Не взимай Мулето навътре!!! Не в момента! Сега не можеш да възприемеш Мулето. Приеми само усмивката му. Тя помага :-) Игнорирай всичко, което не ти допада. Бъди добра към себе си!

Значи разбираш аз за какво говоря тук,знаеш как се чувствам,наясно си защо не мога да се преборя...... Ще я пррочета....и тогава пак ще дойда и ще ти кажа резултата...

Жива си, но си сама. Сама си, но жива! Кое избираш? Няма значение. Сама, но жива! Ти не го избираш. То се е случило, факт е. Понеже не си могла да избираш, затова го приеми с цялата му сложност! Мулето е право, че не знаеш ЗАЩО се е случило. Но ще разбереш! Потърпи малко. Този отговор няма да дойде веднага.

Добра със себе си?Добра с другите ....да;добра с животните...да;добра със себе си?...не... Защо да не го възприема..той казва това което мисли,и няма гаранция че не е прав. Не е правилно да ти стискат ръката и да ти шепнат мили думи и да премълчават истината.....защото се си в състояние да я видиш сам.Имам нужда да прочета и нещо такова за да разбера...и да направя нещо..

Съвсем съм наясно. Ще ти кажа още нещо - след около година ще преодолееш това до някаква степен. След още половин година ще те удари отново с цялата си сила! Ще го усещаш, все едно се е случило вчера. Но ще се справиш. Знам за нощите, знам за дните. Пред очите ми е. Не си сама.

Според мен Мулето не е прав само в едно - че си комплексарка. Само с това не съм съгласна от казаното. Не си комплексарка! Само страдаш и това е естествено. Сладки приказки няма да ти помогнат, като например - "страданието отминава, времето лекува". В момента си цялата в нерви, чувстваш се разбита. Изживей го до дъното, за да се възстановиш по-скоро, макар че ти се струва, че никога няма да можеш.

Искам да го изживея сама,без натиск...без бързане ...а за да го направя трябва да избягам....висят ми постоянно лекари над главата които не ме оставят на мира...полицаи ...който денонощно поръсват със сол раната...мъже които ме питат какво да правят със залите,аз ли ще ги поема...познати ,които постоянно изказват съболезнования...и тази лекарка която не мога да понассям..която непрекъснати ми натяква за операцията.....а аз искам да им изкрещя с ццяло гърло да се махнат .....да ме оставят....да мине малко време,а не мога...

Ти си единствената която ми казва да съм търпелива......другите ме пришпорвват,другите искат да си свършат тяхната работа и край...всеки е загрижен за мен....разни непознати лица идват всеки ден със своите съчувствени слова...и щом излязат от стаята забравят за мен.И отново нощ...

Времето ме притиска.....нямам го.. Мулето греши като казва че имам много време,не е ......

Не поемай отговорности в момента. Ако послушаш лекарката и направиш операцията, и двете неща ще са в миналото. И лекарката, и операцията. Но защо не искаш операцията? Само от страх ли? Няма да се махнат от теб още известно време. Никак не ти е лесно, но и те имат техните си задачи. Ами помисли например за родителите на приятелите ти... какво им е на тях...