Не може да се избяга. Рано или късно...пак стигаш до там, от където се опитваш да бягаш.Не ти е за първи път...не бягаш за първи път. И винаги безуспешно. Знаеш ли защо? Нещо твърде тежко е заседнало в теб...и те влече като водовъртеж...само малко да престанеш да въртиш педалите и вече те е завъртяло...дръпнало те е. И затова хората като главами въртят педалите и напрежението се качва и качва...стига на ръба...е ...не може вече. Анонимен....изплачи се батка и спри...замисли се от какво бягаш....и разбери че бягаш от себе си...от този, който е "насаден"...във теб като страж на обществото, който от вътре те тероризира...и те мъчи....който те кара постоянно да бъдеш раздвоен в чувствата си и мислите си. И бягство от него няма. Първата задача на Човека е да осъзнае Бога.Отец си. Но това не се "практикува" лесно, защото такава практика не съществува. Ти трябва сам и без ничия помощ да се докоснеш до това, скритото, което църквата така е опорочила...че само като чуеш за бог...си готов да избягаш надалече....чак и на мен ми се повдига. Ако някой пита какъв е смисъла на живота, отговорям...Да познаеш Бога...една истина...която и децата знаят...преди възрастните да им набият знанията са училище, за трябва и не трябва, за името им...за семейните и скучни истории е за обществените идеали.... Децата знаят що е БОГ...но не си задават въпроса за него. Именно затова не си задават въпроса за Бога...защото те самите са богове. Вижте едно дете...колко е красиво...то няма представа за Бога, за парите...за парното...за водата и за учението...за образованието...не си скубе веждите...да да изглежда красиво.. то е красиво именно когато е естествено. А не като ...теб....като племенницата ми, която чете зад гърба ми какво пиша...преди малко си скубеше веждите...не я питам къде си хвърляше космите от тези вежди....ха ха х ах а И тя се смее сега...защото още не се сблъкала с тези проблеми....млада е още и не осъзнава какви изпити от живота трябва да вземе. А после....рано или късно идва келнера...със сметката и казва: "Сметката моля...плащайте!" И тогава ...почва бягството от контролата в трамвая,от келнера със сметката...от работа и работното време...от инкасаторите...на всичко....... Никой не обича инкасаторите...всеки иска само да взима и да не плаща...... Ама така в живота не дават... Главния инкасатор в живота е смъртта. От него бягство няма...и почва една гоненица...не ти е работата. И почват едни тръшканици...едни преструвки ...едни лицемерни истории....ходи на гробища и ще ги видиш... А живота извън гробищата си тече...и извън теб...живота си тече....буря в чаша вода.....от която нищо не става и няма да стане. Бягството е неуместно...даже е смешно. Спри и изживей...ти не си първия .... За теб ще е нещо ново.... Няма да бъдеш и последния... Спри и не бягай...изживей без да хленчиш.....

Преди малко подканяше Анонимния да си изплаче болката, чакаше го да я напише. А сега му казваш да "спре да хленчи". Ти какво всъщност искаш?

Da naistina e taka. W nachaloto bqgash a ne movesh da izbqgash ot sebe si. Trqbwa da wyrwish srestu sebe si i da se pobedish. prochetete "Mag'osnikyt ot zemlemoriq" ot Ursula Le Guin. Mislq che towa e opisano sywsem tocno. Makar i kato fentyzi. Wprocem maj inache ne move da se opishe.

около стотина години бягам от себе си... Преди си мислех, че аз съм много "мръсна" за този живот, че нещата извън мен са толкова съвършени, че за не съм достоина за тях..... ..и се опитвах да избягам, от себе си, от всичко онова, което се обозначава с АЗ, от близките си, от действителността.. Но малко пораснах....и разбрах - аз съм тази, която е прекалено стерилна - всичко наоколо тъне в мръсотия. И ако изкам да оцелея - трябва да си изцапам ръцете...разбрах, че аз съм господ, аз съм вселената, аз съм енергията, аз съм всички онези "аз" в мен, аз съм и не съм аз...и колкото и да се гледам отстрани, нищо не е в състояние да ме промени - няма да стана по-лоша...изходът ми е само един - да стана по-добра, да събера всичкия осъзнат и неосъзнат опит от предишни животи и да спра да бягам от себе си....

Но защо бягате? Защо и от себе си искате да избягате? Твърде добре знаете, че не може да стане. Ходим с маски, които ни обезличават и ни сливат в едно лице. Защото така трябвало да изглеждаме, да правим това или онова..................... А ние винаги сме си едни и същи - пред себе си - само не си го признаваме, защото бихме искали да бъдем по-други- някои по-добри, други по-ефектни - към каквото се стремят впрочем повечето. Да си естествен - това е най-трудното, толкова сме искали да не бъдем себе си. Аз бях в безизходица.Наскоро.Но се въррнах при себе си и се опитах да си простя глупостта да искам да съм,това което не съм. И да се обикна.....

двама много близки хора? ПООТДЕЛНО И ЕДНОВРЕМЕННО. И много, много по-късно разбереш, че не са това, за което се представят? Тогава какво. Да останеш там, за да изглежда, че не бягаш ли? Или да им простиш, защото са били слаби? Leela, може би защото човек е принудуен да живее със себе си и НЯМА къде да избяга, той може да направи онова, за което говориш. Всъщност не МОЖЕ, а ТРЯБВА. Но ето ти друг конкретен случай. Моля за съвет... не да поемеш отговорност заради мен, а да ме посъветваш...

знаеш ли, зу, най-лесно е да се дава съвет...всъщност аз те разбирам - предавали са ме и съм била разочарована.но което е най-лошото - оставах с чувството че не съм разбрана, измъчвах се и загубвах себеуважението си. винаги съм ставала и съм си тръгвала, но трябваше да мине време, докато можех да простя, заслепена от емоции и някакъв егоизъм. сега съжалявам, че просто не оставях нещата каквито са, че не намирах сили да стана и да продължа , а все се обръщах назад и се мъчех да залепя счупеното и да оправдая себе си. Извинявай,че намесвам себе си...знам че прошката е велико нещо, то е като да възстановиш душевната си хармония след като са счупили нещо крехко в теб..

и то не защото си предал, а защото сте се разминали...и знаеш, че си бил докрай и си се борил с всички сили, но...накрая излизаш предател...КОЙ Е НЕРАЗБРАНИЯ ТОГАВА? Всички сме предавали и сме били предавани- по един или друг начин. Никой никого не може да разбира наистина.

Да си предаден е чувство- то е твое решение... то произлиза от твоите мисли... от това, което ще се отрази в огледалото- а огледалото си ти.... спри да мислиш, че си жертва, на ..нещо, на някой на обстоятелства , а приеми всяко отрицателно чувство, появило се в сърцето ти като предизвикателство и вземи "решение" да не страдаш... потъни в него и го преживей... хиляди хиляди пъти и ще видиш, че от това няма смисъл... има смисъл, ако го трансформираш като препятствие, на пътя ти... а не като пагубно чувство....- спри да мислиш- махни тази мисъл от главата си, и ще видиш, че и чувството изчезва... мисли, че това е само миг от вечността - твоята вечност...и се ...усмихни.... на себе си! Знам, че ще ти е трудно...., а може и да опиташ да се потопиш в болката си..., но истински - иначе няма смисъл...и сам...само сам със себе си... Не мисли...а чувствай....болката ...колкото и силна да е тя....и това помага...и всъщност е едно и също....с това да се усмихнеш на себе си.

И Мулето някога беше "предадено" от най близките си хора. После след години.....усети ...че така е трябвало да стане.... Трябва да загубиш всякакава идея , всякаква надежда,за да достигнеш до упованието в тази СИЛА, която някои наричат Бог, Аллах,....и с много други имена. Единствено ТЯ...не може да те предаде....но за целта, трябва да бъдеш предаден от всички други възможни места..... Опита е в основа на мъдростта....а мъдростта е неспособност да бъдеш излъган ...отново. Честити лични карти,честита нова държава,...отново лъжа ...отново надежди, отново предателство..... ВЯВРАШ ЛИ ............ в лъжата?