|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Желанието, да си в кюпа
|
|
Автор |
ad miral (андорския флот) |
Публикувано | 22.03.14 16:37 |
|
Той/Тя искат да бъдат навсякъде, да присъстват на всичко.
Не с идеии или истинско участие, не активно, но просто да са там. Мач, сбирка или просто дискусия - непременно ще са налице. Мълчат, не вземат становище, не се включват в работа или спор, обикновено и не досаждат, но винаги са някак налице.
Познавате ли такива?
На какво се дължи желанието им да са вечно в кюпа?
_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.
| |
|
Дълбоко в себе си това са изоставяни, неподкрепяни, мачкани и най-вече самотни хора, които въпреки всичко са запазили усещане и необходимост към принадлежност към определена група или определен проблем. Ако на такива хора им се поставят КОНКРЕТНИ задачи, те биха могли доста добре да се справят, защото имат нужда от признание, от това, някой да ги зачете. Струва ми се, че това са хора, които биха искали да бъдат необходими на някого или на нещо, но тъй като още от деца са били мачкани и "изтласквани в ъгъла" , те не смеят да изразят мнение, защото се страхуват да не бъдат отхвърлени отново...Може би търсят мястотот си...Може това търсене да продължи цял живот, ако никой не им даде шанс да покажат, че могат да бъдат полезни...
| |
|
Важи ли гореизложеното и за тийнеджъри с подобно поведение?
_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.
| |
|
Да, разбира се. Ако това е тийнейджър, той има огромен шанс да намери мястото си, защото е млад, защото животът тепърва започва за него. По-кофти стоят нещата за един вече зрял човек, който продължава да се лута и никой не иска да му подаде ръка...Така изглежда досаден за другите, а той със сигурност не се чувства добре. Но ние, хората в БГ, сме жестоки към тези, които не приличат на нас...
| |
|
Сигурно получават оргазми на публични места.
| |
|
В отговор на:
Ако това е тийнейджър, той има огромен шанс да намери мястото си, защото е млад, защото животът тепърва започва за него.
Може и така да е. Въпреки че някои от тях нямат вид на търсещи. По-скоро са доволни от привилегията да присъстват на място.
Ще ти дам един пример: група ученици подготвят техниката за музикалното оформление. Мъкнат се говорители, кабели и пр. техника на подиум или сцена. Включва се изключва се, спори се, въобще — суматоха. Встрани от тях стоят техни съученички, които само ги наблюдават. За търсене на контакт не може да става дума, те се познават, пък и по-късно, когато купонът тече и се танцува има далеч по-благоприятни условия за това. Но те стоят там със самодоволна физиономя, сякаш казват "аз съм от тях".
_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.
| |
|
А кой ги забелязва? :)
| |
|
Видях, че има дълга дискусия, но реших просто да изкажа мнението си към основния въпрос, без да разглеждам останалото. Може и да дублирам, но е без значение.
Това, което е описано във въпроса си го представям по следния начин:
Човек, който следи активностите на дадена група, и прави всичко възможно да присъства на всяка една изява. Каква е ролята му в изявите? Създава групата, която поддържа ядрото. А всяка една група има нужда от такива хора, не всеки може да е лидер, не всеки има нуждата да бъде такъв. А лидерите от друга страна имат нуждата от фенове. Такава роля играе в случая този човек. Това от гледна точка на психология на групата.
От гледна точка на личностната психология: обичайно екстравертите обичат да са в тълпата, но те живеят бурно живота на групата, те дишат и се хранят /психологически/ с него. Т.е. в случая не става дума за човек, който е екставертиран като личност. Той е там, в тълпата, но сам със себе си, вероятно. Т.е. много по-вероятно е това да е интроверт. Но обичайно крайностите са изключение, отколкото правило. И човек много често е и едното, и другото, но в определена степен. И вероятно в този човек се е появила нуждата да прояви някаква екстравертност. Обичайно обществото го подтиква към това, защото иначе се оказва аутсайдер. И къде попада? В така описаната по-горе периферия на групата /по Берн/. Защо му е да е там? За да може да черпи нещо от групата, което му е необходимо. Може да е нещо в изграждането на персоната му, за да бъде приет от околните, например. Самото общество е станало екстравертно насочено. В щатите дори се обсъжда интроверсията да бъде вкарана в класификацията като психично заболяване...
Та какво прави този човек там, в тълпата, безучастен? Може би трябва да попитаме конкретните хора и да чуем палитрата от причини, които могат да ни предложат. А какво се крие зад тях? Страх от самота? Страх от отхвърляне? Липса на любов? Страх от смъртта? Или по-скоро всичко заедно?
Пътят, посочен с напътствие, не е извечният Път.
Дао-дъ Дзин
| |
|
Божкееее, само не ми казвай, че имаш нещо общо с професията ... здрав човек ще вкараш в лудница.
| |
Тема
|
Re: Желанието, да си в кюпа
[re: ad miral]
|
|
Автор |
roshava (минаващ) |
Публикувано | 20.05.15 16:11 |
|
Ето изложен и описан проблема, който е типичен за младото поколение.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|