|
Тема
|
Revnostta
|
|
Автор |
Gandalf () |
Публикувано | 18.04.00 09:24 |
|
Ima myzhe koito nalitat da bijat vseki kojto samo pogledne tjahnata ljubma ...
Ima i zheni koito sa gotovi da izderat ochite na vsjaka potencialna sypernica ...
Kakvo e revnostta? Projava na ljubov? Kak ja vyzpriema drugija? Chustva se obgraden s vnimanie? A ako dojde vreme agresijata da se obyrne sreshtu nego?
Zashto horata revnuvat i sa agresivni?
Shte se radvam da vidja vashite mnenija :-)
| |
|
Ревността е слабост,несигорност,липса на доверие
| |
Тема
|
Revnostta
[re: nicol]
|
|
Автор |
Пия () |
Публикувано | 18.04.00 13:09 |
|
една от проявите на комплесираната личност
| |
|
защо свързваш ревността с агресия, нима не познаваш и други видове ревност???
Ревността е вродена; тя може да предизвика ревност; да бъде убита от ревност; не подлежи на контрол; свързва се с чуството на собственост, несигурнос, даже и любов ... ;неприятна и за двете страни ... и т.н.
;-)))
| |
Тема
|
Ревността
[re: Gandalf]
|
|
Автор |
ВИ () |
Публикувано | 19.04.00 00:40 |
|
Има различни видове ревност. Ревността в основата си е проява на чувство за собственост. А когато сме влюбени смятаме че другият ни принадлежи, и тогава има съревнование. Това е като инстинкт за самосъхранение - искаме ние да сме най-добрите за даден човек (който уж си е само наш), и ни е страх, че някой може да ни измести. Някой, който може да се окаже по-добър от нас самите. Като в борбата за оцеляване, инстинкт. Така е и в други аспекти от живота. У някои хора с по-ниско самочувствие (или наранени в миналото) ревността е по-силно проявена. Обаче не е задължително да си влюбен, за да изпитваш ревност.
Обектът на ревност не се чувства обграден с внимание, освен ако не е някой извратен, който обича нарочно да причинява болка на ревнуващия. Ревнуваният се чувства ограничен и неразбран, особено ако няма истинска причина за ревност.
Хората ревнуват защото се чувстват наранени от евентуалното превъзходство на някой друг, който би могъл да им отнеме нещо, което обичат или смятат че им принадлежи. Чувстват се пренебрегнати и омаловажени когато съревнованието не е в тяхна полза.
Много е лесно чувството на огорчение да се превърне в агресия, особено ако въпросният ревнуващ човек, няма много морални задръжки или не разбира добре себе си. В такъв момент, никой не предполага, че агресията би могла да се обърне и срещу него. Ако това се случи, има два варианта - ревнуващият или да се оттегли, или да стане още по-агресивен.
| |
|
Zashtoto tova e naj chestoto i projavlenie.
| |
|
Много писахме за нея във Вечни мисли.И тъй като аз не си спомням вече от кога не съм ревнувала /все едно никога не е било!:)/не мога да твърдя какво е точно тя.Дали се проявява като агресия към другия или те изгаря като висока температура ,която те обезсилва зависи от характера ти...или може би от чувствата ти ,или може би от това кой е обекта на твоята ревност...Не знам!Онова ,което изпитвам аз когато обичам може би не се нарича ревност,то може би е нещо друго?Представете си например една ценна книга /от която в света има само няколко екземпляра или може би по-добре ще звучи ,ако оригиналът е само един!/и как листата от тази книга се използуват като обикновена хартия ,за най различни нужди/за книжни лястовички,за свиване на някоя цигара ,за амбалажна хартия ,страх ме е да кажа и за тоалетна.../,а в ръцете ни попадат само отделни страници...Мисълта за "изразходваните страници",които ти няма да прочетеш,за всички думи ,погледи ,усмивки,нежности ,разпиляни напразно настрани ,получени и неоценени от другите ,така както от теб...е тази мисъл
е непоносима ...
| |
|
|
|
|