чета , гледам и не мога да повярвам. не става дума за това което става с клубове. за друго. как може човек да говори едно и да прави друго? и то свой човек. е много боли. доста. то пък да ми е за първи път! хората са толкова уязвими. понякога мислят че това което става може да остане скрито, покрито..... прекрасно е да те мислят за луд. това е точната дума. луд. жалко. да знаеш какво става , да си гледаш , да си мълчиш . прекрасно. какво виждаш ? защо ли ? винаги съм искал да съм един тъп , загубен задник. да , ама... поне нямаше да знам никога какво става и какво ще стане. очите на човека, погледа, иражението на лицето. трудно се скриват някои неща. е и? ми нищо. засега. но както казват : щом като графа иска да танцува , то аз ще му посвиря. усмивка . с това света не свършва пък живота е екстра. е да де, но защо? не ви питам, не искам отговор. защо го пиша? елемент от играта на играчките. децата са пораснали и не си подмятат бележки в класната стая. те си подмятат бележки в клубовееееееееее. играта продължава.

Човек е толкова глупав, колкото може.Когато няма на къде да оглупее, когато стигне до дъното на глупостта си,....тогава идва ЕВОЛЮЦИЯТА. Не по рано. А понякога еволюцията не идва. Инволюцията е процес на потъване на човека в материята. Той толкова потъва в материята, че се загубва в нея...дори започва да вярва че е материя. Човекът не е материя...само глупавите мислят така. Така ...детето се обгражда с материална обвивка и става възрастен.Но детето не е изчезнало ...то е живо...някъде вътре в нас...Детето е безсмъртно...то не вярва в смъртта, то не вярва че ще умре.....Ние като сме били малки, сме вярвали че света е само за нас.И това е било истина....това е самата истина. Света е само за нас...но този свят е само нашия свят. А голямия свят е за всички....и за Мулето и за кравите и за овците... Мулето се радва, че така си видял истината....че си се върнал в детската градина.... Добре дошъл момче или момиче... Мулето е тук и те чакаше отдавна..... То е Мулето от онази приказка...помниш ли я?

никои никого не чака.това е илюзия.може би всичко е илюзия.

Нека илюзията да бъде илюзия...но и реалността съществува. Само ако има илюзия...ще има реалност...те са свързани...едно с друго....не могат едно без друго...... Въздъхни и се отпусни...изживей момента ...реален или илюзия....ще прецениш после....по късно.....

не искам да изживявам момента. просто не искам . той идва и си отива. идва и си отива. поражда различни ..... дадежда, вяра, омраза,любов....... душевни състояния изяждащи времето на човека отредено му да живее ....... да живее?? и това е миг . поредната илюзия създадена от твореца . защо ли , защо. ценим ли времето . ооооо времето е нещо друго! то си тече........ не му обръщаме внимание забързани за някъде. то си тече. а можем ли да върнем времето назад? да отидем напред? духа със сигурност мисля - да. той може. той. той. а какво правим с него? душим го всячески и го изнасилваме всеки божи ден ............. но омотани с чувства , празни мисли, определения .... и какво ли още не едва ли! търсим в нещата смисъл, образ , цвят , мирис.......материя. искаме да виждаме всичко сковани в едно човешко тяло оплетено в окови, окови невидими , тежки и ....... мисията невъзможна-2!

А трябва ли да преценяш...не е ли по-добре да си останеш така с момента ....аз не искам например да запазя миналото си...не че не ми харесва, но просто е МИНАЛО...не обичам да преминавам през него като участник- отново емоции, отново болката или радостта, очаквам сега, момента, в който съм да получа ...да пак емоции даже може би и не толкова красиви, но са сега...и се опитвам да не ги пропусна....не ви ли се струва колко много красиви моменти пропуска човек и то такива дето са пред него и....ей богу няма очи да ги види..а после си казва - "ех ако имах еди какво си друго щеше да бъде", или "ех ако бях на мястото на еди кой си да знаете какво щях да направя" , а то просто е трябвало да се разбереш , че всичко е вътре в теб...че всичко виждаш само с твоите очи и сърце , че просто е трябвало да решиш да го "видиш" а как лесно става на думи...и как човек е свикнал да бъде "жертва" на съдбата, на живота, на мама, на него, на нея...и как лесно поставяме условия пред щастието си- защото сме безсилни да се справим с това да си ..сам, сам да решиш, страха....единственото нещо, което ни пречи да сме истински....или защото ставаме уязвими...защото тогава няма пред кого да отговаряш...и ако това не е парадокс хем няма пред кого да отговаряш, хем те е страх... ха оставаш само ти...ами тогава - нали ти си този който си казал "да" така ще бъде, ами ..нямаш май коректив, от живота...имаш себе си и ...Бог.... Е тогава си истински, но е и най-трудно....освен ако не те е страх....

Znaesh li ... kogato chovek e dylboko naranen, togava mu se struva, che vsichko e iliuzia... Togava se Nadiava, che vsichko e iliuzia. Kogato si shtastliv, iskash da izjiveesh momenta dokrai. Iskash da e realen, da go izpiesh do dyno. Dylbokoto otchaianie ubiva neshto v nas vseki pyt, no to vyzkrysva s pylna sila v niakoi posledvasht moment na vyrhovno shtastie. Jivotyt e vyrtelejka... nie samo se vozim na neia...

направо не зная. доста съм объркан. доста.

ha ha ha, оня, добре дошъл (отново) ;-))) seщам се за нещо друго .... когато играта се играе от двама и двамата си мислят, че са разбрали нещо неизказано от другия, но всичко си е ясно, просто не говорят за неги и си играят на взаимна лъжа ..... ;-))) .... е не е ли готино да си мислиш, че знаеш някаква тайна, но и другият да зане, че знаеш и въпреки всичко да те оставя да се "заблуждаваш", че само ти знаеш ..... май доста объркано стана, но на теб ти е ясно, сигурна съм ;-)))

не е никак объркано. много си е ясно всичко. взаимна лъжа. много нежно звучи........ и няма прецакани и всичко си е наред. така ли? и никой нищо не плаща? и не е станало нищо? а едно модмятане, поглед в очите и една извърната настрани глава. малки сладки тайни? красота и елегантност, финес....... да говори едно и да прави друго човек? колко е просто.... само не знам защо е всичко това. играта си е игра. няма нищо лошо. и все пак........... защо? защо човек обича да си създава проблеми.