При всичкото ми уважение към аудиторията на този форум. Чета напоследък из темите и неволно си представям как се разхождаме по брега на море...и нагазваме във водата само до глезени, или пък до колене...С хубавички конвенционални мисли по тривиални теми. Всичко под контрол. Добре мотивирано и обяснено, с прибавка на някоя и друга въздишка- ей така, за "цвят". И си мисля- какво би станало, ако отидем по-нататък? В дълбокото, където краката ни не опират в сигурна почва. Случвало ли ви се е да се давите? Имате ли представа каква е разликата да се дави човек в плитка и в дълбока вода? Ако нагълтате вода в някоя малка рекичка с бързей...хех, гадно е усещането да не можеш да се задържиш над водата, която, силна и пенлива, сякаш на шега изравя под ръцете и краката ти, и всеки камък се оказва хлъзгава и податлива опора...В първия момент всичко прилича на игра. Един весел хаос от звуци. След известна неуспешна борба неминуемо се прокрадва мисълта, че е УЖАСНО идиотско и нелепо да се удави човек в 50см вода, появява се едва доловима паника, нервност...а единственото, което е нужно да се направи, е да се остави човек на бързея и той да го отблъсне към спокойното вирче на 2-3 метра :-) Да нагълташ вода в дълбокото е коренно различно преживяване. Паниката, ако остане време да се появи, идва по-късно. Първото е усещането как дробовете се изпълват с вода и една спокойна мисъл, която констатира, че се давиш. В първия момент просто го правиш. Оставяш се на събитието. На внезапната тишина, нарушавана единствено от звука на твоето собствено съществуване. На светлината, която се отдалечава. Този миг е вълшебен. Изпълнен с изолираност, безвремие и с усещане за нещо. Но в момента, преди да почнеш да осъзнаваш това усещане, негово величество инстинктът се намесва, започваш да размахваш крайници, или се отблъскваш от дъното, или пък някоя силна ръка те издърпва нагоре...или пък всичко заедно...И преди да се опомниш напълно, вече си обзет единствено от ликуването на дишащото си тяло и прекрасната топлина на слънцето :-) И със загубата на усещане, което въпреки това те изпълва известно време. Какво е животът без капка абсурд?!

a znaete li koq bila nai -nelepata smurt? e shte kaja za tezi koito neznaqt-zna4i nameren e trup na muj v vodolazen kostum,celiq obgorql,a eto kakva bila rabotata- v edna gora blizo do qzovir se razrazil pojar,tui kato bilo dale4e ot nqkakuv grad te zagrebali voda ot qzovira i slu4aino tam bil i vodolaza,isipali go v centura na pojara e tova ako ne e absurd

eгати случая!

Сине, какво очакваш от удавници...освен като бабуни, да стоят на брега на морето и да вдигат врява? Не очаквай нищо от удавници, освен да се удавят...тогава стават спокойни и смирени. Това са хората бе.... Защо не дойде на паневритмия в неделя?Очаквах че ще дойдеш..

Не бях в София.

Всяка сутрин съм зад телевизионната кула,там от 6.3 сутрин почва училище по паневритмия а от 7 сутринта, почва танца. Много ми е приятно, и ходя всяка сутрин....ела някой ден.

Sin & co, това с удавянето е интересна гледна точка и аз ти благодаря за намерението да разчупиш формата на представата. Защо обаче не продължиш по-натам с удавянето на удавника, а превключваш действието от гледна точка на зрителя - както е в киното. Ако продължиш по-натам в дълбокото, ще видиш със сигурност, че наистина давенето е само...

Nwit li si da ti pratq nqkolko kartinki ot TAT, za da mi napishesh kratki razkazi po tqh:))) sheguwam se. Wse pak obqsni konkretno na /kakto se precenqwam neskromno/ sredno inteligentniq , kakwa e wryzkata mezhdu razkazcheto i psihologiqta. Mozhe i da se doseshtam , no predpochitam da go chuq ot teb pozdrawi

почнем ли да се давим, какво ни остава освен да се научим да плуваме? а и за да стигнем до дълбокото, нали трябва от брега да преминем към и през плиткото??? ;-))0

толкова мога...то и не толкова за удавянето е думата, колкото за усещането :), пък и не съм стигала по-далече от това, да понагълтам вода...ако мина отвъд, ще се върна да разкажа :-))))