..когато преглътнатото в петък дава резултат в сряда. Твърдението, че сме най-добре организирани, когато се струпват задачи за седмица пък имаме два часа и вторият тече в момента, работи като теорема. Всъщност, пиша за това как елементите в една система, разположена в пространството и времето (Sin, позволих си да модифицирам терминологията от една тема по-долу) могат да работят в съгласие, мотивирани от една и съща цел. Последната всеки разбира по своему (една от причините така да харесвам мислещите), но въпреки факта : удовлетворението им от резултата си прилича. Защото някой вътрешен за системата, който разполага с цялата налична информация за състоянието й, избира не деструктивен/агресивен или унижаващ подход към елементите вътре в нея и работи за баланса й спрямо заобикалящата среда. Да носиш положителния заряд не ще мускул, а виждане зад явния хоризонт. От какво трябва да сме свободни*, за да го упражняваме ? Свободни*: да се разглежда в контекст другите-средата

освободеност от персоналната деструктивност/агресия на елементите в системата. От лични пристрастия в рамките на системата по отношение на елементите. За да може да се постигне баланс без противопоставяне, достатъчно е да се смекчат реакциите, не е нужно да се реализира оценка. Приоритетите да следват не персонална , а групова логика. Изключване на тясно-личната заинтересованост като предпоставка, а само като следствие от резултата. ... макар че, в крайна сметка всичко е относително и сложно-зависимо от всеки елемент... Абе що не се изкажат психолозите?!!! Само се оплакват от липса на професионално интригуващи теми, а сега се спотайват...

ЧеНе, имаш супер бизнес нагласа :-) Обективност му е майката. Широкоспектърна мисъл. Обобщителност, преодоляване на бариерите, които вътрешността на системата определя. Но най-важното е - предвиждането им, погледът в перспектива, зряла оценка на външните фактори и на взаимодействието им с вътрешните. Преценка за това какво е възможно да произтече в резултат на нещо, как то ще рикошира, и какви нови причини ще породи. Нужна е освободеност от собствените норми и детайлна осъзнатост на обкръжаващите ни. Насочи системата с леко побутване, инерцията ще я поеме. Предвиди траекторията й, и ако се отклони, пак - леко с пръстче - в правилната посока. Това е изкуство. Помага известна доза цинизъм. И малко еврейска кръв :-)

Когато започнах да пиша, имах за идея как лесно пренасяме опит, преживявания и очаквания от позната стара система и ги прожектираме в нова. Част от тази инерция наричам предразсъдъци. Оправдано е, нито сме стерилни, нито новата система е разположена във вакуум. Давате ми още един ъгъл, за което съм мерси :))) Ах как ми харесва идеята за приоритетите, Sin !Груповата логика (като характеристика на системата, тук приемаме че в една система може да имаме няколко под групи, които се допълват без обезателно да се конкурират) Адаптира приоритетите на елемента/индивида (замествам персона-та, като влагам смисъл за онези потребности на личността под знаменател "принадлежност, идентичност") без да ги обезцветява. Значи, извън системата елемента може да съществува с други приоритети, които не го бъркат да участва в първата. Нека направим уговорка още тук, че става дума за нормални в прекия смисъл. Ако тръгне срещу характеристиките на системата/средата, само за удовлетворяване на индивидуалните си търсения, елемента рискува да влезе в конфликт с първите. Понеже системата се стреми към постигане на баланс вътре и със средата, "непослушния" ще стане приоритет за ликвидиране. Но не за дълго. Най-честият пример даван за система е човешкото тяло Момичета, благодаря. И за кой дявол са ни притрябвали психолози, когато си имаме речници и можем да четем ?! Утре ще продължим върху профила на онзи с "визията"...

Имах предвид друга инерция, инерцията на растежа. Забелязвам, че Sin погледна на нещата отвътре, докато аз се опитвам да погледна отвън. И двете гледни точки си заслужават вниманието за да има баланс. Ако елементите са подходящо мотивирани (което зависи от груповата политика), ще се минимизират конфликтите между индивида и групата. Мотивацията! Е много важно нещо. Трябва да е достатъчно силна, за да се изравни с личните приоритети. А "непослушният" понякога може и да подскаже нещо ново. Не го елиминирай бързо. Адаптирането без обезцветяване е наистина чудесна цел. Но трябва да бъде осъзната и на персонално ниво.

Елементите й, в частност "непослушните" са в постоянно взаимодействие помежду си и със средата. За да постигне равновесие, тя Трябва да се движи безспир. Sin дава две проекции на мотивацията (която бива вътрешна променлива за елемента и причина за действие) деструктивност и агресия...тук те подсещам за явен пример. Конфликтът е функция от броя на елементите (п), установените комуникационни канали (п-1)/2 и норми. С увеличаване на участващите се засилва тенденцията изпратено послание да не стигне до всички. Оттам някои да не знаят какво да правят и влязат в противоречие с останалите. Мечтаният изход е да се намеси Водача (отговорния, който знае Какво-Защо-Как става). Наяве, обаче той го отнася :о) и Show Must Go on.. При инерция на растеж (фаза, нали ?) рутинно формата следва функцията (сетих се, че последното го чух като синтез в един сапун, на път за гаража, 3F). И, обратно към профила на елемента с визия..в понеделник го освободихме от заучен модел на поведение, като препоръчахме да - събере достатъчно информация за самата система чрез елементите в нея (и запази обективност) до описване на границите й - и за средата (от гл т на елемент от ситемата) - да подреди приоритети и насочи мотивацията, като зачита индивидуалността. Докато вършеше горните, в системата настъпи промяна... За онези, които към момента четат: Дебатираме да опишем система. Как го правим ? - чрез един от елементите й За ВИ: *Циниците били школа в Древна Гърция и вярвали в самоконтрола и независимостта като ценности. Някои от последователите им демонстрирали независимостта си до степен, че открито принизявали стремежа към благосъстояние и добруване, съмнявайки се във всеки човешки мотив за действие. Разказват че Диоген, един от най-известните циници, ненавиждал обикновения комфорт и живеел в бъчва на пазарището. Разхождал се посред бял ден със свещ в търсене на "човека" или както допълват : честния човек. Диоген имал толкоз малко вяра в човечеството, че веднъж като видял властите да водят крадец, опитал да присвои свещения купел от храма изкоментирал "Престъпниците хванали малкия нарушител". Циникът постоянно намира грешки, подлага на съмнение мотивите на другите има малко вяра в благородните стремления на човечеството.

Разбира се, че средата се движи безспир, иначе системата няма да има вътрешна енергия. Хареса ми за елемента с визията :-) И това за циниците! :-) Така е. Това, което написах по-горе бяха впечатленията ми от "системната" стратегия на двама души, които познавам отблизо, и двамата - преуспяващи бизнесмени на запад. Те имат изненадващо сходни мнения и подход по въпроса за системата, изградена от човешки единици. Цинизъм има в бизнеса. И дава резултати. Имам и лични впечатления, случвало се е пред очите ми. Но сигурно още 45 години ще отнеме, за да се претопи остарелия смисъл на понятията, и да се открие смисълът зад тях. Не трябва да се разбират буквално. Цинизмът в тази среда е средство за оцеляване. Съмнението - също. В света на конкурентния бизнес (колкото и шаблонно да звучи) няма съществуване и растеж без цинизъм. Цинизъм не на лична основа вътре в системата към отделните единици, а цинизъм при конкуренцията. Ако си достатъчно мотивиран (+ циничен), значи си конкурентноспособен по дух. Но в конкретния случай явно липсва конкуренция, от оная яката, дето ако не аз тебе, ти - мене. Това не е ли форма на цинизъм? Борба за оцеляване между водачите. На водача трябва да му стиска да го отнесе без да се оплаква. Да го е предвидил и да има готово противодействие за каквото се случи. Иначе не е водач, а просто пастир. Но теб явно повече те вълнува вътрешността на системата в момента. Заученият модел на поведение е мухъл в системата, спирачка. Незачитането на индивида води до криворазбрана и кривоприложена вътрешна конкуренция. Но ти това го знаеш и без да се пише. Желая успех. Съжалявам, за късния отговор, но не можех да се добера до клубовете днес :-(

И внимавай, утре е сряда! ;-)

Ако тръгне срещу интересите на системата/средата, отделният индивид МОЖЕ да влезе в конфликт с нея, но далеч не задължително. Алтернативните варианти са изолация или “отцепване”. Даже е по-вероятно, ако съществува действително работещ коректив (мисли носителя на градивния положителен заряд), “непослушния” да бъде “наказан” именно с отлагане на конфликта поради екстремността на ситуацията- нали ставаше дума за сгъстен времеви отрязък? Защото допускането на конфликт и “изясняване” на позиции в такъв момент води до нарушаване енергийния баланс на средата и отклоняване на потенциал в неприоритетна посока. Ликвидация на дразнителя е крайна мярка и рядко осъществима в точно такъв момент. Разумното решение е, мисля, да се направят усилия за запазване на концентрацията върху груповата логика. “Непослушният” елемент е прекрасната драскотина върху идеално гладката стена, която я прави уникална… и реална. (какво по-скучно от съвършенството?!)

Само да припомня, че деструктивността и агресията не са единствените проекции на мотивацията. Освен това при наличието на работеща политика за обединение на елементите в общ механизъм, отделните проекции на мотивацията са второстепенни, защото са подчинени на потока от усилия за преодоляване на груповия проблем. В същото време обаче дребните камъчета, които могат да обърнат колата с непредвидими последици, са именно индивидуалните мотивации. По-точно смятам, че индивидите без собствена мотивация са по-ниско ефективни дори в групова работа, макар че на пръв поглед създават по-малко или никакви проблеми. От друга страна, неправилната лична мотивация на индивидите също е подводен камък, тъй като не притежава устойчивост и тази мобилност прави поведението по-трудно предсказуемо и съответно по-трудно управляемо. …Колкото до Водача… тежка е царската корона:-) След всичко това, май мога само да добавя… ЧеНе, да не съм “цвете” в твоята градина… :-))))))