Защо не можем да се задоволим никога? Защо темите в клубовете ни омръзват толкова бързо? Защо познатите ни ни омръзват след време? Защо никой не е достатъчно умен, за да ни задоволи интелектуалните изисквания? Защо искаме да знаем повече? Защо обичта ни винаги изгасва в един момент и търсим нов обект? Защо материалното ни състояние никога не ни е достатъчно? Както се казваше в един филм(май Матрицата): всички живи организми се стремят да живеят в равновесие с околната среда. Единствено хората не могат да се задоволят с околната среда - те консумират всичко и след това мигрират в нова среда, за да изконсумират отново всичко и т.н.т.... Като говоря за среда, става дума и за приятели, любими, учители, ученици, слушатели, знания, пари.... Какво стои в дъното на постоянното ни търсене? Дали това търсене не ни прави нещастни в същност?

две неща движат света любовта и парите. за интернет казват : секса и бизнеса без коментар.

някой беше казал, че движещите сили са: страхът,мързелът, злобата, сексът......... радвам се, че сме търсещи същества .... ;-)) .... все пак това е някаква движеща сила ;-)))

Не си съвсем прецизен мислителю. Нека да кажем ,че много често се случва така както си го разказал във въпросите си. Но не бих се съгласил , че се случва винаги. Защо не можем да се задоволим никога? Най-често това се дължи на простичкия факт , че нямаме идея какво всъщност искаме. Натоварваме някаква цел с прекалени очаквания и когато я постигнем ядно си казваме - "не е това мамка му". А защо не можем да формулиране цел , която да задоволи очакванията ни , е тема на друг разговор ,който за да спазим стила на дискусиите тук , естествено няма да проведем. Защо темите в клубовете ни омръзват толкова бързо? Тук ако бях събеседник в телевизионно предаване , с удоволствие щях да заявя - "аз ви благодаря за този въпрос". Този ти въпрос има още по-прост отговор - защото теми всъщност няма. Има нравоучителни послания , откровени глупости , комплексираност и какво ли още не , но теми няма. Но вината за това да няма теми , далеч не е на клуба. Мисля не е нужно да обяснявам , че вината си е на участниците и в частност на нивото им на подготовка по зададената тема , а тя нека напомня за всички е "психология". Защо познатите ни омръзват след време? Пак бих добавил - понякога. Та понякога се случва така по три възможни причини. Толкова са изостанали в развитието си от нас , че се къса нишката на комуникация. Толкова са напред в развитието си от нас , че нишката отново е скъсана. Толкова ни е еднакво нивото на развитие , че тънката нишка отново е прецакана. Как може да се преодолее това е естествено тема на онзи разговор , който няма да се проведе. Защо никой не е достатъчно умен , за да задоволи интелектуалните ни изисквания? Е аз да ти кажа нямам чак такова самочувствие. Има много хора които задоволяват интелектуалните ми изисквания. И понеже част от тях няма как да ги срещна по улиците , си решавам проблема по един доста древен , но уверявам те успешен начин - просто чета. Защо искаме да знаем повече? Не всички мислителю , не всички. Има много хора , които вече имат обяснение на нещата и не искат да знаят повече. А и как би могло , след като знаят всичко. Ако обаче проформулираме въпроса в "как да знаем повече" , отговора е пак простичкото - като четем повече. Защо обичта ни изгасва в един момент и търсим нов обект? Това не е въпрос за отделна тема , това е въпрос за отделен форум. То е нещо като темата за вътрешното "аз" и връзката му с крокодилите , салфетките и магнитните бури. Защо материалното ни състояние никога не е достатъчно? Досадно се повтарям , но пак не винаги приятелю. На мен това което имам ми е достатъчно. Стремежът към по-голяма консумация обаче е нещо което е вълнувало не само теб. Много светли умове на нашата съвременност предупреждават , че неконтролируемия стемеж към "повече" е същинската заплаха за цивилизацията ни , но глухите все още сме прекалено много. Какво стои в дъното на постоянното ни търсене? Признавам си , че заради този въпрос се изкуших да прегазя през всички останали. В дъното на постоянното ни търсене е потребността ни да избягаме от жестокостта и унижението. Ако на това твъредение ще противопоставяме обичайните заклинания за "божественото в нас" , "стремежът към звезите" и подобни проникновения от средните векове , не бих аргументирал твърдението си.(Впрочем , то за съжаление не е мое.) А ако някой иска да отправи аргументирана критика на горното , с удоволствие ще обменя мисли по темата. Дали това търсене не ни прави нещастни? А дали червеното по крилцата на калинките не е причината за наводненията в Индонезия? Кажи ми какво точно е нещастието и аз ще ти кажа как да избягаш от него. С уважение! Никой

Нещастието е да не знаеш КОЙ си. Когато не знаеш кой си, търсиш отговора на 10000000000001 въпроса. Ти си изброил някои от тях. Ако не знаеш кой си.....КОЙ задава въпросите? И защо да му отговарям, АААААА? Ще ти отговоря, когато разбереш кой си. Можеш да продължаваш нататък.

Благодаря ти за обстойния отговор, Никой. Прав си за първите въпроси. Идеален случай няма. Има твърдения, които се приближават повече до действителността и които се приближават по - малко. Горните твърдения се приближават повече - доста повече. Целта ми със тях беше да подготвя почвата за последните два въпроса - какво се крие в дъното на постоянните ни търсения и дали те не са основа за нещастието? Ти казваш - потребност да избягаме от жестокостта и унижението. Ако си аргументираш твърдението може да се опитам да те оспоря. Не защото имам готов отговор. Просто, за да стане диалог. А в диалога се ражда истината. Понякога.... А за нещастието - според мен нещастие е синоним на неудовлетвореност. Неудовлетвореният е нещастен. По тази логика вечно търсещият е нещастен. Желанието води до нещастие. Защото желанието поражда неудовлетвореност и търсене..... Много будистко изказване стана, но така го чувствам..... Е, кажи как да избягам от желанието.........

Може и да си права. Може би не е важно какво търсим, а как го търсим......;-)

Голямо противоречие има в думите ти Муле! Като знам кой съм, няма да имам въпроси, всичко ще ми е ясно, така ли? Тогава за какъв дявол ще ми трябваш ти да ми отговаряш, АААААА? Ще продължавам нататък щом разрешаваш......

Пренесох отговора си във "Философия" , понеже ми се струва , че на този разговор все пак мястото му е там. Никой

Edin mislitel, zaщо искаш да избягаш от желанието, та нали удовлетворяването на нуждите и желанията водело до щастие .... ;-))) нима ако нямаш мечти и стремежи и не търсиш пътища и отговори няма да водиш едно безсмислено съществуване???