Защо това ,в което казваме ,че вярваме най- силно, всъщност ни кара да изпитваме хиляди тайни съмнения...

Казваме че вярваме, за да си повярваме - щото много ни се иска.

Zastoto kolkoto poveche viarvame v nesto , to tolkova poveche se obqrkva. Strahqt ot tova , che ste zagubim edinstvenoto nesto v koeto viarvame !

Когато искаш нещо много силно ,нищо не може да те разубеди ,че то не е възможно...Но когато то стане реалност ,вярата ти тутакси се разпада...Даже не ти се вярва ,че си го постигнал!

....... е щом си го постигнал, какво лошо??? може би оставаш малко разочарован, че не е толкова идеално колкото си искал, но .... ........ вярата - тя е нещо много хубаво и духовно, докато съмненията са по- скоро "намеса на здравия разум", а разумът е този който търси причинно-следствени връзки, логика и обяснения, докато вярата ....... за нея всичко това не е нужно, сама по себе си Тя е достатъчна ........... ;-)))

Човек си дава сметка, че усилията понякога не си струват. Тогава на какво да се радва ? А може би усещаш, че наистина не "си го постигнал"? Може би се заблуждаваш че е реалност, но съзнанието ти не иска да го приеме? Раздвояваш се между съзнание и подсъзнание - едното вярва на това, което вижда, другото - на това, което чувства ...

Дай инфо по въпроса ... да те разберем по-добре ... ако искаш мнението ни ...

Майя, като казваш "това, в което вярваме най-силно" да нямаш предвид "Този, в когото вярваме най-силно"?

Добре приеми ,че това в което искаме да" вярваме най- силно" е любовта ,приятелството на някого... Между другото съм изненадана ,че си написал /а/ правилно името ми...,наистина се пише така.

Имам приятелка с това име :-) Не се среща често. Аз се съмнявам най-много в себе си, някак си, все вярвам на другите повече. Не знам точно какво искаш да кажеш по темата, която си започнала.