Случвало ли се е на някой? Ценностната ти система, вярванията ти, любовта ти, логиката ти, въобще целият ти модел в един момент изчезва. Това става след някой голям удар върху егото ти, по - голям от самото его. Доста е страшничко. И какво остава от тебе? Едно голямо объркано новородено, един голям бял лист хартия(ама, че банално звучи). Въпросът след това е: А сега накъде? Към ново изграждане и ново разпадане ли? Или пък......

Мислителю, ДА! Случвало ми се е! Веднъж до сега, но ще ми държи влага за цял живот! Още се боря с това. Не е свършило. Как добре си изразил как се чувствам и аз! Защо така? Как така? Не вярвах, че и на други се случва!!! И аз се чувствам едно такова ... новородено, голямо и пораснало, ама ... Като че ли току-що съм се родила от нищото. С много съчувствие и уважение! И ... горе главата.... все пак!!! ВИ P.S. Нямам съвет, и аз го търся. Не звучи банално. Поне не на мен! Ако намериш изход, обади ми се - vi_post@hotmail.com

значи просто не си бил готов за Истината....защото осъзнаеш ли я веднъж...няма разпадане....от там нататък следва само борбата,борбата със самия себе си,а не с това,което е около теб...

А не е ли вярно, че борбата за самия себе си всъщност означава борба срешу това, което е около теб?

Да се почувстваш като новородено значи да получиш нов шанс да започнеш живота си отначало, но бидейки много по-умен. Това не е лошо според мен. Видно е хората често преживяват такива катаклизми, и аз съм от тях, знам за какво говоря. Идеята да се бориш със самия себе си не ми допада - в тази борба не може да има победител. Ще е като въртене в кръг. Въобще защо ни е сила, когато можем да използваме разум ?

ВИ, сякаш най - важното е да разбереш ЗАЩО се е стигнало до тук? От там нататък идва разбирането КАК да живееш от тук нататък. Този удар е урок, даден ти от живота. Поне при мене последствията са, че все още не мога да приема никой готов житейски модел, не мога да дам любовта си на никого. Просто страх да не се стигне пак дотам... Явно човек трябва да се остави на интуицията си, на нещо, което се крие дълбоко в него. Нещо, което е било подтискано от предишната ти личност. И след това, рано или късно отговорите ще изникнат. И нужните хора ще се появят. Важното е да продължаваш да търсиш. Поне се надявам да е така.....

Изит, тук се съгласявам с другия Васко, според мен естеството на тази истина е такова, че самото и осъзнаване изключва борбата. Сякаш, за да я осъзнаеш, трябва да си в пълно равновесие и хармония със себе си. Самата истина, ако е ИСТИНА, ще е в пълна хармония с теб. Така ми се струва... Пък за "Агни Йога" - имам я в къщи и ще се опитам да я прочета. Ако усетя в нея хармонията, ще ти пиша специално.

Ви,говоря за борба СЪС самия себе си,с егото си,с нисшите страсти и желания......и защо трябва изобщо да се борим с нещо което е около нас?! ..според мен такава борба е абсолютно излишна

Васко, не ти харесва идеята ,защото това е голямата отговорност и на повечето хора не им харесва,защото подсъзнателно усещат отговорността…и този страх…ех,този страх от неизвестното още повече ги погубва и ограничава…..и защото не им харесва идеята , за това всеки ден има поне по едно изнасилено момиче,и за това планетата ни издиша вече,и за това по улиците се разхождат живи трупове… ...представи си Земята като жив организъм,като човек,на който му пъхат в устата,защото той(тя в случая) за това е създаден(а)-да поглъща каквото му(й) дадат…и така е задръстен сега този човек,че му се повдига и в един момент когато ще трябва да повърне всичко намиращо се вътре в него… …тези които не са приели идеята за добра ще се озоват някъде там по тръбите надолу,в дебрите на тъмнината и лай...та………..пък тези които са се борили ще си хвърчат като пепрудки на пъстроцветни поляни с приказни аромати….и ще се радват,и ще са щастливи….и пак ще се радват…

....вулгарно беше ...извинете ме