...-способността да съпреживяваме чуждите вълнения,все едно ,че са наши.Кое пречи на двама души да се разбират по-добре.Защо ,както е казал Бернард Шоу :"Моята ябълка е твоята круша!"?Кое ни пречи?Дали силно развитото его?Все това АЗ!!! АЗ не обичам да ме манипулират! АЗ не обичам да се чувствувам използуван/а/! АЗ не обичам да ме лъжат! Но в същото време аз никога ли не лъжа?Аз никога ли не манипулирам? Може би ако в ефира ,в пространството ,не се чува толкова:Аз!Аз!Аз!,а по-често: ТИ!Ти!Ти!-може би моята ябълка ще е и твоя ябълка,а твоята круша -моя круша...

Komu e nujno tova? Tezi mestoimenia? Zashto Az triabva da se prevrushta v Ti??? Zashto puk tvoyata yabulka triabva da e moya krusha? Moe hristoscho da se e ostavil na prokajenite da go razkusat, ama az nema da im se dam da me polazat, dorde disham. Pa ako shte da sum nai-golemia lujec i manipulator na sveta v ochite na drugite, chiyato gledna tochka btw dulboko ne me interesuva. Edin stranichen vupros: Otkoga, M.Tereza, ti si govoritel na muleto? Dzver1

Какъв говорител ,бе Дзвер?Ти ли нещо не си разбрал или аз?

sorry, yavno az... kak tulkuvash podatelia po-gore? Dzver1

...защо са тези крайности?Аз всъщност говорих за емпатията.Случва се много рядко наистина ,но дано да ти се е случвало това състояние на взаимно проникване,когато не можеш да разграничиш къде започва единия ,къде свършва другия...,което се определя като звезден миг в живота.Състояние на духа ,когато твоите мисли са и мислите на другия,когато сте в еднакво състояние на духа и си способен на откровения ,както никога друг път.Такава близост-божествено състояние на тялото и духа...Никой ли не го е изпитвал?Наистина?....

Не е важно какво "АЗ НЕ ОБИЧАМ", за да се разбират две личности, защото техните "АЗ НЕ" може да съвпадат. А ако едно его не е развито то тогава просто бихме били едни жалки мижитурки. Защо въобще трябва "моята ябълка да е нечия круша"? Още от Адам и Ева е имало Ябълка на раздора. Аз не искам моите ябълки да са нечии круши на раздора. За едно абсолютно разбиране не е важно да събереш нечии домати с краставиците на друг, а просто да възприемеш другия като част от себе си. А шопската салата - тя си върви с пиенето :)))

просто АЗ съм си АЗ. почти невъзможно е да съм ТИ! може само да опитам.. ако поискам изобщо:))) ...уморително е това "съпреживяване"... за да е такова, трябва да се опитам да съм на мястото на другия... да видя от неговата гледна точка и то в пълнота. и понеже няма пълно съответствие между него и мен, трябва и да намеря аналогии за съпоставката... е, кой ли би издържал да го прави винаги?! от друга страна /или от същата:)/ не бих могла да кажа с убеденост: ТИ ме използваш или ТИ ме манипулираш, чисто и просто защото само ТИ го знаеш със сигурност - на мен може само да ми изглежда така. туй е слабото място на човешките взаимоотношения... освен,че се опитваме да разбираме другите, трябва да се опитаме ние самите да действаме така, че да бъдем разбрани от другите. а сега де, дали съм "разбрана" като стана толкова заплетено?!:)))))))

...... емпатия ... много хубаво усещане ..... и е странно и не толкова, че не можеш да съпреживееш на всеки .... "Да, разбирам те!" - кой ли не е чувал или не е произнасял тази реплика, но дали действително разбираме или ни разбират ... по- скоро имаме нужда да го чуем и го казваме, за нечие успокоение .... да, можеш да се зарадваш на щастието на някой друг, истински да се зарадваш, но колко по- често тихичко си завиждаме .... ..... имала съм моменти в които съм била щастлива, много щастлива, неистово щастлива ........ щастие което прелива, щастие, което трябва да споделя, иначе то ще ме задуши .... но нямаше кой да ме чуе, но нямаше кой да се зарадва с мен ( всъщност само 1 момиче, което дори не ми беше и добра приятелка) ...... ох ....... а когато сме тъжни - целият свят ни гледа с умиление и разбирате ли - Съчуства! ....... да бе да ... ..... не съм склонна да мисля, че емпатияте е пропорционална на близостта между хората ..... та нима братя, сестри, братовчеди ( и съпрузите им) не са най - големите "конкуренти", вместо те да се радват с нас, тях ги яде отвътре "ама защо не на тях" ...... грозно е така да се говори .... ама цялата работа си е една такава - грозна ........ а емпатията е хубаво чуство - ето имаш повод да си щастлив, защото човекът до теб е щастлив! ;-)))

съгласна съм с казаноното от теб, че емпатията не е пропорционална на родствена или друг тип връзка между хората /при тях просто очакваме да е постоянно състояние/. основата й е друга навярно/всъщност изобщо не знам как е теоретически/. изглежда връзката в "съпреживяването" е общите условия и тяхното отражение в нас, отзвука им. твърде различни в характер, мисли, чувства хора имат едно и също усещане. като да се почувстваш "близък" със спътниците от влака. или пък актуалния пример с нет-връзките. измамно е понякога.....

ебати и шибаната дума! нещо като ебати ама по тарикатски!