удряте топката с хилката .... тя се удря в стената иииииииии............. се връща към вас. удар с обратна сила. винаги е така. да сте хилката или стената ? колко топки можете да отразите?

не искам да съм хилката , нито стената. вече не искам и да гледам тази сцена. искам да гледам нищото. малко неща забелязваме. малко... много малко. малко ми е тъжно затова. но..... нищо.

Човек може да се смири с нещата , само ако убие нещо в себе си.

пак ти приятелю. така е . не да убие нещо в себе си мисля аз , а всичко в душата. всичко. и това меко казано. правил съм го няколко пъти и все мисля че нищо не е останало минава време и хоп. грешка. и пак. не мислиш ли че е прекрасно. е поне няма изненади.

Вярата и свободата са двете страни на монетата живот. Вярата е тази която може да те смири с нещата , макар и убивайки свободата ти. Въпросът е , готов ли си да жертваш свободата? И ако не го направиш , готов ли си да живееш с онзи свят който ще откриваш воден от нея. Свят в който вървиш , а няма нито пътека , нито посока , нито цел , нито смисъл , нито закрила , нито вечност... Свят изпълнен с нищо. Дали би могъл да живееш с толкова много свобода? Никой P.S.Потърси "Спящият човек" на Жорж Перек.

не . не искам свобода. не искам вяра. нищо не искам. не искам вечност. не ми се говори. не ми се спори. не ми се търси път (закъде ли когато не води на никъде?) не ми се чете. не е и умора даже. не искам правила... книгата ще я потърся. а и да я намеря не зная дали ще я прочета. не зная. все пак благодаря. колкото повече четеш имам чувството че се заблуждаваш повече. не зная. и по добре. защо това, защо онова. защо да се катериш по стълбата която води до безмислието на нещата . стигаш там . и какво има ? ........... безкрай. по скоро искам да се взирам и съзерцавам съвсем , съвсем прозаични неща и предмети. прекрасно е. на крачка от лудостта и от нищото което изпълва всичко. измислени правила , общества сковаващи духа и водейки го нанякъде ........ не. не искам бяло, не искам и черно. добро и лошо. ........ скритите неща, невидими за окото и сетивата..... това са те. просто скритите неща забулени с материя обезмисляща всичко. материята - тази бариера за човешкия дух.......... на крачка от лудоста и от безкрая.......

като арабинът в прахта край пътя...

Tova sym go chuvala ot ... Mu...

Не си, darling :))))) Не и в този форум:))))

Материя , дух... - метафори приятелю! Ницше казва , че истината е "подвижна армия от метафори". Зад тези метафори не се крие нищо. Тезата ,че материята е забулила духа и не му дава да открие "скритите неща" , макар и възможно най-древната , е също толкова безсмислена , колкото и всяка друга.

няма спор за безмислието. безмислие , безвремие.....

Sigurna sym, che da. No beshe v drug klub...

Ето виждате ли - значи пак стигаме до това- животът е толкова кратък, че да се вземаме толкова насериозно...- беше ми го казал баща ми- макар и не с тия думи- спри да мислиш ми казваше той- почувствай....усмихни се....това е мигът на твоето аз..макар пак не с тия думи. Подай ръка, вземи подадената ръка, ослушай се това е сърцето ти....и пак не с тия думи....Спри да се взираш....не търси кое как е направено..., радвай му се...и пак не беше с тия думи.... това беше просто неговата любов....даже незнам дали въобще някога ми го е казвал...май беше само поглед....миг преди да затвори очи...

тогава преди затвори човек очи всичко е истинско. няма това онова. погледа. пак стигаме до тук. погледа. магията на погледа, очите. красота...........................

Може би даже само е това е истинския миг, в който осъзнаваш...че живота си бил ти самия..твоите мисли, чувства, подадената и приетата ръка, усмивките...или сълзите, твоите страхове, които както е казал един старец, страховете за нещата, които никога не се случиха...за щастието, което си пропуснал, за усмивките, които си си спестил...за Любовта, която си търсил, ...а тя просто е била в теб ...трябвало е само да се опиташ поне за миг преди това да затвориш очи....

saglasen sam s teb. taka e . no ima i drugi hubawi migowe. izmamni no hubawi.

Да , и съвсем не са измамни- само с Любовта можеш да видиш най-красивите неща... Любов и суета, това са двете страни на истината, ако изобщо съществува такава....

всичко е хубаво. не само любовта и истината. всичко. да живееш и да изпитваш радост ....

Може и да си прав, даже в болката човек може да се усмихне, стига да се потопи в нея...истински...та тя е начало на нещо ново..на ново усещане...след болката винаги съм усещала ...свобода...усещане на полет....къде ли? Пак към слънцето за да се опариш отново...миг преди да полетиш ти си на земята...нали....така и с птиците....болката, да успееш да се усмихнех в болката...само защото си повярвал, че можеш и да летиш...

Любопитно. Ако се сетиш, ще ми е интересно...а иначе то е в една "твоя" тема тук :)

Не помня точно в кой клуб всъщност, то малко ли се изписа тук и там, но помня, че съм го чела преди. Благодаря, че помниш "моите" теми. И аз помня "твоите" :-)

ОК, просто ми беше любопитно в какъв контекст го е употребил. "За вдъхновението"- и малко отклонение: Автор: Iv... Дата: 26.05.00 00:11 Az sym arabinyt v prahta krai pytia, bodil v petata ti, i strykche cvete... Voda sym silna i dylboka, sylza kristalna, shepot krotyk... Ne gledai v men, a vij prez mene- shte me poznaesh nesymneno :-) :-)