Преди три месеца претърпях жестока катастрофа,в която загинаха трима мои приятели(аз останах единствена жива....или по точно лекарите ме върнаха от ония свят ,за което не съм им благодарна).Тези мои приятели бяха всичко за мен,моя свят,моята защита,моята сигурност,моята обич,всичко.И сега ги няма...и мен ме няма вече.Вече нищо няма на този свят което да ме задържа. Предстой ми операция в Щатите,която прябваше да се осъществи още преди 2 седмици,но аз не искам да отида,не ми се ходи ,нямам желание да се излекувам....защото няма това право.Нямам право аз да съм жива.Не съм заслужила Бог да предпочете мен да оживея..... Чувствам се виновна,защото съм жива а те не са.Ако не бях аз нямаше да тръгнем тогава и това нямаше да се случи.Ако не бях седнала на това място може би някой от тях щеше да е жив сега ,а мен да ме няма. Може би все пак искам да бъда спасена ,щом пиша това,но някъде дълбоко в душата ми,на поръвхността няма нищо.Нищото....

Защо друг е трябвало да седи на твоето място?За да изпитва той болката и вината които изпитваш ти?Вина ли казах?Би било вина,ако съзнателно лишиш някой от живот!Преди няколко дни си мислех за хората,които загинаха в руската подводница и за предсказанието на баба Ванга за гибелта на Курск.Предсказанието е било точно за името "Курск", но никой не е предположил,че става въпрос за подводница с такова име,пък и да се бяха сетили,че е за подводницата,нима щяха я спрат от плаване?Освен това годината има 366 дни,в кой от тях ще се случи, а и дали ще се случи....?Предполагам си чела предсказанията на Нострадамус.Предсказанията му са труднодостъпни като мисъл.Много автори са се опитвали да тълкуват центуриите му,но всеки от тях е предубеден в своята правота и влага свои виждания в тях.За съжаление ги считам за феноменални,но напълно безполезни.Той е виждал и писал за неща, от бъдещето,които не е разбирал.Някъде бях чувала,че това което се е случило с тебе,затова се нарича "нещастен случай",защото е непредвидимо.Не се упреквай,а живей така както твоите загинали приятели биха живяли!Чрез тебе нека се осъществят техните мечти за живота.ЖИВЕЙ!

Чувството ти за вина те прави по-жива отколкото си мислиш.... Самосъжалението не те прави по-достойна за смърта им. Липсват ти- липсва ти света им... боли, знам... но болката е достойна за всяка смърт...изживей я... плачи...докато разбереш, че вече нищо не е останало....и тогава ще усетиш техните души. Светът на формите ще изчезне с болката... Не заживявай в самосъжаление....не това искат те, не ги измъчвай... те вероятно искат да ти го кажат... но твоето чувство за вина не ти разрешава да ги чуеш.... Спри да се обвиняваш.....отдай им се, те са около теб.... и не те обвиняват...може би само за това, че ги помниш само живи... Опитай да си спомниш душите им....и ще разбереш...че не са мъртви...просто не ги виждаш.

Не мога да заплача,от както ми казаха в болницата няма сълзи в моите очи.Сухи са и това ме плаши толкова много.Не мога да изкрещя от болка,не мога да удрям,не мога да бягам...мога само да го събирам в себе си ...Аз съм виновна за това което стана.....те ми казаха да не тръгваме сега....Ванина имаше предчувствие някакво....но аз не!Сега та сега!Заради моята глупава,гадна упоритост тези прекрасни същества го няма.Няма го светът ми,няма я почвата под краката ми.Безтегловност........празнота....нищото

Ako niakoi drug beshe sednal na tvoeto miasto, moje bi shteshe da iska da jivee. Tova, che ne iskash da jiveesh, niama da gi vyrne obratno. "Onzi sviat e za umrelite. Ti triabva da prodyljish svoia pyt zashtoto si JIVA." - tova mi kazaha kogato zagubih edin chovek, kogoto obichah. Zvuchi jestoko, no e viarno. Zatova napravi nai-dobroto za sebe si, koeto moje da se napravi, za da e po-bezproblemen pytia ti. Mojesh da bydesh sigurna, che kydeto i da sa, te te OBICHAT i iskat da jiveesh! Ne spirai da gi obichash, te sa okolo teb. Shte se chuvstvash vinovna oshte izvestno vreme. Posle shte razberesh, che niama zashto. Ne e viarno, che "... ako ne biahte trygnali..." Mojeshe da trygnete i nishto losho da ne se sluchi. Imalo e situacia na pytia, neshto izvyn tvoia kontrol. Ne obviniavai sebe si. Pone ne za dylgo. Zashtoto sa vajni namereniata. Tvoite ne sa bili loshi. Budi turpeliva.

Прави сте,всичко сте прави.....и аз знам че е така,но не мога да се преборя със себе си.Това което току-що написах за момичето което бях преди би звучало егоистично и тя би се нахвърлила с упреци върху този човек....но това момиче вече го няма.......не мога да се върна назад и дда съм същата,защото аз бях такава каквато ме изградиха те.......заедно,такава каквато ме научиха да бъда.... Това е вторият ми сблъсък с живота.....първият го преодолях благодаряние на ТЯХ,но сега....тунелът няма изход.....няма светлина в края...

Миличка, с чувството си за вина им пречиш... не се приемай толкова на сериозно... не ти определяш съдбите на хората...няма никакво значение какво си казала и какво си искала .... просто така е трябвало да стане....и това, че сега боли- също не е случайно.... влез в болката си- самосъжалението ти е по-силно от болката... забрави са себе си- потърси ги тях...търси ги....не мисли за себе си.... това че си жива е част от съдбата ти- довърши си мисията....тя не е да се заровиш в самъсъжаление....

Ima! Ne izhod, a prodyljenie. No v momenta ne mojesh da go vidish. Prosto ne mojesh. Bydi tyrpeliva kym sebe si, izchakai da mine neobhodimoto vreme... Oh... ama mnogo dobre te razbiram. Shte te boli dylgo... vse edno si polovin chovek, ili samo 1/3, izgubila si smisyla, ne vijdash svetlina, potyvash, prazno ti e... iskash da se razcepi Zemiata, da izchezne vsichko, da se vyrne miga... Molia te, procheti "Za da dostignesh ploda" na Shirley Mclaine!!!! Posle pak shte govorim.

какво всъщност очакваш от всички нас? Да ти променим нещо в теб или ти да отразиш мисълта си в нас? Не можем да бъдем на твоето разкъсващо място, защото сме на своето. И ти не можеш да бъдеш трезвомислеща, предвидлива и състрадателна като тези, които ти отговаряме, защото си на своето си място. Тези два полюса нямат допирателна. Ако някой от нас изпадне в твоето положение (о, Боже, дано никому не се случва!) сигурно ще те разбере. Когато времето изрони сегашното ти усещане и инстинктът за самосъхранение вземе връх, сигурно пък ти ще разбереш правотата на някои думи от тази тема. Но сега НЕ МОЖЕМ да бъдем в едно измерение. И е хубаво да го знаеш. Защото онова, което човек понася най-трудно е съзнанието за самота и несъпричастност към група. Ти си изгубила своя свят, но инстинктивно да подтикнеш себе си по-бързо да се приобщиш към други хора (към нас?). Това ще е най-добре за теб. Тъй или иначе - жива си! Дадено ти е! И не за един, а за четирима. Не можеш да го пропилееш. Всъщност вече го казах - в момента не си в състояние да поемаш съвети.... Прочети всички тези неща след още три месеца. Сега....

Трудно е..... Трябва да разбера може би че сега съм сама и съм длъжна да вървя напред........ Да се опитам да съхраня това,на което са ме научили,това което те са ми " завещали".... Имам чувството че няма да мога да се привържа ,да обичам някого така както тях обичам от страх,че може да се повтори и да загубя и тях...... Толкова съм объркана...и в същото време не искам да направя нищо за да се оправя.... Може би се опитвам да се накажа така....като не се излекувам аз.....не зная..

Би ли върнала времето назад?Би ли задържала поне за секунда мига...за да мога да им кажа колко много ги обичам,за да мога да ги прегърна и целуна за последно....Би ли го направила за мен?

Искам да пиша,защото не мога да говоря....Просто да се опитам да се отърся поне малко.Всичко написано тук го знам сигурно,но имам нужда някой да ми го каже за да разбера че не е моя приумица......Всичко е така объркано...и така безнадеждно...

Чета те и пред погледа ми е едно живо,туптящо сърце-Ти самата.Реакциите ти са много живи.Мисля,че живота в тебе ще вземе връх.

А докато това стане дали сърцето още ще го има...разбирате ли,знам че се погубвам като се самосъжалявам както казаха мнозона от вас,но искам точно това....Животът ще вземе връх,но дали мен ще ме има тогава за да го изживея до край...?

Ne. Nikoi ne moje da napravi tova, osven teb. Napravi go v syznanieto si, izprati misylta si do tiah, predstavi si ia kato srebyrna svetlina, kak gi dostiga i gi obgryshta s obichta ti. Te shte znaiat. Shte vidish usmivkite im. Obeshtavam!

Да,ще те има!

Shtom izobshto si zadavash tozi vypros, DA, shte te ima! Az go vijdam, jivotyt e v teb. Ne plachi.

Така ми се иска сега да съм с тях,на лубимото ни място ,да чувам смеха им,да виждам щастието в очите им.И да ги обичам. Все още не разбирам защо...?Защо те?Защо точно когато всичко вървеше така добре...а,да,разбира се..след всичко хубаво идва лошото.....тройно по-голямо....! Толкова много ми липсват....толкова много искам да ги върна... толкова много ги обичам......а тях ги няма благодаря на всички вас че ми обърнахте внимание..... ще продължа да пиша тук....

Ако можех да заплача,ако можех само......би ми олекнало.....нямаше да я има вече тази буца която ме задушава нощем. Лекарката ми казва че първп трябва дда обърна внимание на физическото си здраве ,а после и на душевното.... Докато бях в кома (не съм сигурна дали го сънувах или наистина се случи)имаше един лекар до мен,когото аз попитах за ТЯХ,а той ми обеща че щом отворя очи те ще са до мен.Обеща ми че всичко ще е наред и че животът ми ще е същия.Обеща ми че пак ще тичам из планината,пак ще се смея,пак ще мога да ходя на море.Обеща ми най-вече че всичко това ще го правя с ТЯХ И ме излъга.......

Няма да ти олекне. Поне няма да е скоро. ТЯХ ги няма вече до теб. Пак ще се смееш. Но след време. Преживей го. Така ти се иска те да с теб сега... и на мен ми се искат много работи ама няма. Факт. Дали заслужаваш да живееш? Отговора не се променя от факта че приятелите ти ги няма вече. Нито пък някакъв бог има нещо общо. Ако някой от тях те види в момента най вероятно ще му се прииска да умре още 20-тина пъти само и само да не те вижда в това състояние. Живей. Продължавай да ги обичаш. Не ги забравяй. Но не забравяй и себе си.

..някак лишено от въображение е да спреш да обичаш, защото човека е изчезнал от полезрението. Когато се е случило внезапно, като кражба директно на къс от сърцето ти - отхвърляш безпомощно необратимото "Няма ги". И се засипваш със самообвинения как носиш отговорност за случката. Помага мъдростта да се осъзнаеш какво остана след всичко преживяно..спомените, които ще живеят с теб докато им разрешиш..битката със себе си е всъщност резолюция на вечното "Цени онова, което имаш"..няма ги, за да ти кажат колко биха искали да го имаха днес.. А пък ние имаме онова, в което вярваме ! Колко важно е за духовността ти казаното от онези, които не ги познаваха : че трябва да се примириш..да приемеш..да забравиш..щото времето лекувало ??? Какво знаят останалите за демоните в главата ! Не позволявай нещо да заличи преживяното.

Ne pravi nishto nasila. Ot vsichko, koeto ti e obeshtal doktora, za edno sym sigurna - pak shte se smeesh! Ne se opitvai da poviarvash v tova sega. To samo shte doide pri teb. Procheti knigata - tia shte ti pomogne da se pogrijish za dyshevnoto si zdrave.

Ти си една патка.Ти си една патка, която дори не се замисля, че силната обич към близките ти, ги убива.Дори и сега им пречиш и ги задържаш около себе си,с досадните си и натрапчиви мисли. Коя си ти, за да си отговорна за тях?Ти дори не си отговорна за себе си.Пострадала си, защото не си отговорна за себе си. Страдаш, защото дори и сега не си отговорна за себе си. Над всеки тегне карма.И над теб.Сега си плащаш кармата и си обясни и се замисли, защо е станало така.Защо???? Това не е случайно.И твоите близки не случайно са си отишли от тук. И тези в руската подводница не случайно си отидоха.Там няма случайни същества.Ако не беше катастрофата, едни щяха да се задавят, други-да ги блъсне кола...трети да се спънат и т.н. Вина....ха ха ха ха ха Глупости. Вината ти е че не знаеш защо е станало това. Ако не си спомниш защо е станало така, ще си останеш патка. Мисли и не се втелявай, че имаш отношение към съдбата на други.Изсърбай си чашата с горчилката и това е.....ТВОЯТА чаша. Дерзай.Мулето ти се усмихва.....

Мисля си че няма нищо което да подобри душевното ми здраве.....а какво остава за книга.....но не ми пречи да пробвам...защото нощите са много дълги и самотни....

Не бих могла да ги забравя...те са част от мен..и винаги ще бъдат.Всичко което знам за нещото наречено живот"дар божи"знам от тях.....няма да спра да ги обичам...не мога..няма да спрат да ми липсват...

Душевно здраве...тинтири минтири. Нощите били дълги...Дълги са когато си ги правиш дълги. Ами да,мъчи се,...така ти се пада.Мъчи се още.Сама си о правиш, никой не те е карал да го правиш.Имаш време... имаш много време .Дори и не четеш както трябва, така че ако четеш книгата, пак виновна ще се чувствуваш. Комплексарка такава.

Никога не съм искала да забравя преживяното и да вдигна глава сякаш то не е станало.....То стана...и връщане назад няма,макар да искам обратното.Знам го,знам че ще го преживея,защото съм човек,и защото друга алтернатива няма... Но докато дойде този момент...да стоя всяка нощ и да си задавам въпроси,на които не вярвам някой да може да отговори?....да гледам с надежда врата,мислейки си че може би всичко е сън и че всеки момент някой от тях ще влезе?.... Изчезна вярата в утрешния ден и в по-мъдрото утро...няма я надеждата за по-други дни и нощи...

Чела съм много по темата "карма" и съм сигурна че всичко това съм си го заслужила в някой друг живот... но това не е успокоението от което имам нужда може би...не е това което търся(макар да не съм наясно какво точно е ТО)....само знам че боли,че ги няма,и че аз съм сама но жива...

Комплексарка,егоистка,самовлюбена,честолюбива,горделива... Има ли смисъл,знам каква съм,знам в какво се превръщам,знам че им преча...и не мога да се преборя със себе си..... Може би така успявам да изживея мъката си...със самосъжаление, с глава в пясъка

Тази книга ми помогна да се измъкна от подобна криза! Затова ти я препоръчвам. Прочетох я два пъти тогава. Съвсем честно ти казвам, опитай непременно! Не загубих трима души, но човекът, когото загубих, беше животът ми. Всъщност, тогава умрях. По някаква "случайност" тази книга се появи при мен точно тогава. Затова знам.

Не взимай Мулето навътре!!! Не в момента! Сега не можеш да възприемеш Мулето. Приеми само усмивката му. Тя помага :-) Игнорирай всичко, което не ти допада. Бъди добра към себе си!

Значи разбираш аз за какво говоря тук,знаеш как се чувствам,наясно си защо не мога да се преборя...... Ще я пррочета....и тогава пак ще дойда и ще ти кажа резултата...

Жива си, но си сама. Сама си, но жива! Кое избираш? Няма значение. Сама, но жива! Ти не го избираш. То се е случило, факт е. Понеже не си могла да избираш, затова го приеми с цялата му сложност! Мулето е право, че не знаеш ЗАЩО се е случило. Но ще разбереш! Потърпи малко. Този отговор няма да дойде веднага.

Добра със себе си?Добра с другите ....да;добра с животните...да;добра със себе си?...не... Защо да не го възприема..той казва това което мисли,и няма гаранция че не е прав. Не е правилно да ти стискат ръката и да ти шепнат мили думи и да премълчават истината.....защото се си в състояние да я видиш сам.Имам нужда да прочета и нещо такова за да разбера...и да направя нещо..

Съвсем съм наясно. Ще ти кажа още нещо - след около година ще преодолееш това до някаква степен. След още половин година ще те удари отново с цялата си сила! Ще го усещаш, все едно се е случило вчера. Но ще се справиш. Знам за нощите, знам за дните. Пред очите ми е. Не си сама.

Според мен Мулето не е прав само в едно - че си комплексарка. Само с това не съм съгласна от казаното. Не си комплексарка! Само страдаш и това е естествено. Сладки приказки няма да ти помогнат, като например - "страданието отминава, времето лекува". В момента си цялата в нерви, чувстваш се разбита. Изживей го до дъното, за да се възстановиш по-скоро, макар че ти се струва, че никога няма да можеш.

Искам да го изживея сама,без натиск...без бързане ...а за да го направя трябва да избягам....висят ми постоянно лекари над главата които не ме оставят на мира...полицаи ...който денонощно поръсват със сол раната...мъже които ме питат какво да правят със залите,аз ли ще ги поема...познати ,които постоянно изказват съболезнования...и тази лекарка която не мога да понассям..която непрекъснати ми натяква за операцията.....а аз искам да им изкрещя с ццяло гърло да се махнат .....да ме оставят....да мине малко време,а не мога...

Ти си единствената която ми казва да съм търпелива......другите ме пришпорвват,другите искат да си свършат тяхната работа и край...всеки е загрижен за мен....разни непознати лица идват всеки ден със своите съчувствени слова...и щом излязат от стаята забравят за мен.И отново нощ...

Времето ме притиска.....нямам го.. Мулето греши като казва че имам много време,не е ......

Не поемай отговорности в момента. Ако послушаш лекарката и направиш операцията, и двете неща ще са в миналото. И лекарката, и операцията. Но защо не искаш операцията? Само от страх ли? Няма да се махнат от теб още известно време. Никак не ти е лесно, но и те имат техните си задачи. Ами помисли например за родителите на приятелите ти... какво им е на тях...

Защото те разбирам, и от опит знам, че това бързо не става. Трябва време... Това е удар, от който не можеш да се възстановиш бързо, дори и да искаш. Но внимавай! Ако прибързаш, може да се появи фалшивото усещане, че си се възстановила психически, и да вземеш решения, които иначе не би взела. И после целия ти живот да върви накриво. Не прави нищо само за да се отървеш от мъката и да избягаш от себе си, от града, от улиците които ти напомнят, от света който ти изказва съболезнования. Не прави нищо! Просто изчакай. Щом съдбата ти е отредила да живееш, нещата ще се оправят. Но наистина бавно. В момента само трябва пасивно да изчакаш за известно време. Ти ще усетиш кога си готова.

Какво става когато се порежеш? Раната иска време, за да заздравее. Сега и тялото ти е повредено, но и душата. Душата е порязана и кърви. Същото е - каквото и да правиш, няма да ускориш процеса на заздравяване. Само може да си навредиш ако бързаш. Работи над себе си, но методично. Бързането е неестествено, и затова е грешно.

Те нямат родители......ние бяхме четирима единака постигнали много в този кратък живот... Не искам операцията не защото ме е срах,а защото нямам желание да замина от тук,да се захвана с нещо...пък и не е сигурно тя дали ще ми помогне...

Твърдерано разбрахме и четиримата какво значи да останеш без никого на този свят...по ред причини и стекли се обстоятелства...

Тялото ми е изцяло съсипано.....не то не ме вълнува....все ми е едно...затова не искам онази операция...знам че след година две три ще се упреквам за изгубеното време...но сега не искам да съм здрава

Трябва да си здрава! Ако искаш да се възстановиш психически, трябва да си здрава! Запомни това! От сега нататък ще мислиш за бъдещето. Него сега го няма. ТИ СИ тази, която ще го създаде!

Как?Върху какво?Върху това което съм сега ли?..не би издържало и седмица дори....... Искам да заглуша гласовете в главата си,въпросите..искам да останат само чувствата...

Да, но ако заминеш другаде заради операцията, това ще ти помогне психически, ще те отвлече донякъде от мрачните мисли защото ще има да мислиш за наложителни неща, а и може да помогне за физическото ти възстановяване. Ти трябва сега да мислиш за себе си. Трябва да живееш пълноценно защото си в ТОЗИ свят, а не в "онзи", затова направи план как ще стане. Не ти трябват повече страдания отколкото можеш да понесеш.

Не върху това, което си сега, а върху това, което ИСКАШ ДА БЪДЕШ!

Сега ще кажеш, че нищо не ИСКАШ да бъдеш, знам. Искаш да се смалиш и да изчезнеш, да се изпариш... Но не може! Интегрирай усещанията си с реалността! Ти ТРЯБВА да си поставиш НЯКАКВИ цели! Може би още е малко рано, но скоро ще трябва.

Не бива да се чувстваш виновна - това е съдба. Зашо си мислиш че ако някой седеше на твоето място щеше той да оцелее - аз си мисля - че приятелите е трябвало да загинат и ти нямаш нищо общо с това. (спомни си катастрофата на принцеста - оцеля единствено бофигарда и то на "мястото на мъртвеца" - това също не е случайно ). За болката ще боли и то много - но трябва да се научиш да живееш с тази болка - товае твоя урок на съдбата - живей наистина заради живота и си направи операцията. Животът винаги продължава - както е казал Фреди :Show must go on! разбира се че няма да си същата - но това е то съдба

Не само че си комплексарка,каквато си, но си и пъзла. Ти си изплашена и скимтиш.Този път вече не те е страх само от смъртта, този път те е страх от живота.Страх те е че утре, може да ти сеналожи да направиш някакво усилие, и няма да можеш да се скриеш зад състоянието си. "..постигнали в този кратък живот"-е виждаш ли какво сте постигнали? Ти си на легло, другите -гушнали чемшира. Е няма що!Голямо постижение.Дори и за книгата на Гинес не става. Ако знаеш колко глупендери го постигат.....ама що ти говоря бе.Що си губя енергията бе? Ти хленчиш за мнимание, а когато го получиш, веднага му намираш кусур.Прочети се по горе, но си сляпа. Ти хленчиш за внимание, но не си доволна оттова внемание, което получаваш. ТИ СИ С ПРЕТЕНЦИИ. Всъщност едва ли си толкова зле , колкото ги диплиш тук.Ако беше много зле, нямаше да си тук. Тези които са много зле не разпъват така локумите....Локуми разпъват тези,които не са зле и те намират кусури наляво и надясно. Що твоите приятели не опъват мокумите? Следващия път направо ще те хвана на подбив, така да знаеш. Не можела да плаче тя, милата.Че как ще плачеш, когато това става от сърце ма?А при теб,сърцето е дефицит, признай си, че си била и си роб на ума си.Ума не може да изкара сълзи. Не можела да плаче...ходи се надбягвай бе.....

"Всичко е суета и гонене на вятъра". Когато някой ден влезеш в същността на горното - но не като просто разбиране , а като вътрешна убеденост - ще разбереш по достойнство случващото ти се. До тогава ще съпреживяваш по някакъв начин тази беда , която един ден ще разбереш , че не е беда. Съжалявам за онова което ти се е случило , защото и аз не съм успял да мина отвъд границата. Никой

Муле,досега само те чета,но не смея да се включа в разговор с тебе.Прекалено умен и хаплив си за мен.Мислех си,че си изгорен от живота и затова раздаваш къчове наляво и надясно,но....съм приятно изненадана,че под грубата и и сивкава кожа на мулето има нещо красиво и живо.Моля те,не ми отговаряй или ако отговориш,не бъди груб-грубостта е примитивизъм/в повечето случаи/.

Имаш наченки на съвест, но се опитваш да я успокоиш. Идваш тук, за да търсиш успокоение, защото ти е неприятно да те притеснява съвестта. Успокой се. Ако те притеснява съвестта, я нямаш, така че....

Но как да го направя???? Умът ми не е моя,това не съм аз,и в същото време съм се затворила в една черупка която не мога да разчупя !!

Цели? Та аз не искам да се оперирам......ъж най-важното,а какво остава за нещо друго?

Жесток си...

Муле, Муле, поне да се беше изразил малко по учтиво бе? Да те взема аз на подбив следващия път бе? Какво ще кажеш а?

Момиче, човек не може да избяга от съдбата си. Колкото и да му се иска понякога. Миналото е минало, не може да бъде променено. Всеки израз от рода на "Ако ..., тогава ..." е безсмислен за катастрофални събития, които вече не подлежат на контрол. "Ако не бях ..." - глупости. Ако не беше, но СИ била - приеми го като свършен факт ... и толкова. Гледай напред, момиче, гледай напред. Малкото птиче, което се учи да лети, може да падне първия път. Но не се отказва. Изправя се, качва се отново на високо и пак скача. И вероятно пак пада. И отново, и отново. Докато се научи да лети. Вземи пример от него. "Ако" - не харесвам този израз, но ще го използвам. Ако някой друг беше седнал на твоето място, сега вероятно всички щяхте да сте мъртви. Защото той можеше и да не притежава твоя късмет и издържливост. Ако не бяхте тръгнали изобщо, можеше след пет минути на някое кръстовище да ви прегази камион. Ако ..., ако.... Хайде стига толкова, мисля че ме разбра. Изправи се, трябва да се изправиш, ДЛЪЖНА СИ да се изправиш - заради близките ти и хората, които те обичат и държат на теб. Намери човек, пред когото да изплачеш мъката си. Направи го. Трябва да се освободиш от тази отрова и това може да стане само чрез сълзи. Едва тогава ще ти олекне.

Нищо...може да съм жесток и вероятно съм жесток.А ти не си ли тук зада просиш?Просиш съчувствие, вместо да се стегнеш и да изпиеш чашата до дъно! ТОВА Е ТВОЯТА чаша. Кво хленчиш и пускаш балончета.Да беше хленчила и пускала балончета, преди да си предизвикала съдбата. Това е за всички които четат тези постинги.Надувковците винаги си го получават.Няма значение за начина, по който ще си го получат. И ти нищо, не си била добродетелна.Краката в тялото на хората, са израз на добродетелта.Подсказвам ти, да си мислиш и върнеш лентата назад, да видиш за какво си в това положение. И се моли на Бога.Както искаш се моли.Няма значение. А не да хленчиш тук.Има и много по зле от теб, които не могат да си позволят да имат компютър и да се оперират в Америка. А много го искат. Капризна си ти, не си нищо.....каприз на квадрат си Не искам да се оперирам, моля ти се. Дрън дрън та пляс.... А рибуняците ти се хващат и ти пишат колко ти съчувствуват. Ти затова си тук, за да се храниш със съчувствие, така крадеш енергия. Ти знаеш ли какви случаи има с хора, след катастрофи? Не знаеш и не се интересуваш, защото няма кой да ти пукне тиквата.Ако някой ти пукне тиквата, от там ще изтече бая отрова.И може да ти се отпуши и сърцето, дето си го забравила някъде....... И не кради енергията на хората....Мулето усеща какво правиш. Вампир с вампирите. Следващия път като се появиш, ако не се промениш, пак ще те разкрия....тъй да знаеш. А ако се промениш, ще усетя..... Мулето не можеш го излъга ти....тъй да знаеш.

А кога ще дойде това дъно......не мога вечно да пия и да се задавям.....няма ли край вече...

каква искаш да стана??????Да вдигна глава усмихната и ведра ,сякаш нищо не е станало и всичко е както преди??? Това не може и няма да стане. Да сигурно съм тук за да прося съчувствие защото няма от кого да го получа...може би използвам хората тук,за да утешавам душата си и да избягвам възможно най-дълго пиенето на чашата ГОРЧИЛКА. Прав си във всичко което каза до сега...НО промяната не става за три минути...трябва да използвам на практика всичко което написахте тук и всичко което знам аз,а не само да използвам теорията.И след това,когато е осъзнато да направя крачките към промяната. И може би ако имах някакво същество като теб Муле близо до себе си сега да бях вече здрава и може би нямаше да ги има хилядите въпроси и обвинения...някой който да ми казва всичко в очите така както смята че е ,а не многобройните лицемери ,всичкознаещите непознати,които държат да кажат това което имат,и не си тръгват докато не приключат....а те сами не осъзнават колко глупости говорят... Ти ме ядоса,просто ме вбеси...значи не съм толкова безчувствена....но хората около мен притъпяват реакциите ми. Трябва ми време...

Не знам защо ама нищото ми напомня за еди - (малко по-долу, където беше притеснителен), може и да е преживяла катастрофа но ми звучи вече фалшиво. Мулето е право, че тя наистина е вампир. Тъй че няма какво да и се впрягаме толкова- каквото можаха хората до казаха - а тя се продължава да хленчи и да го увърта - като за всеки съвет да има готово съпротива - това ме навежда на мисълта за предварителен сценарий.

Знаеш кой е с притъпени реакции? Притъпен е ТЪПИЯ.А това че си вбесена....голям праз.Време и трябвало...моля ти се. Вечно нещо ти трябва.Вместо да се радваш че не си гушнала чемшира, събираш тук отпадъци и крадеш хората, неподозиращите хора, които ти пишат.Вампирясваш ги. И така, дори и не знаеш какво правиш.Разпространяваш нещастието което носиш.Това правиш. Това не можело и нямало да стане....ха ха ха ха Патка! Въобще не зависи от теб какво може и какво не може да стане. Не зависи от теб.Ако зависеше от теб...щеше да е по лошо. И се благодари на това, че не зависи от теб.Щото от всяко лошо има и по лошо. И да знаеш, Мулето от далече надушва и отдалече бара.Може и да ме усетиш...така когато четеш. "Всяко зло е за добро". Намери доброто във злото, което ти се е случило и не обикаляй като Чучарка.

само от теб зависи дали ще го преживееш или не. представи си кво щеше да стане ако зависеше от Мулето например. Или някой още по възвишен в собствените си представи кретен (бог). бори се. имаш време. направи така че да имаш. отиди на тази операция.

Ne, tia e iskrena! Ne e luja! Az znam zashto ima gotova syprotiva, znam zashto pishe tuk!!! Kakvoto iskate mislete. Ne che go viarvam, a go ZNAM! Sega ne moga da pisha, che si trygvam ot rabota... drug pyt...

Знаеш ли защо съм тук?За да пиша..за да кажа всичко онова което не мога.....за да опиша как се чувствам..защото от три месеца нито дума не съм казала,защото всичко е вътре в мен а сега вече няма място за ощше,защото то само иска да излезе,а не знае как. За това съм тук,за да плача на нечие рамо,макар и не реално,за да чуя нещата които бихте ми казали....точно защото не ме познавате.....защото сте трезвомислещи,защото сте обективни... За съчувствие...да и за това съм тук,за всичко което може човек да даде...защото няма от къде да го получа реално.....и го" прося" от вас..хората в интернет. Вампир съм.щом така ви харесва да ме наричате,вампир...но нима е толкова грешно и долно да искаш да чуеш нещо мило,нещо казано с разбиране...?Толкова ли съм прегрешила че нямам право на човешко отношение?И аз го търся тук,защото няма от къде другаде да го получа....

"Доброто във злото"......Като например?Това че ще отида да видя Америка ли?Или може би че наи-накрая ще се науча да решавам сама и да се справям сама?Или че в момента съм обградена с особено внимание? Глупости,пълни глупости! Седиш си пред компютъра и ми говориш наизуст..какво трябва и какво не! Оплаквам се,"вечно нещо ми трябва"....да така е !А как да е според теб?За няколко часа се срива всичко ,в което си вярвал,всичко което си имал... Ще се лутам......ще обикалям като Чучарка докато не намеря себе си.........и ще пробвам всички възможни начини......защото веднъж се изгубих и ТЕ ме намериха.....сега пак вървя без посока из тъмното...докато не се спъна и не се ударя жестоко в собстеното си самозъжаление....тогава ще разбера всичко което ми казахте тук...няма да го чета а ще го проумявам!

Edno neshto e jasen i neosporim fakt - tova koeto se e sluchilo ne mozhe da se vyrne nazad. Kolkoto i da ti e trudno - opitaj se da go priemesh. Chustvoto za vina, koeto izpitvash e neshto normalno pri povecheto hora. Njakak ne e chestno ti da si zhiva a te da ne sa, nali? Dobre e, che sama osyznavash makar i beglo kolko "vredish" sama na sebe si s tezi si misli i tova koeto chustvash. Mnogo li obichashe tezi tvoi prijateli? Te syshto li mnogo te obichaha? Mozhesh li da pochustvash otnovo sega tjahnata ljubov? Makar i da ne sa sega do teb fizicheski? Opitaj neshto: Prez noshtta, kogato nikoj njama da te bezpokoi, opitaj da si spomnish njakoja sluchka kogato ste bili 4-mata njakyde i ste bili mnogo shtastlivi zaedno (znam che ot tova shte te zaboli mnogo, no tova e prechistvashta bolka) Pripomni si kak si se chustvala togava. Pripomni si cjalata ljubov kojato imash v teb. Pochustvaj ja :) Ostavi ja da te izpylni izcjalo i ako mozhesh zaspi s tova useshtane. Ako ne mozhesh da zaspish, opitaj se da si pomechtaesh za tova da gi sreshtnesh otnovo njakyde (njama znachenie kyde) i da si poprikazvate, da ti razkazhat kak se chustvat te "otvyd" i da ti pokazhat kolko mnogo te obichat (zashtoto te ne sa prestanali da te obichat :)))) Uspeh. Vsichki nie shte se radvame da prochetem kakvo se e poluchilo :) Gandalf

Му, не се оливай, драги! Гледай там диетата да върви добре. Колко боклук избълва за да кажеш в края едно свестно нещо. Ама какъвто си заслабнал, картечницата ми няма да те хване, така че - оставям за по-сити времена. Барал той... Един така барал, барал, и накрая го ... ха ха, познай какво му се случило!

Аз знам защо си тук. Ама ... ако продължаваш да слушаш четирикраките, може наистина да те хване яд и да проговориш. Това е единствения плюс. Мулето този път прилага шоковата терапия не на място. Не се връзвай. Не си прегрешила и не си вампир, ако изобщо трябва да го споменавам. Горе главата бе, светът е пълен с хора! Избирай на кого да вярваш!

Сама си. Винаги сме сами. Понякога го разбираме.

ако ще продължаваш да се самосъжаляваш, си го прави насаме, хората тук не ти говорят, за да ти поощряват "страданието". Прецени има ли смисъл сега да ги занимаваш или ти е рано. Мн. съм мека; досега сто пъти щях да те напсувам докато четях. Да знаеш, че най-грубите тук са най-прави - след първите десетина утешения е ясно, че е безсмислено, щото все ще ревеш наизуст, не щеш да разбираш какво ти говорят. Страдаш за себе си, а не за приятелите си. Ако наистина искаш да се оправиш, се оправи сама, другояче не става. Пък и буквално си постой сама, а не да си замазваш очите с разговори, в които само се правиш, че отговаряш на хората.

Благодаря...

Приятелите ти си имат свойта съдба, а ти твойта; ти отговаряш за себе си и трябва да се оправиш. Иначе напразно...

Е .....дано свърши този постинг.Съжалявам че влязох в него. Нищо, ако си смениш тактиката, може да ме намериш на някой от постингите и да ми се обадиш.Ако си такава пикла,патка и не зная още какво, просто няма смисъл да си губя времето с теб. И това не е защото не бих желал да ти помогна, напротив.... Ама не така, както си я подкарала....през просото. Хайде бъди по смела и дерзай....патка с патките такава/смея се/

Muleto kato e gladno i stawa dosta zlobno! kYDE OTIDE PANEWRITMIQTA???? 0_ \ 0 /

Нищо, не се впрягай на неразбиращите. Те не разбират. Време ти трябва, търпи.

Васко ...ти си тутманик....смея ти се. Знаеш ли колко пъти Мулето е било оттатък?Оттатък, от където понякога се връщаш? Знаеш ли колко пъти съм потрошван,....пухчо на батко! Пази боже от тутманик да слушаш съвети.....ха ха ха ха ха Той разбирал...много разбирал...пиленцето галено на мама. Ти прочете ли , че тя си признава че вампирясва тук, по клуба бе тутманиче? Тя самата си призна...просто прочети, успокоителю на вампири. Или още не си се научил да четеш? И да търпиш, без да знаеш защо търпиш, е тъпота. Кажи и успокоителю, да върне лентата назад, в миналото и да разбири, защо е в такова положение. Не се впрягай тутманиче....те не разбират!!!!! Само аз, успокоителя разбирам....ха а ха хахаха

ми звъннеш по тел.? можеш да затвориш веднага, щом спре да ти се говори. просто да или не.

Муленце на кака, тутманиците са вкусно нещо. Не отричай храната, която не ядеш. Не отричай това, което не си изпитал по същия начин. Бил си оттатък, добре. А губил ли си любим човек? Колко време ти отне докато проядеш тутманици след загубата?

Znaesh li kato stradash taka , ti bukvalno se pogrebvash . Doniakude te razbiram naskoro i az zagubih mnogo blizuk chovek za men . S tazi razlika ,che ne razbrah kakvo se e sluchilo . I men mnogo me bolia i oshte me boli , no zivota produljava . I za sujelenie ne mozem da vurnem vremeto nazad . NO BUDI SIGURNA ,CHE TE TE OBICHAT I ZNAIAT I VIJDAT KOLKO TI GI OBICHASH. Te sus sigornost ne iskat ti da stradash . TAKA E BILO PISANO DA SE SLUCHI , TI NE MOZESH DA PREDODVRATISH NISHTO . NAISTINA DOSTA CHESTO SUDBATA E ZESTOKA! Ako ne iskash da jiveesh za sebe si jivee zaradi tiah , zaradi svoite blizki / za moment zapitvala li si se te kak stradat za teb?/ . ZNAESH LI KAKVO TRIABVA DA NAPRAVISH ? DA SE STEGNESH I DA SE OPERIRASH I POSTPENNO DA ZAPOCHNESH JIVOTA SI NA CHISTO . PREGRUSHTAMTE ! NELI. AKO ISKASH MI PISHI .

Аз не мога да говоря.....затова е у операцията....гласните струни са ми повредени...и след три седмици отивам там..уж на лечение... Благодаря на всички ви за оказаното съчувствие и помощ. Ако съм ви изтощила като вампир...не е било нарочно. Муле,Ви,ще ви потърся отново някой ден,и надявам се да се зарадвате от резултата. Хиляди благодарности.....и поздрави!

Благодаря за думите ти,вече реших...или това е бледо подобие на решение...продължавам напред..със зъби и нокти ще се боря за нещото наречено живот...не гарантирам успех накрая..но ако не пробвам няма да разбера...

УУУх, това муле .... Много си прибързан в изводите, даже бъркаш щатите Браво нели, така мисля и аз.

Хей! Много се радвам! Отивай! Прави операцията, направи всичко от себе си за да бъдеш добре физически. Физическото и психическото здраве за зависими едно от друго. Примири се със случката и мисли как да живееш от сега нататък. Където и да те издухат ветровете, драсни някой е-мейл да се похвалиш. И не се подписвай "нищото". Ти вече си взела важно решение, не си "нищо"! Имай търпение, влагай всичко от себе си в това, което правиш. Не забравяй, че - когато човек иска нещо, то става. Само знай какво искаш! От сърце ти желая успех! ВИ

Муле, дали не виждам леки наченки на егоизъм в това, което си написал? "Мулето е било оттатък". Това е погрешна аналогия, Муле. Тя не страда толкова, че се е върнала от оттатък, а най-вече за това, че е сама! Затова й се иска да не се е върнала. Ако беше изживял това усещане, щеше да знаеш, че тя не е вампир. Щеше да знаеш, че винаги страда този, който остава. Този, който остава, е готов да търси отговорите докато ги намери. Не знае, че отговори няма в момента, но пита до безкрайност и най-болезненият въпрос, който се вкопава в гънките на мозъка е "ЗАЩО?" И в такъв момент мозъкът не може да приеме никакви обяснения и доводи, камо ли грубости. Тази непримиримост на теб ти изглежда като вампирщина. Язък ти за всичкото, Муле! Тук с тези вампирски обвинения звучиш плитко и несъпричастно. Разочарована съм от теб. Ако искаш си разплети чорапите. Ама какво да ти обяснявам. "Само аз, успокоителя разбирам"!!! Абе ня'ам думи бе! Духай супата! ... ха ха, няма и кво да духаш!

Ви,мисли си за мен понякога,за да почувствам,че поне един човек го е мъничко грижа за мен и ми желае доброто.Благодаря за всичко...

Ще мисля! Не се противопоставяй на емоциите, изживей ги. Силата е не да вървиш срещу тях, а да живееш въпреки тях. Бъди силна. Другото ще се оправи. Бог ще бъде с теб (каквото и да е той).

След толкова много думи, на знам дали си струва да се намесвам... честно, не прочетох всички постинги. Впечатлих се от един твой израз - че твоите приятели са те намерили. Май точно там е проблемът. ТЕ са те намерили. НО СЕГА ГИ НЯМА. И ТЕБ ТЕ НЯМА. НЯМА ЛИ ТЕ? Никога няма да разбереш, ако не се опиташ сама да намериш себе си. Те са те открили- за тях самите. И любовта, която са ти дали, те е заблудила, че имаш себе си. Не мислиш ли, че те заслужават да им върнеш жеста- намери себе си, за да разбреш ИСТИНСКИТЕ ТЯХ. КОИ СА БИЛИ И КАКВА Е БИЛА ИСТИНСКАТА ИМ РОЛЯ В ЖИВОТА ТИ. От написаното от теб си мисля, че тези хора заслужават усилието да продължиш напред. Заслужаваш го и ти, макар и още да не го знаеш. Такъв шанс не се дава случайно никому. Открий ЗАЩО! Колкото до болката... и тя не е случайна. Най-много ги боли тези, които най-много могат "да носят". Прегърни тази болка. Остави й се, тя ти дава много. Но не я оставяй да те води.

Otgovori ima. Samo trjabva da se namerjat.

Mnogo hora tuk ti zhelaem dobroto :)))

Pozdravlenija za reshenieto :) Ti si tuk, zashtoto trjabva da bydesh ... "misijata" ti ne e izpylnena. Tvoite prijateli sa s teb, dori i v momenta da ne mozhesh da go usetish i te obichat ne po-malko otpredi. Predpolagam syshto sa radostni ot reshenieto koeto vzimash :) Sega se vyzstanovjavaj ... pyk kato mu dojde vremeto shte razberesh vsichko.

Bravo NELI! :) Mnogo dobre go kaza.

MERSI ,Ganadaf. I Chao /zasega/!

Chao i prijaten den :)

ще си мислят всички тук за теб, мисля. Колкото и да ти съчувстват хората, не те са, които могат да направят нещо за теб. Пък и съчувствието най-често действа деморализиращо . Важното е, че ти си се "намери".

няма нужда вече май. на твое място ще добавя "а на себе си благодаря, че се свестих" (тук вече се смей). Куражлийче си ти, ето на.

Mnogo uspeh i shte stiskam paltzi operatziata da mine uspeshno!!!!!! TZELUVAM TE ! NELI.

Бъди силна!Болката ни прави по-мъдри,но вината
може да те съсипе.ще мисля за теб .успех!