Mule, molia te varvi si obratno v tvoia klub! Ne se zaiajdam, oceniavam kakvoto si pisal, no molia te, varvi si!

аз

........ а аз си мисля, че Мулето има какво да каже и ние какво да научим от него ...... Муле, радвам се, че си минал и през този клуб ..... аз много си го обичкам, защото тук ми се струва, че има много повече спокойствие и добронамереност от някои други клубове ...... ;-))

Всичко е относително, казал той презрително ... :)

Медитацията може да се разглежда и като нещо средно между сън и бодърстване. Изцяло спокойна, и за нищо да не мислиш. След това, полека започваш да мислиш за обекта на медитацията си. Вярно че е най-трудно да не мислиш за нищо. Това няма да го постигнеш, ако се опитваш. Не се опитвай да не мислиш, просто изчакай мислите сами да спрат да щъкат наоколо. Просто не ги подхранвай. Спомни си моменти, когато не си мислила. Има такива. Просто се отпусни. Не-мисленето все по някое време ще се появи. И ако го чакаш, няма да дойде, щото щом се появи и ще почнеш да мислиш - ето го ! и пак няма да го има. Не го чакай. То е пример за нещо много лесно, което човек сам си прави много трудно. :)) Не му мисли! Давай ! ;) Ако все пак не можеш да не мислиш, тогава мисли за нещо, ама само за него - и така става, като за начало. Да мислищ за нещо - може би е неточно. Да го съзерцаваш - е по-точно. Ама и това какво значи - да кажем така - имаш пред себе си картина и я гледаш. Или ситуация - и я наблюдаваш. Статично. Усещаш положението. Не разсъждаваш, а само гледаш. Просто зяпаш.

Ако не ти е приятно, няма да влизам в тази тема. Моля те за допуск, иначе....нямада ти кажа нищо по този въпрос...а акоти кажа, ще бъде от сърце и душа.....и вероятно няма да чуеш подобно нещо от друг....????? Какво да правя? И ти, ако те интересува отговора, не би трябвало да ме игнорираш. От къде знаеш, от коя трънка, ще излезе отговора на твоя въпрос?

Добре дошло, МУЛЕнце, но не наводнявай и този клуб с "мулешки" :-) мнения. Ние също искаме да се чуем като мислим. Не те игнорирам, когато искам да видя твоето мнение, ходя в "твоя" периметър и там си задавам въпросите. Това, че няма да чуя подобни неща от друга "трънка" е сигурно :-) но пък и трънки - много. Мислех, че вече отговори на въпроса вчера. Пък и аз не съм "шеф на клуба" :-), че да казвам кой да влиза и кой не, само дето те помолих по-горе. Всъщност, мисля, че тук е по-подходящо място да ти задам въпроса за смъртта, отколкото в клуб Здравна, там все пак, хората се надяват да живеят и темата за смъртта би звучала неприятно. Кажи си какво мислиш за нея, и ми обясни къде отиват хората когато ги настигне смъртта. Чуват ли ни, виждат ли ни и изобщо може ли жив човек да контактува с тях, или това са глупости? Предлагам да отвориш нова тема в клуб Психология, понеже тази беше за медитацията.

Ви, споделям веднага с теб,че съм минал през смъртта и виждам често и в двата свята. И в този и в онзи.Това ме прави често да изглеждам на луд, но аз не се притеснявам. Имай пред вид, смъртта не е това,което ти си мислиш че е. Много често, ти контактуваш с мъртви, без да знаеш че са такима. Има същества без душа-те са мъртви. Има същества, които са спряли в развитието си-и те са мъртви, но по малко. Физичеески мъртвия, не винаги е мъртъв. Той се прави на такъв. Всъщност,той минава в другия свят и там продължава учението си. Има много други светове,практически безброй мчого.Те са като класовете на училище и минаваш от клас в клас......Винаги има изпити.....винаги....навсякъде. Само в материалните светове, душата може да се развива. Като този тук, на Земятя. Ако си в енергиина форма, развитие не можеш да имаш.......там не можаш да се изменяш от по-ниско в по-високо енергиино ниво. Живота на Земята е най труден. И затова, той е най-подходяш за развитие......тук е близо до АДА. Но и близо до Рая. Въпроса се свежда до вътрешна оценка, разлика иначе няма принципна.......Не се страхувай от смъртта, тя е добър приятел винаги идва навреме...ха ха ха ха ха ха И винаге след това ти става по-леко...тя е като изпиране на старите дрехи и смяната им с нови....нови дрехи, нова роля....... Посрешни с любов смъртта и ще я победиш...ако те е страх от нея...лошо става...тъй да знаеш......

Смъртта и медитацията имат нещо общо по между си. И при двете, губиш чувството за личността си и за себе си. Минаваш оттатък това, което си мислиш че си.Затова, ако медитираш ...но това не е действие,това е състояние, имаш възможност чрез медитация, да участвуваш и минаваш в различни енергиини нина нива, включително и това, на смъртта. Не го слушай Васко какво ти говори. Медитацията е не мислене, тя е бягство от ума. Тя е преживяване в което ума няма думата, той трябва да бъде изключен...той е голяма прачка за медитацията ти. Постоянно ума иска да те дърпа насам и натам, където на него му се иска....... Ще ти пиша още но сега съм малко уморен....и утре е ден нали?

има доста прилична литература по въпроса. едва ли тук е мястото където може да го научиш. то не е толкова просто. просто е за хора които са си в транс нон стоп.