Спомням си в по-незряла възраст колко голям интервал от време изглеждаше една година. Поглеждайки година назад, усещаш колко много нови преживявания си натрупал, променил си се, узрял си уж и т.н.

Сега с нежелание прехвърлям още една година и се питам дали използвах времето, кое щеше да ме накара да чувствам повече удовлетворение...

Вие как преценявате в личен план изминалата година? Чувствате ли се напреднали, доволни ли сте... и какъв вид промяна ви удовлетворява най-много?

Струва ми се, че годината мина изключително бързо. За мен тя беше успешна година в професионален план, което ме удовлетворява. Не се чувствам напрегната, а по-скоро-доволна. Пожелавам си и идващата година да бъде още по-успешна.

Пак мъка----. Що съм се родил----. Егати гадното ДНк, егати чудото----. У форума писах и никой не ми помогна---. И среща нема и нищо не стана---. По цел ден седя, ама пак съм гадост----.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пepcийckи мъдpeц на 17.12.10 14:22.

И на мен ми прави впечатление, че всяка следваща година минава все по-бързо. Аз съм доволен от изминалата. Разбира се имах възможност да осъществя още мой мечти и желания но се старая да карам умерено все пак ако си чувал(а) "притча за чашата" човешките желания са една бездънна чаша, която никога не можеш да напълниш. Така винаги съм доволен от постигнатото, защото и да се напъвам не бих успял да постигна всичко на веднъж а това води до разочарование

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е добре известен факт. Тъжен, но много верен за съжаление. Причината е, че в живота няма чак толкова различни, интересни и разнообразни неща. И илюзията, че човек се учи цял живот, най-вече я проповядват онези особи, които се мятат от илюзия на илюзия, и животът все им изглежда различен. Реално на съзнателните моменти са през детството до към 30 години. Тогата времето тече най-бавно, защото най-съзнателно попиваме всичко, и се опитваме да проявим себе си априори. Т.е. без границите които сме научили че има. Постепенно "поумняваме", разбирайки тези граници, и действайки спрямо тях, ежедневието става все по механично. Това е нормално, тъй като животът е дискретен - или, или. Удоволствието от ежедневието не е възможно. Каквото и да постигнеш, и то се превърне в баланс (което в крайна сметка е целта), то загубва потенциала си, като спира да действа на нервната система. Така че реално както са казали мнозина преди, човек не може да постигне щастие чрез външния свят. Най-щастливи се чувстват хората, който правят достатъчно грешки да се чувстват и нещастни. По този начин като един гладен, и те могат да се нахранят. Но баланса реално те поставя пред по-трудната позиция да създаваш удовлетвореността си сам. Ако можеш и без причина (защото тя със сигурност ще е причинена от илюзия), то ще е най-добре.

"И илюзията, че човек се учи цял живот, най-вече я проповядват онези особи"

Провокира ме. Мислех да си сложа един подпис, човек знае всичко и не се нуждае от учене. Дали да го направя?

Това е една многоинтересна гледна точка, благодаря ти, че я сподели. Наистина има нещо такова.

Наистина много интересно и съдържателно мнение. Относно илюзиите, и на мен ми се се струвало понякога, че човек е щастлив, стига да успее истински да попадне в някаква излюзия, която да го накара за мечтае за бъдещето. Даже в такъв смисъл може би илюзията не е нещо лощо.... просто е нещо, чиято валидност е с временен характер :-) ... опиваш се от силата му докато до изразходиш и прoдължаваш [да изследваш] нататък....

Теретично - да. Илюзията поддържа колелото да се върти. Проблемът е друг - че както е казал Шопенхауер - човек не може да иска това което иска. Т.е. чисто практически, ти не можеш да се заставиш да вярваш в определена илюзия, защото подобен волеви акт е невъзможен. Т.е. нямаш воля над волята си... Илюзиите са обусловени от това как възприемаме живота, а то пък идва от начина по който сме устроени и от опита който имаме. Това не са неща върху които имаме реален контрол. В днешно време, има една техническа революция, и общо взето с нея се изчерпва "чара" на времето в което живеем. Просто в живота наистина няма чак толкова много неща, които да поддържат движението. В крайна сметка достатъчно разумният човек, малко или много разбира няколкото големи сили които действат в живота и се наглася спрямо тях по общо взето единствения рационален и целесъобразен начин. Този който не осъзнава рационалната страна на въпроса, продължава непрекъснато да се изненадва на ирационалната страна (т.е. присъща му на него). Така той винаги е очарован от живота (т.е. от собственото непознаване на себе си). Реално сме доста примитивно общество за съжаление, за да е така и от гледна точка на разумния човек... В това не влагам и капка гордост, тъй като поне онези хора имат шанса да изследват себе си живеейки всъщност пълноценно в техните очи. За останалите, за които обстоятелствата не благоприятстват постигането на подобено нещо, се налага просто да доизживеят като остатъчния материал на един процес, който реално никой от нас не може напълно да си обясни...

"Реално сме доста примитивно общество за съжаление, за да е така и от гледна точка на разумния човек."

Нямаш си напредстава колко си прав. Психолозите да се крия и да бягат от срам, ако се съревновават с философ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите