Как да приемем поражението когато ни настигне? То ли ни е настигнало или ние сме го догонили? Какво да правим когато касае съществуването ни? Не когато емоционално сме поразени, а ... "материално". Неща от реалния свят, този истинския, грозния, с големите зъби и изкривено лице. Защо никаква философия не дава решение? Има моменти когато изборът се оказва фалшив, неистински. Избрал си едно, а то се е оказало друго. Каква е Психологията на Поражението? Как да го победим - като го приемем или като го отхвърлим?

Ви....ти си се изменила...и то много. Дали го признаваш или не...но Мулето ти го пише. Философията никога не може да ти даде отговор и да ти обясни провала.Тя е нещо, което е дошло от вън...а не проникнало вътре в теб. ПРовала е винаги вътрешен...интимен. Философията винаги е дело на философ...в смисъл, тя съдържа личните му послания и прозрения....които не се отнасят за теб. Те са чужди за теб...можеш да ги наубиш...но ...няма да са ти от полза. Трябва да имаш ТИ-нещо лично...нещо твое...нещо истинско...нещо вярно. Поражението винаги идва...ако си толкова сляп...толкова дебилен, то идва със физическата смърт....но това е провал. Пълен провал. Това е провала на така наречените "добри мижитурки"...които така и не са се усетили и до последния момент са се борили... борили...борили.... С кого са се борили? С Цялото около тях...с Бога...около и във себе си. ПРовала се осъзнава, често много преди физическата смърт. Ако си на прага на това откритие ВИ....то Мулето може да ти е полезно.

Да... Ами да ... Вие сте щастливи! Всички, които пишете тук, щом все още пишете. Нямам желание да пиша. Думите ми бягат... Защо ли вися тук? Какво очаквам да науча? Колко съм неспособна за този свят ли? Че нали беше измислен? Къде в него да застана? Как да запазя равновесие когато се срутва?... Няма откритие, Му. Всичко е познато. Виждала съм го някъде, дали и на друг се е случвало, или във филм...

Ви...къде си забрави картечницата за Мулето? Къде си паркира метлата на баба Яга? И да...всичко е майтап...всичко е лъжа и измама. Ако си се убедила в това......ако всичко е рухнало и не е останало нищо да рухва.....ти си вече щастлива. Но се съмнявам да е рухнало всичко...все още има неща , в които да се надяваш....ха х ах ах а Мулето ти се радва.....Мулето ти се смее....Мулето ...ще ти пее и декламира...много неща.... Не си единствената ти....така. Но ти си го разбрала ...а другите още не...ха хаха ха ха

ВИ, имам чувството, че си стигнала до етап в който никакви приказки в клубовете няма да ти помогнат. Три пъти започвах да пиша нещо, и трите пъти се поставях на твое място и написаното ми звучеше банално и безсмислено. Мисля, че ти знаеш какво ти трябва. Просто намери сили, за да го постигнеш, колкото и банално да звучи....

Какво иска ВИ,да знае всичко или да може всичко?

Исках само да знам каква е психологията за справяне с поражението. А и да умея да я прилагам. Защото поражението е като ... смърт. Като малка смърт. Е, това е.

Просто продължаваш да живееш. Нищо съществено в живота не се е променило. На всяка крачка дебне смъртта. А ние й бягаме като мишки от котка. "Какво тук значи някакво си" поражение ? Жива си, здрава си, давай напред, живота си тече. И е все същия, само дето те боли малко мутрата, но скоро ще мине.

Моята психология за справяне с поражението е да го приемам като урок. За да има поражение трябва да има цел. Поражението се поражда или поради невъзможност за постигане на тази цел или поради това, че самата цел е пораженческа, т.е. като достигнеш до нея виждаш, че не те удовлетворява. Всъщност чувството за поражение е един от еквивалентите на болката във психическия ти свят. Болката е индикатор, че вършиш нещо неправилно, което може да е разрушително за тялото(психиката) ти. За да не изпитваш болка трябва да спреш да действаш неправилно. Когато стигна до поражението, се опитвам да разбера дали съм действал неправилно за постигането на целта или самата цел е била неправилна. Всъщност поражението ти дава мъдрост. От теб зависи дали ще я приемеш или не. Не я ли приемеш, следват още поражения.... Такава е моята психология за поражението.

Ех, Мислителю, прав си и по-горе. Има само едно нещо, което мога да опитам да направя, то е наистина единственото. Алтернатива няма. За да има шанс за успех обаче, струва ми се трябва да Отхвърля Поражението като такова, а не да го приема. Защото приема ли го ... няма да имам сили за бъдещето. Да приема мъдростта, да забравя огорчението, да се изправя, да изтупам всичката пепел от себе си и да продължа все едно така е трябвало да се случи... Тeoрията се прилага много трудно... когато си сам. Не физически, а духовно.