Здравейте, имам нужда от помощ ,или не аз,а майка ми...Какъв е проблема? живее с баща ми от 16 години ,беше хубава жена и още е-на 35...наскоро се появи 'синдрома на домакинята'..аз така му казвам...не говорят много с баща ми..писнало и е от всичко -от него ,от мен,от готвенето,чистенето..и т.н.. Аз дълго време я мъчих с пуберските си настроения,но иначе съм добро дете:- ...просто пораснах твърде рано. Как да и помогна?Искам пак да сме си старото семейство? п.с съзалявам ,тсе ви занимавам с личните си проблеми..тук жсе пак не списание за отчаяни домакини,но всеки сувет на някой по -зрял ще е от полза..

Не може да се върнеш назад. Не може да стане старото семейство. Но може да е пак хубаво, може и да е по-хубаво от старото. Аз лично, не мога да ти дам съвет, но само ще ти кажа - старото си е старо, било е хубаво, добре. Но изходът не е във връщане към него защото тя се е променила, и ти си се променил/а и пораснал/а. Не можеш да станеш пак детенцето на мама. Изходът трябва да е в нещо ново, ново вдъхновение и амбиция за живот за нея. Много е хубаво, че си се замислил/а и искаш да й помогнеш! Още нещо - мисля, че при всяка жена на тази възраст се появява някакъв такъв ... спад, или не знам как да го нарека. Имай търпение с нея, бъди внимателен/а, надявам се тук някой да помогне със съвет. Но ... внимавай от кого и какъв съвет ще приемеш!!! Ако ти се струва твърде нелогичен, не го приемай! Разчитай на интуицията си когато приемаш съвети. Тук между нас има и странни хора... Желая ти успех!

...... хм ..... освен това, което написа Ви, може би бих добавила ..... опиай се да се сприателиш с нея, да разбереш какво я мъчи, да помислиш как може да я разнообразиш малко ... ( поне едно кино или театър може да се уреди), едва ли ще можеш да й решиш проблема, но поне може да се опиташ да й помогнеш ...... а и ти все ще си останеш найното дете ...... не знам .... опитай да говориш с нея и тя дори без да иска ще ти подскаже по кой път да тръгнеш ..... ...... много е трудно, знам ...... желая ти успех! ..... ;-)

A kakvo e uchastieto na bashta ti v cjalata rabota? Kanil li ja e skoro na restorant, kino? Da izljazat njakyde zaedno samo 2-mata ... Opitaj da podhvyrlish tazi ideja na bashta si. 35 e malko rano za "kriticheska vyzrast", no znam li ... trjabva da kazhat specialistite Ti veche si dostatychno goljama za da te ostavjat sama :-)

а дали тя сега се е променила или просто ти сега забелязваш проблемите й? мисля, че помощ от твоя срана с цел възвръщане на старо положение почти не може да има. можеш да се опиташ да погледнеш с разбиране на отношенията, макар че това е много трудно - обикновено различните поколения не тълкуват ситуациите по един и същ начин. знам, че боли, когато виждаме промяна в отношенията на родителите. децата обикновено са максималисти спрямо тях. но какво да се прави - те са си хора с доста дълъг семеен живот и имат своите лични терзания. а сега, вече като родител, чувствам личното си право на избор, това, което не признавах на моите родители. поддържам другите съвети по-горе. ако желаеш, ги разбери, но не ги искай за себе си. ти ще тръгнеш по собствения си път, те ще си останат там, а те си знаят какво е това там. наистина си добро дете.. или вече недете! поздрав!

trudno mozhesh da poluchish realna pomosht on-line...Ne che horata tuk sa loshi ili nedobronamereni prosto za takiwa problemi se iska sreshti face to face pozdrawi PS wsyshnost tuk ima li nqkoi koito da e zawyrshil ili da sledwa psihologiq /nad treti kurs w NBU ili SU/?

Обърни внимание на дребните неща от живота. Не можеш да си представиш колко голямо е вличнието на дребните неща - малките радости или проблеми. Те се натрупват и определят настроението ни всеки ден. Голямо значение има и храната. Лошото настроение на храносмилателната система силно рефлектира върху самочувствието и настроението на хората. А за паричните проблеми да не говорим. Но пък може да се намали чувството на нужда от пари. И разни весели случки ... Ще ти разкажа нещо от древността: Много отдавна, едно семейство отишло при своя цар и се оплакало, че им е много тясно в стаята където живеели. Царят наредил да вкарат и коча в тази стая за две седмици. След като изтекъл срока и извели коча оттам, харата се почуваствали на седмото небе. Толкова просторно им се е сторило. Не си мисли че ти се подигравам. Ако си мъдър, ще ме разбереш. Ще ти стане ясно колко малко ни дели от мъката до радостта, и че това е почти изцяло ПСИХИЧЕН процес, напук на мизерията и бедността. И пак ти казвам - обърни внимание на дребните неща. Те "обръщат колата" или обратно ... И най- важното е взаимоотношенията - поиграйте си, пошегувайте се, направете нещо заедно - пикник например.

problema e mnogo po-seriozen ot kolkoto mislex..basta mi e problema razbira se.. toi poludqwa-razbiram go ,no ne taka kakto predi.Vinagi sme bili mnogo demokratichno semeistvo..rabotata mu go ubiwa,obwinqwa maika mi za towa ,che se skapva ot rabota..sqkash tq mu e winowna za towa,che se e rodil tuk,che sa se ozenili..smachkva go tupata rodina...grizise se mnogo za nas,a sega qwno mu se iska da Zivee,chuwstva se predaden v bitka ,v koqto trqbva da e zaedno s maika mi.. pari ,pari ..az li sum vinowna? dano wsichko koeto chux prez poslednite dni ne e istina,dano pak da si imam staroto semeistwo...ne iskam da go wizdam pak takuv,ne iskam da se pranqma nisto...

Blagodarq ti:-] Piknik..;-]Nqma da e zle -predi xodexme...sega nqma da ima kakvo da prawim 3mata na edna polqna..parite sa nesto seriozno,xranata susto..no xaraktera si e xarakter..mnogo si prilichame s nego..c tazi razlika ,che az sum imala dosta po-xubavo detstvo ot nego...Postoqnno e w nervna kriza... Az se promenix ,pone taka se nadqwam,prez poslednite 2-3 godini-sega sum dosta po-izdurzliva ot predi i se oprawqm po-dobre-ne rewa,zabrawqm problemite-pone za malko ,za da si pochina,a toi ne-toi misli za tqx i v 1iniq si svoboden den-kogato go ima...

Може би те не си дават сметка какво става с тях. Помогни им да разберат какво те мъчи. Би трябвало да помогне много. Напомнянето за хубавото минало винаги помага - връща спомени и чувства...