Здравейте
имам следното питане
имам силна непоносимост към това родителите на мъжа ми да желаят да гледат детето ми.
Нямам никакво желание да им давам детето си да е при тях.
Те живеят в друг град, и винаги когато пожелаят малкия да отиде при тях, първата нощ плача и дните в които не е до мен не се чувствам добре.
Специално в България е прието бабите и дядоците да помагат на родителите за отглеждането на децата, но за мен това не важи и не го разбирам, защото след като БОГ дава дете на едно семейство то е за да се научи да бъде родител.
Аз не възприемам за правилно детето ми да бъде гледано от друг.
Дори и за малкото време в което го пускам при родителите на мъжа ми, това е една седмица за цялата година-защото мъжа ми се сърди, понеже майка му всяка сутрин е на телефона с него и знае какво да иска
Дори и за този период не желая да го давам при тези хора.
Дали греша. Свекър ми е атеист, в къщата му ако влезеш трябва да се подчиняваш и да мълчиш. Не понася хора и за да бъде на неговата е стигал до физическа саморазправа с мен/юмрук през лицето/.
Слава на БОГА, БОГ ни помогна да си имаме свой дом и в друг град, но самата мисъл, че дори и за една седмица от цялата година детето ми да е при този човек и жена му, това ме стряска и ме вкарва в размисъл и тревога.
Нормално ли е, къде греша и греша ли.
Някой може би ще си кажат че съм обсебила детето си и че го държа до полата си.
но не е така, просто нямам доверие на родителите на мъжа ми, разочароваха ме, крият от мен и ми казват нещата не истинските имена, а завоалирано.
Много ще бъда благодарна ако ми кажете коя книга правослана да прочета за да намеря успокоение за себе си.
От доста години не намирам начин за разрешаване на този проблем.
Просто не желая тези хора да искат да ми гледат детето и да им го давам и това съм сигурна, че на много хора ще им се стори странно.
Домъчнява им-ясно е, но могат да дойдет до при нас за 2-3 часа да го видят и да си се приберат, но не - те държат там при тях да го пратя.
Моля Ви за съвет

Благодаря

Давай го по-спокойно, давай на детето да контактува със своите предци, по-добре е за него.
Друго важно нещо, пази го от Бог, че той , видно е, не прощава!

След като те е страх да оставиш детето за 1-на седмица при родителите на мъжа си, не е ли възможно да им погостувате вие за 1-на седмица.Така, хем детето ти ще е при теб, хем и ти ще си по-спокойна.Дори и да работиш,имаш право на отпуска и можеш да жертваш някой и друг ден от отпуската си.А как стои въпросът с твоите родители?

при родителите на съпруга ми не съм стъпвала от повече от 2 години, защото свекър ми си позволи да ме удари с юмрук в лицето,
причината, -в неговата къща само той командва и никой друг освен него няма думата.
отстояваш ли позиция -това сее оказва че вреди на всички около него.
сина му/ т.е мъжа ми / се е научил че пред баща му само се мълчи, не се роптае-независимо прав или неправ, а майка му е троянски кон между всички, мъжа и за нея е БОГ и каквото каже и закон, и ако иска да постигне нещо със сина си/ свекърва ми/ първо убеждава и тошира свекър ми след това си прокарва реформите.
имат си и порожителни качества тези хора, но те изгубиха доверието ми.
мъжа ми ги слуша- той е на позициията ааз изслушвам всички, пък си правя каквото си реша.
В случая нищо не прави
предпочита да мълчи, а ние покрай него да се чудим кой над кого да надделее за да покаже че всеки има права над този син и мъж.
просто ми загубиха довеерието, но сега става така, че мъжа ми си говори и споделя повече с тях/ защото мама знае как да подходи към момечто/, всяка сутрин са на телефона с мама минимум по половин час.
Иначе на мен ми се обяснява- ...аз само изслушвам, но си правя каквото искам, нали се грижа за теб, нося си парите в къщи.
Т.е в къщи е тялом, а реално нямаме и време вече да си говорим.
Но за мама има време защото мама нищо не изсква от него, тя знае как да го успокоява.
и така.
Ако попиташ как е реагирал мъжа ми след като баща му ме нападна, за това, че си отстоявах мнението- посърди му се малко, но после отново започнаха да си говорят и сега всичко си е по старо му.
(Та те са си баща и син нали така.
А и в Библията пише почитай родителите си.

Негативните ти чувства към тези хора, ще разбият семейството ти. Направила си грешка, като си отстоявала безсмислено нещо, от което никой не е спечелил. Както виждаш, по този начин си направила лагери /ти и родителите/, между които мъжа ти рано или късно ще избере единият, защото никой не иска да живее между два лагера и да се чуди на кого да угоди. И повярвай, няма да си ти. Всяка жена, която приеме родителите му, може да те смени.
Съвет ... оправи си отношенията с родителите му, давай им детето, искай съвет от майка му, за да си част от тези отношения и от света на мъжа ти. Сама виждаш, че цупенето ти води само до отчуждение.
И най-вече ... не отстоявай себе си, когато последствията от това ще са негативни за теб самата и семейството ти. Не си заслужава цената. Помисли добре кое е твой приоритет ... да си права, или щастлива със семейството си?

.........

Щом си е позволил да те удари с юмрук в лицето, би било нормално нещата да се решат в съда, да бъде осъден за нанасяне на телесна повреда, да ти плати обезщетение и да загуби право да вижда внуците си.

Ай да оправите вече никовета на кирилица, а?

--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Щом си е позволил да те удари с юмрук в лицето, би било нормално нещата да се решат в съда, да бъде осъден за нанасяне на телесна повреда, да ти плати обезщетение и да загуби право да вижда внуците си.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Е, да, обаче как тя ще докаже, че свекър я е ударил с юмрук в лицето? При положение, че няма свидетели, как ще й повярват? Ако няма и медицинско за нанесена телесна повреда, как ще докаже, че е права? Не знам нещата дали биха били толкова лесни, колкото мислиш, че са.

Споко, аз мога да я <рефрешна>!, пък да върви се съди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите