|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Здравейте,
имам нужда професионалист да ми помогне с отговора на един въпрос, който ме мъчи напоследък. Накратко казвам за какво става дума.
Преди повече от 10 години имах кратка връзка с човек, в когото бях влюбена много силно. Беше чиста химия, защото реално не мога да си дам сметка, защо съм била влюбена в него при положение, че не отговаря на почти нито един от критериите ми за идеалния мъж и дори не знам коя точно моя нужда е задоволявал. Може би тази, да ме провокира и аз да лапам въдицата. Не знам дори какво харесвам в него. Дори не ми даде време и шанс да го заобичам поне малко. Остава значи само едно голо безпочвено и умпомрачено влюбване. Понякога си мисля, че ме е омагьосал, но това обяснение при психолози няма да мине.
Та този човек навремето реши да се оттегли от мен без да даде никакво обяснение. Имам препдолагаем отговор, но той не е достатъчен да обясни начинът, по който той се оттегли. А той беше гаден. Това е поведение или на разочарован човек - като че ли искаше да ме накаже или да си отмъсти за нещо. Или на озлобен комплексар, намерил лесна жертва. Или на човек, не умеещ или поради някаква причина не желаеш да си изясни по нормален човеки начин отношенията с другия. Или комбинация от трите. Но предполагаемата причина, провокирала реакцията му според мен не е достатъчна за да я обоснове . Не знам - наистина нямам конкретно обяснение, а само предположения.
Направи го обаче така, че адски много ме засегна и унижи. Мъж не ме е унижавал така и затова той е много специален за мен. Изобщо анализирайки и чувствайки си мисля, че човекът просто е много голям изрод, дефектна генетика. И мисля, че повечето хора на мое място биха го изхвърлили от живота си тотално без никакъв шанс за връщане.
Моят живот след него се разви по най-добрият възможен начин - намерих любовта на живота и сега имам всичко, за което някога съм си мечтала, дори и повече. При въпросния тип също нещата са вървели на приливи и отливи, като последно е преживял нещо ужасно и в момента се мъчи да си подкара живота отначало, без да изглежда отчаян или обезкуражен от това - просто не е човек, който се отчайва и отдава на депресии.
И така, след повече от 10 години никаква връзка между нас, случайно се срещнахме по интернет и се заговорихме. Физически сме много далеч един от друг. Простихме си уж за преди, но остава нещо, някаква неяснота, преграда между нас. Аз се чудя, защо той си говори с мен, след като дори не се знае, дали някога пак ще се срещнем. Мисля си, че е имал нужда му простя. Но не съм напълно сигурна. Мисля си, че има и друга причина, може да очаква нещо от мен, но не иска да каже какво - мога само да предполагам. Но това си е негов проблем. Моят проблем е да разбера защо продължавам да общувам и да си губя времето с този човек и какво трябва да стане за да се приключи с тази история. Той ме попита защо си говоря с него. Мислех, че отговорът е прост и го знам. Но като понечих да му кажа, осъзнах, че всъщност не е точно това и се спрях. Опитах да намеря точния отговор и попаднах на няколко. Но всичките са само частични и освен това противоречащи си.
Имам нужда някой да ми помогне да разбера какво още искам от този човек и как да се приключи тази цялата история. Мисля, че искам пълно изясняване на отношенията ни. Но от др страна не вярвам това да е възможно, защото няма как и двамата да сме на 100% откровени един с друг. А той дори се съмнявам, че го иска. Предвид, че и двамата сме на възраст, с деца и семейства, и без никакви планове за промяна на статута занапред наистина не знам защо продължаваме и двамата да си говорим по цели нощи за миналото.
Казах му, че съм простила и много искам да е така. Искам да се разделим като приятели, защото ми тежат обидите и неяснотите между нас. И уж го направихме. Но въпреки всичко продължаваме да си губим времето един с друг. Искам да има само положителни чувства между нас, но някак си не съм сигурна, че наистина съм му простила. А много искам и сигурно затова продължавам да дълбая. Хем го обичам, хем го мразя, хем ми е безразличен. Накратко това е положението.
Имам нужда някой да ми помогне да си отговоря на въпроса какво всъщност мисля, какво чувствам, какво искам, защо правя всичко това и как да приключа тази история.
Стана дълго.
Ще се радвам някой да прояви интерес към проблема ми и да изкаже мнение.
Благодаря в аванс.
| |
|
Не съм професионалист но мисля да изразя мнение по въпроса, като човек който си е взел поуки от живота и като странично неутрално лице.
В отговор на:
Това е поведение или на разочарован човек - като че ли искаше да ме накаже или да си отмъсти за нещо. Или на озлобен комплексар, намерил лесна жертва.
В отговор на:
Моят живот след него се разви по най-добрият възможен начин - намерих любовта на живота и сега имам всичко, за което някога съм си мечтала, дори и повече. При въпросния тип също нещата са вървели на приливи и отливи, като последно е преживял нещо ужасно и в момента се мъчи да си подкара живота отначало, без да изглежда отчаян или обезкуражен от това - просто не е човек, който се отчайва и отдава на депресии.
В отговор на:
Искам да има само положителни чувства между нас, но някак си не съм сигурна, че наистина съм му простила. А много искам и сигурно затова продължавам да дълбая. Хем го обичам, хем го мразя, хем ми е безразличен.
Мисля че вместо да търсите недостаците и отрицателните страни на човек който е извън живота ви, трябва да подредите своите проблеми.
Явно търсите реванш а в ситуацията в която се намирате се поставяте сама.
Казвате че имате семейства и деца, а се "срещате" по интернет по цели нощи.
Трябва да призная че не намирам това поведение за почтено.
Не знам дали си давате сметка но сте на път да разрушите и това което имате.
Това, несъмнено ще се отрази и на децата ви и на тяхното бъдеще.
| |
|
ние не си говорим колко се обичаме или подобни неща, а просто си пропомняме разни неща от миналото, но не романтичните, а всичко останало - за общи познати, за разни случки и т.н.
Но все пак наистина не е почтено, защото за него отделям времето, което сега трябва да отделям за мъжа ми (щото децата нощем спят).
Усещам, че търся някакъв реванш, но не искам да е така. Искам да изчистя всичко негативно към него и да останем само с хубави чувства еидн към друг, защото така се чувствам най-добре - гадните или неизяснени отношения с хората (тези, които са специални за мен по някакъв начин, не всички разбира се) ме измъчват.
А с него изобщо не се знае дали някога изобщо ще се срещнем. И със сигурност не искам пак връзка - аз като скъсам с гадже веднъж и край - няма връшане назад. Но пък някак си ми се ще да си запазим добрите отношения и чувства един към друг, каквото и да е ставало между нас съм склонна всичко да прощавам както и да искам прошка
| |
|
Много си затънала и си в тотално отричане на този факт. След толкова години обичаш човек, който те е преебал страшно. И го мразиш. Безразличие? Да, бе... повярвах.
А това какво е съдържанието на разговорите ви като думи, не изключва изобщо на втори план романтичните отношения. Човек може и за времето да говори или за Айнщайн и всъщност да казва съвсем съвсем друго и да стои друга емоция зад това.
..rude & not ginger...
| |
|
На кое не повярва? Ясно е, че не съм наясно с чувствата си, с действията си и с причините за тях. Затова поисках евентуален отговор от разбиращи.
Доколкото разбирам искаш да кажеш, че все още съм влюбена в него, така ли?
| |
|
Казуса ти е много сериозен. Сама не знаеш в какви дълбоки води се въвличаш в момента - а това е нова емоционална зависимост от този човек. Сега е момента ти да изчезнеш безследно и по този начин да му отмъстиш. Недей да му прощаваш, прости на себе си и стой далече. Ще бъде трудно, но не и невъзможно. Преди това можеш ли да разбереш точно какво цели той от тази нова комуникация с теб? Не вярвам да е само начин за убиване на свободното време. Просто много умело се крие, както само един страхливец и психар е способен да го направи. А знам какво ти е интересно на теб, просто ти е любопитно и искаш да докажеш нещо на себе си. Хубаво , че сте си поговорили, но е време да спрете. И всеки да си гледа своя си живот без повече задълбочаване в миналото.
| |
|
Питах го защо говори с мен и той каза, че е защото аз съм била искала. Което не е съвсем така защото в началото винаги той мен ме заговаряше. Напоследък аз поемам инициативата. Мисля си, че сигурно е очаквал нещо от мен, ама като е видял, че няма да стане се е отказал. А може и той като теб да си мисли, че има пак опасност да ме въвлече в емоционална зависимост от себе си и да е преценил, че не трябва да го прави. Ще спра да го заговарям да видим какво ще последва.
Според психолозите ненормално ли е и неправилно е ли да поддържаш връзка с с бивши гаджета?
Имам явно някаква патологична нужда да си изяснявам отношенията с хората, да им прощавам и те да ми прощават. Защото щом съм се разделила с някой явно е имало проблем, които после не е изяснен и е останал висящ.
Аз съм го разочаровала, защото без да искам, с поведение явно, а не с думи, съм го заблудила, че между нас може да има нещо сериозно. Той е реагирал като типичен двоен лъв - ревнив и жесток в отмъщението си. Мисля, че много ме е мразил и всичко заради неоснователни очаквания и илюзии. Без да искам го засегнах, след което той умишлено ме унищожи. Но пак не мога да му се сърдя защото го разбирам, понеже самата аз съм склонна към жестокост когато ме наранят. Вече не го мразя и още по-малко ми е безразличен. По-скоро го обичам и много искам да му помогна да излезе от дупката в която е изпаднал, но просто не знам как. Той има нужда от пари както и да си изясни какво точно иска, как да го постигне и да се вземе в ръце. Пари няма как да му дам, а съвети не приема.
Адски съм объркана и все повече се забърквам. Знам, че за мен ще е най-добре да прекратя виртуалното ни общуване. Знам и че дори и да не бяхме обвързани двамата сега пак нямаше да искам да създам семейство с него, защото ми е прекалено властен и не мога да съжителствам с такъв човек.
Но знам и че ако продължи да запада ще се чувствам адски зле, защото вс еми се струва, че мога някак си да му помогна. И всичко това въпреки че съм подръжник на теорията, че всеки си заслужава съдбата.
Дали пък не страдам от самовнушено чувство за вина. И от къв зор съм си внушила такова нещо, след като логиката ми показва, че в цялата тази ситуация той е по виновния и сам, от наивност навремето докара нещата до тогавашната развръзка, кяото и за двамата в крайа сметка беше най-доброто развитие.
| |
|
Ти изглежда искаш да затвориш папката, но както сама виждаш не само не се получава по този начин, а дори се отварят нови рани, за които пак ще има виновни и отмъщение. Той е егоист и поведението му се доближава до състоянието на маниакален нарцисизъм. И ти си единствената, която му съдействаш за влизането му в подобни сценарии. Ако се разровим в миналото промяната му в курса се дължи на липса на любов, или колкото и да е болезнено да си го признаем, в намирането на нова такава. Сега е много късно някой от вас да иска да търси под вола теле. Но такава е човешката природа, колкото повече ровим в раната, толкова повече ни се иска да наливаме сол. Ако имаш сили за този садизъм, продължавай да си каляваш нервите. Полезно е. Аз обаче бих прерязала връзките напълно и то с големия нож, защото както знаем по-добре да отрежем гангрената преди да е обхванала цялото ни тяло. Извинявай за визуализациите. Ако прекъснеш ела да споделиш дали ти е било трудно, и за колко дни си го преживяла и забравила.
| |
|
За любов не знам дали му липсва - малко след мен си намери жена, с която живее от тогава и не се е оплаквал. А тя не знам дали го обича, но поне със сигурност е отговорна към него, защото той е бил болен 2 години, на легло и тя се е грижила за него и децата му. И сега продължава, защото той е безработен и ситуацията е такава, че много му е трудно да си намери работа, което го много го измъчва, защото е деен човек. Още повече, че преди да се разболее е бил на върха - имал е бизнес, пари и всичко за което си е мечтал, но болестта тотално го е разорила.
Мисля че си права - може би очаква да му кажа, че все още го обичам и да го четкам - сигурно и затова си говори с мен. И аз съм толкова добра (или глупава), че съм готова да му го кажа за да се почувства по-добре, защото ми е жал заради гадното развитие на живота му. Знам, че може да бъде много лош, но не бих го нарекла лош човек принципно - просто е силно възбудим и нещо малко може да го провокира да стане лош. Но и аз съм така (с тази разлика, че много нося и много търпя преди да преценя, че са прекалили и да унищожа) и го разбирам до някъде.
Непрекъснато говори как за нищо не става вече, че е стар, никой не го иска и т.под. като че ли иска да го съжаля и да кажа, че е супер готин и умен пич. Все пак е нормално - на всеки му е приятно да чува такива неща. И защо да не му го дам - аз обичам да правя хората щастливи. За съжаление повечето са неблагодарни идиоти, решават че съм тъпа и ми се качват на главата тотално, мислейки че толкова много ги обичам и поради това могат да си позволяват всякакви волности и ебавки.
Но наистина смятам да спра да го търся - в скаип и феис сме приятели, аз съм онлаин нон стоп, той също и ако иска да говори с мен винаги може да го направи.
Аз всъщност нямам нищо за преживяване - преживяла съм го отдавна. Но някак си имам нужда да съм в добри отношения с хората от миналото ми и правя всичко възможно да ги възстановя при най-малкия шанс.
Така че доколкото зависи от мен, ще спра комуникацията, но няма да я режа с дебелия нож (въпреки че наистина сега ми е шансът да си го върна - той навремето точно така постъпи с мен, без никакво обяснение при това), а ще му оставя шанса. Не знам ако тази гадост не беше му се случила, дали пак така щях да реагирам (всъщност съмнявам се, че той щеше да поднови комуникацията с мен, ако животът му вървеше добре), но не съм от хората, които като видят паднал човек ще го подритнат.
| |
|
Сега разбирам, че в този тежък период от живота му той просто има нужда от комуникация с когото и да било, не непременно с теб. Много тъжна история наистина, много съжалявам за него. Но на никой не му е лесно. Всеки се бори повече или по-малко с живота. В този смисъл комуникацията с него не ми се вижда толкова страшна и обезпокоителна за теб самата. Оттеглям съвета си да я прекратяваш, но може да изчакваш поне той като кавалер да я започва пръв, а ти да не влагаш нищо в нея, а да си чатиш като с всеки друг непознат.
Редактирано от ellynora на 08.05.12 19:22.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|