Удоволствието. Доколко сме зависими от него? Защо точно когато ни е най-натопорчено, мозъкът отказва да мисли за проблемите, а се вкопчва в усещането за удоволствие като в наркотик? Това липса на воля ли е, или защитна реакция? Феромонът е хормонът на щастието, който мозъкът отделя когато изпитваме удоволствие. В моментите когато е в наличност, нямате ли усещането за безметежност, за някаква отдалеченост, за нереалност... А в моментите, когато го няма, не опитваме ли да го провокираме изкуствено? Това някакъв вид емоционално "самозадоволяване" ли е? :-) Измерваме колко сме щастливи, по количеството удоволствие, което изпитваме в различни периоди от живота си. Кой е щастлив?

Чувал съм за друг вид феромони ... те се отделят от кожата и въздействат на другия пол доста силно ... То ще е като жаждата - когато имаш проблеми, най ти е нужно удоволствие. То поддържа хармонията и помага за преодоляване на трудностите с лекота. От опит го знам. Тук може някои да се изсмеят, но да се любиш и да работиш тежка работа е много лесно. Даже и от сън почти нямаш нужда. Е, качеството на любенето със сигурност е много важно ...

Удоволствията са смисъла на човешкия живот. Всеки се ръководи в действията си от желанието за удоволствие и от егоизъм. Когато някой ти казва "Обичам те", това означава "Обичам се", защото за него е удоволствие (в момента) да ти каже, че те обича. Хората вярват в богове, защото това им носи удоволствие или спокойствие, или нещо друго приятно. Щастлив е този, който е намерил баланс между удоволствията и усилията да си ги достави. Или иначе казано, който се задоволява с малко е щастлив, защото е много по-лесно да се осигури малко удоволствое. Колкото по-малко искаш, толкова по-щастлив ще бъдеш. Ако не искаш нищо, ще си най-щастлив.... и мъртъв...или достигнал вечен покой.

щастлива съм, когато изпитвам прости удоволствия. нощес с удоволствие гледах луната, имаше пълнолуние. изяждам с кеф вредния шоколад, мисля с блажено удоволствие за човека който обичам,и за предстоящата среща с приятели......не искам много..е,не бих казала че съм абсолютен хедонист...чак дотам...:-)))

((((....Удоволствието каквото и да е то е неразделна част от живота , от първичното. Ноща,шоколада,но като се вгледаш внего,Живота виждаш май оставаш само със спомените за самото Удоволствие.

Мисля, че всъщност, спомените от болката остават по-задълго от спомените за удоволствието. Затова то ни е нужно още и още... Поне на мен. Ако няма друго, и шоколад става :-)

:o))))))))

Ако, накой ми каже че и след хубав ....., дори и шокоад няма спомен няма да му повярвам. Вече в мен нахлува спомен за V-PO- GOLEMI KOLICHECTVA))))))))))oooo)))))

Tuk greshish. Dokazano e che horata zabravjat loshite neshta i pomnjat samo dobrite :)))

Доказано е че това зависи от човека