Как може човек да се научи да се разделя безболезнено с миналото? По-точно, можем ли без капка съмнение и емоционални травми да превърнем сегашното в минало? Когато даже съзнаваме, че даже не си заслужава да тъжим по него? И все пак, и все пак тъжим. Но по какво? Дали по самото минало или по ... себе си? Може и вече да сме говорили за това, но има нещо, което ми се изплъзва. Мисля си, каква ли е психологическата нагласа на хората, които лесно се прощават и не поглеждат назад с тъга. Дали лесното прощаване е умение, което се придобива, или човек се ражда с него? Не става дума непременно за прощаване с човек, а да речем, с начин на живот. Откъде да почерпим увереност, че избраното бъдеще ще работи за нас? Има моменти когато прекрачваш въображаем праг, правиш избор, и знаеш, че няма връщане назад. Какво си мислите вие в такива моменти? Ама честно! Боите ли се или вървите напред без да се замисляте?

боя се ужасно. вероятно е страх от несигурността, желание за коловоза...

Може. Или му е в характера, или живота го прави такъв. Но то е форма на животинско поведение. Не може да се гордееш че си човек, ако си такъв. Човек е романтичен, по детски наивен, но живота го променя - показва му правилата, които трябва да научи, ако иска да оцелее. И ако не го направи, умира. Спомни си Петя Дубарова, например. Казвал съм и друг път, че решението е само едно - да се мисли над това. Имаш проблем - мисли за него. Ако трябва - денонощно. Защото е ясно, че проблемът ще се реши - важното е да се проникне в него, да се разбере. Истината е в хармония със съзнанието ни. То ще рече, ако откриеш истината, ще си спокоен -с реалността не се спори, там няма място за емоции. Ей това, последното е проблема - ако там няма място за емоции, то следва сивота - нищо хубаво, нищо лошо. И как да разбере човек дали е хубаво или лошо да откриеш истината ? Въпрос на личен избор. А и кой казва че съм прав ? Лесното прощаване, си мисля е от начин на мислене, мироглед, характер. А за праговете - нима някой може да е сигурен в правилността на избора си ? Правим си равносметка - какво ако или пък ... Виждаме какво губим завинаги, и досущ като търговци преценяваме загуба - печалба . Ами боим се, но вървим - с повечко адреналин :)))

Znaesh li VI, Az sam ot horata, koito lesno pristapvat kam promianata! Strah?!?!? Da, ima strah ot tova dali postapkata e pravilna, no edva li ima chovek, koito moje da tvardi, che e uspial da preceni vsichki pliusove i minusi i da e vzel edinstvenoto nai-pravilno reshenie vav vseki edin moment! Samo che, ne viarvam, che horata kato men ne se obrashtat kam minaloto ... a i edva li niakoi moje da go zagarbi napalno - vanshno da, no vatreshno ... A za varveneto "напред без да се замисляте" ... ami traggnesh li kam neshto novo, triabva da si gotov da ne se obrashtash ... osobenno kogato nostalgia i NAVIK te pritisnat!!!

Zashto trqbva nepremenno da se razdelish s neshto,s nqkogo...? Dali vuobshte mojesh da napravish tova?Ne e neobhodimo da zabravish minaloto,mojebi tova e nevuzmojno.Prosto trqbva da se nauchish da jivessh s nego bez tova da ti prechi ,i ot nego da vadish polojitelni dividenti. Moje bi horata ne se rajdat s takava naglasa,moje bo tova se pridobiva s techenie na vremeto i kolkoto poveche takiva vazmojnosti za izbor ti se predostavqt,tolkova umenieto da prelivash ot "staroto" v "novoto" se prevrushta v izkustvo.Nqkoi hora imat shansa da izrastnat s tazi naglasa...no malko ot tqh q izpolzvat v nai-podhodqshtiq moment. Tova e mnogo interesna tema,moje bi trqbva da se pomisli malko poveche...

Благодаря :-) Това е интересно. Носталгия и навик! Да... мисля, че е това. То е различно от страха от бъдещето. Значи, осъзнавам, че мен не толкова ме е страх от бъдещето, колкото продължавам да си спомням миналото... Не умея да се разделям с него.

Това което сме свършили в миналото, неминуемо остава своя отпечатък в сегашното, така както това което вършим в сегашното, променя бъдещето ни. Ако за момент излезнем извън времето, то ще видим че минало, сегашно и бъдеще съвпадат и се намират в една единствена точка, неразделно свързани. В едно от тях да попадне смущение, то се отразява в другите две. Носителя на тази информация е подсъзнанието ни (опростено казано) В него се натрупват всякакви смущения които сме допуснали .. независимо от времето. Сега ако се върнем в праволинейната ни представа за поредността на събитията, т.е. отново включим фактора време, някой може да забележи, че по това какво е сегашното ни, може да се съди и за миналото ни .. и за бъдещето ни, тъй като то свързва и двете. Мигът, който наричаме сега е това което съществува реално за нас. Мигът в който имаме възможност да живеем. Хората обаче, често заемат този миг, със съжаления, спомени, тъга за миналото .. и планове за бъдещето .. пропускайки възможността да живеят в сегашното. Разбира се всеки има избор как да изживее сегашното, но начина по който избере да го изживее, в следващият момент ще се превърне в минало .. и човек може да си навлече още едно нещо за което да упреква миналото си, което само по себе си означава упрекване и тъга по всичко което има, което може, което Е човекът сега, тъй като то е резултат от това минало. Може би стана доста объркано, но ще завърша с обобщителен цитат от Евгений Евтушенко, който много добре е казал: ".... между миналото и сегашното има само един миг и този миг се нарича живот ... " Вярвайте в доброто и то ще остане с вас в бъдещето. Усмихнете се на миналото и то ще ви зарадва в сегашното. Бъдете щастливи и спокойни ;) БайИван

Vuzmozno li e ?????????????????????????????

Vi, az sa6to sam ot horata koito trudno se razdelqt s minaloto.Ne obi4am promenite, za6toto ne obi4am riskovete.A vsqka promqna e risk. A riska predpolaga kakto pe4alba , taka i ZAGUBA. A az ne moga da gubq, prosto ne sam se nau4ila da ponasqm zagubite . Vinagi kogato gubq v men unira po ne6to zavinagi, bezvazvratno. Zatova ne moga da si pozvolq da zagubq. A moje bi to4no tova e nai-golqmata mi zaguba , 4e ne moga da se osmelq... Da, mislq 4e tova e nai-vajnoto - za da se razdelim s minaloto trqbva prosto da se nau4im da gubim.

Рано или късно, ще се научиш да губиш. По-добре се научи от рано.