Емоционална реакция на човек ,който е подложен на неуспехи ,неудачи...почти непрекъснато.Така ,кратичко обяснено на езика на лаиците /каквато съм аз/,нека психолозите го разяснят по-точно. Какво става ,когато каквото и да подхванеш все не ти върви и то завършава с неуспех...В крайна сметка се затваряш в себе си ,ставаш черноглед,проявяваш даже и открита агресия...често дори ,към нищо незаслужилите я....Прибираш се в къщи сред поредния неуспешен ден.....набиваш децата ,скарваш се с мъжа /жена /си,трошиш чинии.../примерно!:))/ и светът ти се вижда гаден! Защо става така?С какво да избегнем това емоционално състояние ,което ни прави непоносими дори за себе си? Може би целите ,които си поставяме трябва да са по-реалистични,за да избегнем провала?Или е нужно самопознание?Но не всичко зависи от тебе,а къде е мястото на другия?

Фрустрация означава пречка. Нещо, което ти попречва да осъществиш желанието или нуждата си. Не можеш да се задоволиш - да си доставиш удоволствие винаги, по всяко време, незабавно. Така става, какво да правиш, светът не си ти и си има разни работи, дето не зависят и не се съобразяват с теб. Реалност. И това и е готиното - иначе няма да знаеш, че си жив. Какво би станало ако още преди да кажеш, че си гладен, някой те нахранва - няма ли фрустрации, няма липси, няма ли липси - няма желания. Няма ли желания.... лошо. Да си жив значи да имаш желания.

Умна си, Рина. Радваш ме. Тереза, защо да си поставяме цели ? Каква полза от преследването им, щом ни прави нещастни ?

ха ха ха .... целите могат да ни правят нещастни, но и щастливи, а защо не и двете заедно .... а неудовлетворението от очакванията си е (и не е) наш проблем .....

А без никакви цели?Ей,така просто да си живуркаме....Просто да съществуваме?

Точно така Frustration !!!!!!!

Че какво променяш като преследваш цели ? Резултата си е все същият. Само спомени и приближаващ край. Е, това е гледна точка, разбира се. И не е моя. Аз си имам цели. Но моите са доста различни от нормалните... бих ги нарекъл луди. А другите цели - безмислени.

Много гадни моменти са тези на обезверяването и зациклянето в едно и също положение. Просто трябва промяна! Промяна на целите или промяна на изходното положение. Или просто да кажеш "майната му" и да оставиш нещата да си вървят сами. А може би си с прекалено желание да постигнем нещо на всяка цена ние пречим на самото постижение?

replyer, не винаги мобеш да кажеш "майната му" , има неща които са те огорчили, но които не зависят от теб и обратен път няма ........ кофти е знам, но и това е част от изграждането ни като личности, мислеши и чустващи същества .....

Няма нищо лошо в това да имаш цели....когато нямаш цели, нямаш посока, а когато нямаш посока - седиш на едно място, а хората около теб се движат........... Въпросът е в постижимостта на целите и в това доколко си подготвен и за двата резултата - положителния и отрицателния. Ако поставайки си една цел в същото време направиш и оценка на реалните условия в момента, разсъждавайки логично ще стигнеш и до "по-вероятния" резултат. В такъв случай когато просто това се случи, няма да го има неудоволетворението.......