Би ли върнала времето назад?Би ли задържала поне за секунда мига...за да мога да им кажа колко много ги обичам,за да мога да ги прегърна и целуна за последно....Би ли го направила за мен?

Искам да пиша,защото не мога да говоря....Просто да се опитам да се отърся поне малко.Всичко написано тук го знам сигурно,но имам нужда някой да ми го каже за да разбера че не е моя приумица......Всичко е така объркано...и така безнадеждно...

Чета те и пред погледа ми е едно живо,туптящо сърце-Ти самата.Реакциите ти са много живи.Мисля,че живота в тебе ще вземе връх.

А докато това стане дали сърцето още ще го има...разбирате ли,знам че се погубвам като се самосъжалявам както казаха мнозона от вас,но искам точно това....Животът ще вземе връх,но дали мен ще ме има тогава за да го изживея до край...?

Ne. Nikoi ne moje da napravi tova, osven teb. Napravi go v syznanieto si, izprati misylta si do tiah, predstavi si ia kato srebyrna svetlina, kak gi dostiga i gi obgryshta s obichta ti. Te shte znaiat. Shte vidish usmivkite im. Obeshtavam!

Да,ще те има!

Shtom izobshto si zadavash tozi vypros, DA, shte te ima! Az go vijdam, jivotyt e v teb. Ne plachi.

Така ми се иска сега да съм с тях,на лубимото ни място ,да чувам смеха им,да виждам щастието в очите им.И да ги обичам. Все още не разбирам защо...?Защо те?Защо точно когато всичко вървеше така добре...а,да,разбира се..след всичко хубаво идва лошото.....тройно по-голямо....! Толкова много ми липсват....толкова много искам да ги върна... толкова много ги обичам......а тях ги няма благодаря на всички вас че ми обърнахте внимание..... ще продължа да пиша тук....

Ако можех да заплача,ако можех само......би ми олекнало.....нямаше да я има вече тази буца която ме задушава нощем. Лекарката ми казва че първп трябва дда обърна внимание на физическото си здраве ,а после и на душевното.... Докато бях в кома (не съм сигурна дали го сънувах или наистина се случи)имаше един лекар до мен,когото аз попитах за ТЯХ,а той ми обеща че щом отворя очи те ще са до мен.Обеща ми че всичко ще е наред и че животът ми ще е същия.Обеща ми че пак ще тичам из планината,пак ще се смея,пак ще мога да ходя на море.Обеща ми най-вече че всичко това ще го правя с ТЯХ И ме излъга.......

Няма да ти олекне. Поне няма да е скоро. ТЯХ ги няма вече до теб. Пак ще се смееш. Но след време. Преживей го. Така ти се иска те да с теб сега... и на мен ми се искат много работи ама няма. Факт. Дали заслужаваш да живееш? Отговора не се променя от факта че приятелите ти ги няма вече. Нито пък някакъв бог има нещо общо. Ако някой от тях те види в момента най вероятно ще му се прииска да умре още 20-тина пъти само и само да не те вижда в това състояние. Живей. Продължавай да ги обичаш. Не ги забравяй. Но не забравяй и себе си.