Може и да не сме зависими изцяло все още от компютърните технологии, може все още да нямаме чак толкова голяма нужда от РС , но сядаме и първото нещо, което активираме на десктопа е mIRC? Смятате ли,че това е пагубна зависимост?

Чак пагубна...

Дали хората не усещат че живеят само когато взаимодействат с други хора ?

По принцип не, но би могла да бъде. В чат, пък и изобщо в Интернет контактите са интензивни и отношенията се развиват много бързо, тъй като са по-непосредствени и непреднамерени. Това може да се окаже опасно за по-емоционални и лабилни личности. Ако един човек е недоволен от социализацията си в обществото или въобще не е интегриран по някаква причина, ако има проблеми, би могъл да се пристрасти към виртуалните си контакти и да започне да се самоизолира от реалната си среда. Това е опасно.

..... ;-))) ....е човека си е социално животно ..... а и цялата тази цивилизация май започва да ни отдалечава един от друг, от първоизточниците ни, от истинското, но някои упорито се борим ( дали със себе си или с нея - цивилизацията - не зная) и се опитваме да потърсим запознанство, развлечение, разнообразие, почивка, стимул, идея или просто интересен събеседник когато ни е скучно ..... всъчщност не знам, но забелязала съм, че има не по- малко интересни, забавни , увлекателни, приятни и полезни наични да се прекарва времето извън чата, че чата колкото може да ти даде толкова може и да ти вземе, колкото да те зарадва, толкова и да те разочарова ..... а бе - ДА ЖИВЕЕ ЧАТА!!! хи хи хи :-)))))))0

Чат ни свързва, чат ни дели! Едно време тази функция е имал телефонът. Нощо ново! Въпрос на технологии! Да, пристрастена съм към, icq-комуникацията, към e-mail възмозността да контактувам с приятели от другата страна на Земята! Пристрастена съм към всички възможности на компютърната ера. Но не виждам проблем в това! Не можем да избягаме от бъдещето! Човекът във всеки от нас се дигитализира! Колкото по-кабелни и по-сателитни ставан комуникациите ни, толкова вътрешно все по-силно крещим: 'Аз съм човек! Имам нужда от човеци! Стартирам РС-то за, да ме свърже с ВАС!' ...или да избягам от ВАС! Отшелниците са бягали в пещери, монасите- в манастири, други осъшествяват бягството си в дрога и алкохол, работохолиците бягат малко по-градивно... Аз намирам своето бягство в нета. ...и пак търся ВАС...

sjakash mi prochete misylta ;-)

men ne me privlicha . ponqkoga dori me otegchava . nqma nishto pagubno .chatut si e chat . a real jivotut e druga pesen.....

Не е ли парадокс? Чатът ни привлича защото хем е анонимен, хем можем да бъдем себе си! Можем да споделим всичко, но не и кои сме. Щом в чата се разкриваме докрай, защо не разкриваме и името си? Какво е името? Нашето заглавие. Ние сме като отворени книги - четеш нечия книга от неизвестен автор, с неизвестно заглавие. Какво по-интригуващо от това? Най-хубавото е, че когато те четат, срещаш разбиране. Не си лице в лице с хората, за да се изчервяваш от поведението си. А защо анонимността ни дава кураж да се разкриваме? Дали се срамуваме от себе си?

sramuvame se vi...sramuvame se ot postupkite si ..ama produljavame da si budem sushtite ..dori po-otkacheni. Losho nqma , no sum sreshtala hora "silni" edinstveno v chata..navun te sa nishto( az ne pretendiram da sum neshto)..vsichkite im emocii , nadejdi i mechti sa v chata..tam te sa krasivi, svobodni , dori shtastlivi....a navun- navun ostavat otritnati , nezabelqzanata chast..... chudq se koe li e po-dobre? Vupreki che vinagi sum bila za reala, znaq che i v tova da si inkognito ima trupka ima i sladost....