..някак лишено от въображение е да спреш да обичаш, защото човека е изчезнал от полезрението. Когато се е случило внезапно, като кражба директно на къс от сърцето ти - отхвърляш безпомощно необратимото "Няма ги". И се засипваш със самообвинения как носиш отговорност за случката. Помага мъдростта да се осъзнаеш какво остана след всичко преживяно..спомените, които ще живеят с теб докато им разрешиш..битката със себе си е всъщност резолюция на вечното "Цени онова, което имаш"..няма ги, за да ти кажат колко биха искали да го имаха днес.. А пък ние имаме онова, в което вярваме ! Колко важно е за духовността ти казаното от онези, които не ги познаваха : че трябва да се примириш..да приемеш..да забравиш..щото времето лекувало ??? Какво знаят останалите за демоните в главата ! Не позволявай нещо да заличи преживяното.

Ne pravi nishto nasila. Ot vsichko, koeto ti e obeshtal doktora, za edno sym sigurna - pak shte se smeesh! Ne se opitvai da poviarvash v tova sega. To samo shte doide pri teb. Procheti knigata - tia shte ti pomogne da se pogrijish za dyshevnoto si zdrave.

Ти си една патка.Ти си една патка, която дори не се замисля, че силната обич към близките ти, ги убива.Дори и сега им пречиш и ги задържаш около себе си,с досадните си и натрапчиви мисли. Коя си ти, за да си отговорна за тях?Ти дори не си отговорна за себе си.Пострадала си, защото не си отговорна за себе си. Страдаш, защото дори и сега не си отговорна за себе си. Над всеки тегне карма.И над теб.Сега си плащаш кармата и си обясни и се замисли, защо е станало така.Защо???? Това не е случайно.И твоите близки не случайно са си отишли от тук. И тези в руската подводница не случайно си отидоха.Там няма случайни същества.Ако не беше катастрофата, едни щяха да се задавят, други-да ги блъсне кола...трети да се спънат и т.н. Вина....ха ха ха ха ха Глупости. Вината ти е че не знаеш защо е станало това. Ако не си спомниш защо е станало така, ще си останеш патка. Мисли и не се втелявай, че имаш отношение към съдбата на други.Изсърбай си чашата с горчилката и това е.....ТВОЯТА чаша. Дерзай.Мулето ти се усмихва.....

Мисля си че няма нищо което да подобри душевното ми здраве.....а какво остава за книга.....но не ми пречи да пробвам...защото нощите са много дълги и самотни....

Не бих могла да ги забравя...те са част от мен..и винаги ще бъдат.Всичко което знам за нещото наречено живот"дар божи"знам от тях.....няма да спра да ги обичам...не мога..няма да спрат да ми липсват...

Душевно здраве...тинтири минтири. Нощите били дълги...Дълги са когато си ги правиш дълги. Ами да,мъчи се,...така ти се пада.Мъчи се още.Сама си о правиш, никой не те е карал да го правиш.Имаш време... имаш много време .Дори и не четеш както трябва, така че ако четеш книгата, пак виновна ще се чувствуваш. Комплексарка такава.

Никога не съм искала да забравя преживяното и да вдигна глава сякаш то не е станало.....То стана...и връщане назад няма,макар да искам обратното.Знам го,знам че ще го преживея,защото съм човек,и защото друга алтернатива няма... Но докато дойде този момент...да стоя всяка нощ и да си задавам въпроси,на които не вярвам някой да може да отговори?....да гледам с надежда врата,мислейки си че може би всичко е сън и че всеки момент някой от тях ще влезе?.... Изчезна вярата в утрешния ден и в по-мъдрото утро...няма я надеждата за по-други дни и нощи...

Чела съм много по темата "карма" и съм сигурна че всичко това съм си го заслужила в някой друг живот... но това не е успокоението от което имам нужда може би...не е това което търся(макар да не съм наясно какво точно е ТО)....само знам че боли,че ги няма,и че аз съм сама но жива...

Комплексарка,егоистка,самовлюбена,честолюбива,горделива... Има ли смисъл,знам каква съм,знам в какво се превръщам,знам че им преча...и не мога да се преборя със себе си..... Може би така успявам да изживея мъката си...със самосъжаление, с глава в пясъка

Тази книга ми помогна да се измъкна от подобна криза! Затова ти я препоръчвам. Прочетох я два пъти тогава. Съвсем честно ти казвам, опитай непременно! Не загубих трима души, но човекът, когото загубих, беше животът ми. Всъщност, тогава умрях. По някаква "случайност" тази книга се появи при мен точно тогава. Затова знам.