Каква цена имат компромисите? Кога човек трябва да спре да прави компромиси? Когато злоупотребят с него ли или преди това? Кога благородството се превръща в глупост и пренебрегване на Аз-а? И как може хем да сме благородни, и хем да сме достатъчно настойчиви в отстояването на себе си?

........ ааааа не знам ...... на мен всичко живо "ми се качва на главата". Правя компромиси и прощавам преди всичко заради мен самата, с една "сляпа" вяра ..... че следващият път ще е различно ....... пиша го това, но не значи, че няма граници и опасни територии ........ каква е цената ли ..... хм ......... не знам ....... или те потискат или и на теб ти отвръщат с компромис (но не се надявай) ..... кога да спреш ли ..... аз едва ли някога ще спра .... освен ако не преустановя контактите със съответния човек .... благородството, обикновено е подчинено на някаква прекрасна идея (до тук всичко с Аз-а е о.к.), но понякога се случва, така че отсрещната страна се възползва и подиграва с теб ...... е можеш ли да кажеш, че благородството те е "наранило" ....... наранили са те очакванията, реакцията ...... и т.н. и на последният ти въпрос бих отговорила с Да! ..... но и това си е цяло изкуство и точно определяне на границите ..... ;-)))... .... Ви, за съжаление и с "добрите" хора се случват "лоши" неща ..... ;-)))

цената на компромиса понякога е много голяма, друг път -не. зависи за какво се плаща тя. т.е. първо оценяваме това- какъв е компромиса и защо го правим. да правиш компромиси за щяло и нещяло, си е глупост. да не правиш изобщо компромиси - също. границата си е субективна. тя е точно там, където човек се чувства вече насилен да се пренебрегне. не слагам благородството от другата страна на безкомпромисност. явно за мен е друг смисъла на понятието. можем да сме и двете едновременно, ако сме твърдо убедени в правотата си и отстояваме себе си. абе де да знам:)) дето се вика "качват ми се на главата"! ама и аз на тяхната:)))))

zdrasti. мился че няма рецепта която да е универсална. като за всяко нещо. и от друга страна ....има.

Единствено БОГ е благ.Който си мисли че е благ, е лъжец на самия себе си.Който очаква благородство от хората, той е глупак.Не можеш да получиш благородство, ако не го притежаваш. Компормиса, това е бизнес със себе си. Ти правеш компромиси, защото нямаш друг избор.Ти си принуден да правиш компромис.ПРинудата става начин на живот и мислене. Компромиса е начин на живот и мислене. Огледайте се....ви е сте принудени да носите имена, които не са ваши.... Вие сте принудени да живеете в семейства, които често мразите..... Вие сте принудени, да работите, защото ще останете гладни.... Вие сте принудени и да мислите.....така както мислите. Всяка принуда създава вътрешно недоволство. Затова ...сте постоянно и недоволни ....... Затова и сънувате....... благородство и компормиси.....

с този назидателен тон може или не може .....а? няма еднакви хора. няма. има и готини хора има и боклуци. това че мулето си е имал работа с боклуци не значи че и останалите са такива. муле с рецептите само в аптеката брат ми. само там.

Питон, мислех че някой те е хванал и сложил в зоологическата градина.Сега поне съм спокоен.Тук си, и си пълзиш тихо. Хората Питоне са хора.Докато са хора...са еднакво глупави и нещастни.Тогава,те си мечтаят за "благородство и компромиси". Имат ли благородство към закланите животни?Имат ли компромис , към хартията, която ползуват....та тя е от живо някога дърво...... Не пиши глупости Питоне, защото не си глупав...зная това. А останалите да се пържат на огъня...докато се изпържат и разберат какво им е на мръвките и на черчеветата на прозорците, които някога са били живи дървета.

mule, mnogo interesno mnenie po vuprosa....i do not think that kompromises are a thing to be unhappy about...po skoro te sa tools za lichno podobrenie i put kum vzaimno uchenie i obshto udovoletvorenie....interesno mi e da chuia kakvi sa novite mnenia i teorii po tezi vuprosi v bulgaria...iavno ne vsichko se e promenilo...

Хм, и на мен всичко живо ми се качва на главата, че и по-нагоре. И аз не знам отговорите на тези въпроси, иначе не бих ви питала. Но, да - наранени са очакванията ми, че на доброто се отвръща с добро. Вероятно всеки си има граници, когато вече трябва да спре да прави компромиси със себе си, но когато се осмели да го направи, веднага му казват, че е егоист. И аз съм виждала как на добрите хора им се случват лоши неща. Но защо? Нали уж... А трябва ли "Ако те ударят по едната страна, да предложиш и другата"? Това не е ли пораженческо? Не противоречи ли на инстинкта за самосъхранение? Как да станем съвършени???

муле когато се приземиш на земята ще ме разбереш. сега си лети спокойно. но аз не бързам.