Здравейте:)) Ура най-сетне пробих дира и успях да се намъкна. Кой знае до кога ще е :)). Ама да се изкажа докато може:))) Ще питам съвсем направо: Какво е самоубийството? - слабост или сила на характера? Дали наистина и самоубийството е пак насилие, неависмо че е над собствената ти личност? Да питам и за саможертвата - геройство или глупост е според вас? Бъдете здрави! :))))) Шайни

За самоубийството сме говорили на дълго и на широко. Ако разровиш по старите теми, ще намериш отговор.

Самоубийството е : -Бягство от болката ( съвсем естествен опит за бягство, известен само на хората) -Сила на характера ( надвива страха) -Слабост на характера ( предава се пред трудностите) И трите са верни, зависи от гледната точка. От всички злини човека избира най-малката. Случва се това да е самоубийството, или поне така да му се струва на човек. Който е преживял силна болка, е наясно със стермежа към самоубийство... Но след бурята изгрява слънце... Когато те боли, не си даваш сметка за това ... и ... няма втори шанс. Край. Така глупостта е наказана. Или не - все едно. Важното е да се мери седем пъти преди да се реже ... няма връщане назад. Саможертвата е : Героизъм Глупост Типичен признак за любов към обекта на саможертва. Типичен признак за нежелание на човека да живее без тази саможертва, по някакви причини ... Е, теми за размисъл, толкова от мене. Къде остана романтиката .... ;)

Едно от клишетата, които лично аз не харесвам, е че "след бурята изгрява слънце". Защото след бурята може и да стане потоп. А може и всичко да изчезне. Както при самоубийството. Има разни такива неща... клишета, казвани на хора от други хора с цел да породят оптимизъм. А точно те са думите, които най-малко достигат до човека, който има нужда от такъв. Тези думи просто не значат нищо.

Защото са често употребявани. Сега да не изчукам клише от Мулето, ама всичко в живота ни е клишета, ако се задълбаем. Важното е как си служим с тях. Клише, разбираш ли ! Ами истина, бих казал пък аз. Нека е клише, щом така ви се услажда. Всеки върви по пътя си, както иска. Живота ни е изграден от тухлички. Това е положението.

Между другото, колко пъти след бурята е наставал потоп ? Или свършек на света ? Да ги сравним ли с изгревите ? Интересно е как сама се предаваш на отчаянието, мислейки така. Без бой. Ей, богу ! Мразя да ми казват че говоря клишета, когато искам просто да кажа какво мисля. Тъпо е. И като автоцензура ли да се явявам ? -> Това е клише - да се изтрие ! :) Думите никога нищо не значат. Зад тях се крие мисълта.

Майната им на някакви си там клишета. Хич не ме е грижа за това.

Ох, ох! :-) Не ме мрази де :-) Кой е застрахован срещу потоп? А изгревите ... са любимото ми нещо!!! Не загатват за потоп, не са като бурите. Изгревите са чудесни и вдъхновяващи. А! Ето ти едно "клише": "Добрият ден се познава по утрото" :-)

За мен все пак май самоубийството е слабост. Защото всичко, коеот ти се случва ти се случва с цел - и всички тези мъки са един вид изкупление и начин да постигнеш най-доброто за себе си. А когато се предадеш посредата, е съвсем от страх и слабост. Саможервтвата не знам -по-скоро май е глупост - защото великите идеи са винаги с глиненеи крака. Всички тези истории са масовите саможервти в името на Бог са просто някак си нелепи - нали отнемането на човешки живот е грях спрямо християнската религия. За клишетата понеже сте подхванали - ами не може без тях - просто вече се получава толкова пренатрупване на информация, че просто гръмваш и... опираш до тях - просто са синтезирали целия човешки опит до момента:)) Поздрави Шайни

Ви, ето ти още едно клишенценце - "Денят не си личи по заранта" :)) А филма с това заглавие е Убиец ! :) Шайни, Съгласен съм с теб. Обаче има моменти в човешката история, за които саможертвата е много трудно да се класифицира като глупост. Говоря за втората световна война, например. Не знам дали си даваш сметка какво е било тогава...емоциите са били невероятно големи. А нашата признателност към саможертвата на милионите загинали ... ако хитлер беше победил, половината свят щеше да бъде унижтожен в концлагерите му...те дори не са знаели това. Говоря за нещо, което не може да се изкаже с думи. Трябва да си го представиш. А и великите идеи не винаги са с глинени крака. Но ако сме откровени, след смъртта е без значение защо си го направил. Така саможертвата става глупост, уви. Но да гледаш на живота от положението на оставащите в него - и това го могат само хората. Нищо, че инстинкта на някои животни води до саможертва - те не го осъзнават, за разлика от хората ... Ей, тоя разум .... Така стигаме до извода, че саможертвата е много близо до самоубийството в обичайната му форма ...