитва той болката и вината които изпитваш ти?Вина ли казах?Би било вина,ако съзнателно лишиш някой от живот!Преди няколко дни си мислех за хората,които загинаха в руската подводница и за предсказанието на баба Ванга за гибелта на Курск.Предсказанието е било точно за името "Курск", но никой не е предположил,че става въпрос за подводница с такова име,пък и да се бяха сетили,че е за подводницата,нима щяха я спрат от плаване?Освен това годината има 366 дни,в кой от тях ще се случи, а и дали ще се случи....?Предполагам си чела предсказанията на Нострадамус.Предсказанията му са труднодостъпни като мисъл.Много автори са се опитвали да тълкуват центуриите му,но всеки от тях е предубеден в своята правота и влага свои виждания в тях.За съжаление ги считам за феноменални,но напълно безполезни.Той е виждал и писал за неща, от бъдещето,които не е разбирал.Някъде бях чувала,че това което се е случило с тебе,затова се нарича "нещастен случай",защото е непредвидимо.Не се упреквай,а живей така както твоите загинали приятели биха живяли!Чрез тебе нека се осъществят техните мечти за живота.ЖИВЕЙ!

Чувството ти за вина те прави по-жива отколкото си мислиш.... Самосъжалението не те прави по-достойна за смърта им. Липсват ти- липсва ти света им... боли, знам... но болката е достойна за всяка смърт...изживей я... плачи...докато разбереш, че вече нищо не е останало....и тогава ще усетиш техните души. Светът на формите ще изчезне с болката... Не заживявай в самосъжаление....не това искат те, не ги измъчвай... те вероятно искат да ти го кажат... но твоето чувство за вина не ти разрешава да ги чуеш.... Спри да се обвиняваш.....отдай им се, те са около теб.... и не те обвиняват...може би само за това, че ги помниш само живи... Опитай да си спомниш душите им....и ще разбереш...че не са мъртви...просто не ги виждаш.

Не мога да заплача,от както ми казаха в болницата няма сълзи в моите очи.Сухи са и това ме плаши толкова много.Не мога да изкрещя от болка,не мога да удрям,не мога да бягам...мога само да го събирам в себе си ...Аз съм виновна за това което стана.....те ми казаха да не тръгваме сега....Ванина имаше предчувствие някакво....но аз не!Сега та сега!Заради моята глупава,гадна упоритост тези прекрасни същества го няма.Няма го светът ми,няма я почвата под краката ми.Безтегловност........празнота....нищото

Ako niakoi drug beshe sednal na tvoeto miasto, moje bi shteshe da iska da jivee. Tova, che ne iskash da jiveesh, niama da gi vyrne obratno. "Onzi sviat e za umrelite. Ti triabva da prodyljish svoia pyt zashtoto si JIVA." - tova mi kazaha kogato zagubih edin chovek, kogoto obichah. Zvuchi jestoko, no e viarno. Zatova napravi nai-dobroto za sebe si, koeto moje da se napravi, za da e po-bezproblemen pytia ti. Mojesh da bydesh sigurna, che kydeto i da sa, te te OBICHAT i iskat da jiveesh! Ne spirai da gi obichash, te sa okolo teb. Shte se chuvstvash vinovna oshte izvestno vreme. Posle shte razberesh, che niama zashto. Ne e viarno, che "... ako ne biahte trygnali..." Mojeshe da trygnete i nishto losho da ne se sluchi. Imalo e situacia na pytia, neshto izvyn tvoia kontrol. Ne obviniavai sebe si. Pone ne za dylgo. Zashtoto sa vajni namereniata. Tvoite ne sa bili loshi. Budi turpeliva.

Прави сте,всичко сте прави.....и аз знам че е така,но не мога да се преборя със себе си.Това което току-що написах за момичето което бях преди би звучало егоистично и тя би се нахвърлила с упреци върху този човек....но това момиче вече го няма.......не мога да се върна назад и дда съм същата,защото аз бях такава каквато ме изградиха те.......заедно,такава каквато ме научиха да бъда.... Това е вторият ми сблъсък с живота.....първият го преодолях благодаряние на ТЯХ,но сега....тунелът няма изход.....няма светлина в края...

Миличка, с чувството си за вина им пречиш... не се приемай толкова на сериозно... не ти определяш съдбите на хората...няма никакво значение какво си казала и какво си искала .... просто така е трябвало да стане....и това, че сега боли- също не е случайно.... влез в болката си- самосъжалението ти е по-силно от болката... забрави са себе си- потърси ги тях...търси ги....не мисли за себе си.... това че си жива е част от съдбата ти- довърши си мисията....тя не е да се заровиш в самъсъжаление....

Ima! Ne izhod, a prodyljenie. No v momenta ne mojesh da go vidish. Prosto ne mojesh. Bydi tyrpeliva kym sebe si, izchakai da mine neobhodimoto vreme... Oh... ama mnogo dobre te razbiram. Shte te boli dylgo... vse edno si polovin chovek, ili samo 1/3, izgubila si smisyla, ne vijdash svetlina, potyvash, prazno ti e... iskash da se razcepi Zemiata, da izchezne vsichko, da se vyrne miga... Molia te, procheti "Za da dostignesh ploda" na Shirley Mclaine!!!! Posle pak shte govorim.

какво всъщност очакваш от всички нас? Да ти променим нещо в теб или ти да отразиш мисълта си в нас? Не можем да бъдем на твоето разкъсващо място, защото сме на своето. И ти не можеш да бъдеш трезвомислеща, предвидлива и състрадателна като тези, които ти отговаряме, защото си на своето си място. Тези два полюса нямат допирателна. Ако някой от нас изпадне в твоето положение (о, Боже, дано никому не се случва!) сигурно ще те разбере. Когато времето изрони сегашното ти усещане и инстинктът за самосъхранение вземе връх, сигурно пък ти ще разбереш правотата на някои думи от тази тема. Но сега НЕ МОЖЕМ да бъдем в едно измерение. И е хубаво да го знаеш. Защото онова, което човек понася най-трудно е съзнанието за самота и несъпричастност към група. Ти си изгубила своя свят, но инстинктивно да подтикнеш себе си по-бързо да се приобщиш към други хора (към нас?). Това ще е най-добре за теб. Тъй или иначе - жива си! Дадено ти е! И не за един, а за четирима. Не можеш да го пропилееш. Всъщност вече го казах - в момента не си в състояние да поемаш съвети.... Прочети всички тези неща след още три месеца. Сега....

Трудно е..... Трябва да разбера може би че сега съм сама и съм длъжна да вървя напред........ Да се опитам да съхраня това,на което са ме научили,това което те са ми " завещали".... Имам чувството че няма да мога да се привържа ,да обичам някого така както тях обичам от страх,че може да се повтори и да загубя и тях...... Толкова съм объркана...и в същото време не искам да направя нищо за да се оправя.... Може би се опитвам да се накажа така....като не се излекувам аз.....не зная..