Re: За диктатурата в комуникацията / Наука / Хуманитарни науки / Психология

Здравейте :). Бих искал да попитам за един проблем ,който съм срещал и аз и много мои познати по време на комуникацията с определени хора. Някои твърдят,че това си е чисто човешка черта.Аз не мисля така - поне не бих искал. Но за всеки случай е срещана във интернет форумите. Е,може би става ясно,че говоря за един особен тип "диктатура" в комуникацията, когато някой държи на всяка цена да те накара да приемеш някаква концепция ,единствено правилната според "налагащият"- от "правилната" диета, "правилната" подредба на дома, като се мине през "правилния" музикален жанр ,певци и състави ,"правилният" начин на живот" и се стигне до "правилната реалност" и ако щете - "единственият Истински Бог".Е,да не забравя и "правилният" футболен отбор. Ужасният проблем е,че човекът отсреща не винаги го прави от злоба. Попадал съм на най-различни случаи , но всички те изтощават, разочароват ,понякога съм бил депресиран с дни или съм реагирал бурно - като един вид психологическа алергия, която в последствие влошава отношенията ми с тия хора. И да си призная,колкото и болно да ми е -понякога съм се поддавал,за да запазя отношенията.А след това те се разрушават по една или друга причина.И угризенията,че съм направил такава жертва за въпросния човек са ужасни.Попадал съм на следните случаи :

1. Човекът ти е приятел и го прави добронамерено ,но все пак упорито. Кара те да правиш нещо или да мислиш нещо ,което със сигурност ще ти навреди. Нерядко приятелската среда те подтиска и те кара да започнеш да пушиш ,ако ли не -"не се вписваш". Има ли начин хем да запазиш добрите отношения хем да не правиш тия жертви?Известно ми е,че компромиси се правят в името на разни отношения,но не и когато това,което те карат разбираш,че не е ОК.
В България много се налага едно убеждение че "заради приятелите си не бива да емигрираш" - нищо ,че единственият ти шанс за реализация и материално благополучие са навън.И някак средата ,именно чрез близките отношения се явява нещо като хомот или вериги.

2.Има една особена група хора ,които ,въпреки че може да са добронамерени в една или друга степен ,обичат да доминират. И ако решат да те убеждават в нещо, показват завиден талант - "дълбаят" те извътре ,при това доста подмолно,използвайки това ,че са ти близки и имаш добро отношение към тях.
И тук вече съм правил доста сериозни грешки ,да приема,но после горчиво съжалявам,че съм направил компромис със себе си.Често по-късно съм осъзнавал,че комуникацията с тия хора нерядко дърпа надолу и след това чувството е много неприятно. Е,може да им окажеш твърд отказ - но съм забелязал странно поведение : започват да гледат остро и да стискат зъби. Такава причина в някои случаи е била нещо като завист и чувство за малоценност - да те накара да "слезеш" до неговото ниво( мен лично са ме карали да се откажа да практикувам професията си и да взема нещо по-елементарно и "реално","земно").Отказът е водил до влошаване на отношенията.А всеки отговор да убедиш отсрещният ,че не е толкова "зле" колкото си вярва е като да бъркаш в рана.

3.Третата група хора може да са ти родители ,колеги ,хора ,с които прекарваш огромна част от времето си.При отказ започват да крещят,дори да обиждат и се проявяват именно като диктатори.За капак - много често си личи,че са в грешка,която по-късно осъзнават или пък животът им показва,че са били в грешка,но пак не отбират.Комуникацията става напрегната ,често децибелите са високи. Но накрая си като капнал.

4.И накрая - има хора, от които си зависим, с които си принуден да комуникираш ежедневно(шефове, преподаватели ,колеги) ,които не ти мислят доброто и въпреки всичко обичат да манипулират, контролират,нерядко да насаждат интриги ,гадости. Именно заради такива се хванах да изучавам манипулативна психология и въобще да изучавам начините за психологически контрол(дори в някои случаи от езотерична гледна точка).Комуникацията с такива хора ми е била крайно токсична.Не,това не са само интернет "величия" - срещал съм ги доста във реалният живот.Натрупал съм доста негативизъм ,огорчение, фрустрация от такава комуникация и когато се сетя за това, изпитвам желание да се реванширам,но се тровя още повече.

Та ще ми е интересно да споделите опит и да дадете препоръки. Интересно ми е -защо някой прави всичко това?Защо се опитва да налага мнение ,често да го прави с всякакви средства?Защо има хора, които биха унижавали ,подигравали и дори убивали(то религиозният фундаментализъм си е именно това). Как противодействате?Има ли начин на хората, които го правят не от злоба да уравновесиш и излекуваш комуникацията? Има ли начин на вторият тип да им внушиш страх и убеденост,че номерът им няма да мине и трябва да знаят на кого могат да си показват зъбите и да се избегне конфликт? И накрая -тези ,които си налагат грешното мнение(което за мнозинството може да е очевидно) -как се постъпва с тях ,но така че да си спестите нервите?

Благодаря на всички ,които ще се отзоват.

Редактирано от Dracoid на 25.07.11 16:34.