Има ли право човек да решава дали да прекъсне сам нишката на земния си път или не?

Сине, този въпрос от къде е?До там ли си я докарала? Чети отговора...защото Мулето е минало през този път. До самоубийство, стигаш когато си крайно нещастен и нямаш друг изход.Не че го нямаш,но не го виждаш.До самоубиство стигаш, когато Егото ти е страшно наранено,но Егото, това не си ти.Егото не съществува, но ти съществуваш.Егото страда, но ти се отъждествяваш с него и го мислиш за себе си. Трудно е,много е трудно....не искам да си спомням, бил съм накрая на възможностите си.......Самоубииството не решава проблема.Защото проблем няма.ПРоблема е въображаем и като такъв, не може да бъде решен.Буря в чаша вода..... Имаш право да посегнеш на себе си, но ако проблема не съществува, какво постигаш?Деградираш.И после знай, в семейство на самоубиец...той нее сам....повлича и други. Пиши ми пак...повтарям ти, Мулето е било пред такава дилема и има личен опит....добре че не опитах...бях на крачка.

право? какво право? кой определя правилата? религията дава един отговор, медицината - друг ...... а промитите мозъци .... а ефтаназията???

просто си питам. Аз никога не съм си избирала по-лесните пътища. Това е зад гърба ми.

подкрепям я по принцип, но мисля, че човек трябва да е доста смел, за да я приложи върху някого.

Син, та абората не е ли вид евтаназия .... и разните там безнадеждно болни ....... не само смелост ти трябва, а и ...... ох не знам ........ тук дилемата е страшна ...... дано не ми се налага да се сблъсквам с това ..... а да се самоубиеш въобще не е толкова лесно (стига да си психически и физически здрав), животът е адски силен (жажда за живот, инстинкт .... и т.н.), дори си мисля, че е по- лесно да посегнеш на чужд живот, отколкото на своя (пак с уговорката - да си "нормален") .... ;-)))

в никой случай не е евтаназия. Доста по-сложна тема е.

не е по-трудно от всяко друго трудно нещо, за което имаш мотивация.

Самоубийството не изисква смелост Ла Пио.То е продиктувано от страх.То е бягство.Смелия не бяга.Когато не издържиш вътрешните си чувства,когато мислите ти не виждат понече смисъл,чожеш да посегнеш на себе си. В света има един закон,който се казва:"Закон за правото на избора".Този закон не е писан в държевин вестник и несе практикува на Земята.Той е опасен закон.Земляните се държат настрани от него, скрит е, защото той разрушава устоите на всичко, което се върши на Земята.Закона е вселенски и лано или късно, ще се прояви и ще затрие всичко,което е направено против закона.Ще стане "земетресение" което ще разруши всички постройки,които са градени против този закон. Как ще те кръщават с име, което не си избрала,ако закона се прилагаше? Как ще те принуждават да ставаш овца от стадото на българите,ако закона се прилагаше? Как ще те ограничават да живееш, в някакава си държава......с някъкъв си паспорт.....защо ти е нужен този паспорт.....той на теб не ти е нужен....той ти е натрапен. Как ще те принудят да служиш войник, ако не го искаш. Силовото и законовото царство умират....но много същества, които са посегнали на себе си,са били принудени да го направят..... Ти също ако се замислиш, подсъзнателно ще си спомниш тякои неща..... Самоубииството те връща в космическата ти еволюция с хиляди прераждания...знайте това. Самоубииството чрез храна и алкохол и тъпота, също е самоубииство, но не е телкева тежко.То е от тъпота и незнние.

А не е ли вярно, че ние сме избрали къде и кога да се родим? За самоубийството - мисля, че наистина изисква голяма доза смелост. Защото човек може да е отчаян до крайност, но да е слабохарактерен и да не смее да посегне на живота си. Може да се спори за това дали имаме право да отнемем живота си или не. Казва се, че не ние сме си дали живота, затова нямаме право да си го отнемем. Но, ако е вярно, че ние сами сме избрали къде, кога, и в кое семейство да се родим, тогава ... може би имаме някакво право да решим дали искаме да продължаваме да живеем. Обаче пък, изборът къде да се родим (ако е наистина сме имали такъв), е бил направен в някакво друго състояние (на душа или дух), между две прераждания. И едва ли е правилно да се намесваме от състоянието си на земни и материални същества. Като такива, сме ограничени, нямаме спомени от минали животи, или поне голяма част от хората нямат. Не можем да съдим за цялостното си развитие от позицията на земни хора.