|
Тема
|
Защо съществуват новогодишните пожелания?
|
|
Автор |
Kinetica (непознат) |
Публикувано | 02.01.11 05:03 |
|
Как...по силата на какво традицията на новогодишните пожелания просъществува?! В крайна сметка пожеланията ("здраве, късмет" и интерпретации по темата) като цяло си приличат...особено тези "масовите" (отправени от статус във Фейсбук). Какъв е смисълът от тях обаче, защо хората продължават да си изреждат едни и същи думички всяка година?
Дори от чисто еволюционна гледна точка, за да се запази тази традиция, явно има някакъв по-дълбок смисъл. Може би е в проявата на внимание към другия, т.е. имаш още една възможност да отправиш личен приятелски жест. А може би има някакво неявно предаване на положителна енергия, чрез "положителната психологическа настройка" на посланието... Може пък и да е вид споделяне на собственото ни скрито желание за нов старт, нови възможности, които да дойдат с Новата година...
Как мислите? :-)
| |
Тема
|
Re: Защо съществуват новогодишните пожелания?
[re: Kinetica]
|
|
Автор |
totori (релакс) |
Публикувано | 02.01.11 08:56 |
|
Старите общества са били чисто религиозни до фанатизъм......традицията е била винаги една здрава школовка....вярата в определени мистични същества и до днес се е запазила...както и старият водещ принцип- за доброто и злото!!!
Просто откриваме следи от работата на древните ;социолози; ако мога така да се изразя....или с други думи...мистичното и моралново са били фикс идеи в главата на древният човек както и във некои села все още битуват подобни традиции...кукери и прочие...!
Природният аз<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от totori на 02.01.11 08:58.</EM></FONT></P>Редактирано от totori на 02.01.11 08:59.
| |
Тема
|
Re: Защо съществуват новогодишните пожелания?
[re: Kinetica]
|
|
Автор |
specular (член) |
Публикувано | 12.01.11 21:39 |
|
На първо място е традицията, но не в стария й вид, а по-скоро в това което другите очакват от теб да кажеш пред тях. Т.е. тук не се гони някаква моралност, или "свещенодействие", а просто "ритуал" който всички очакват от всички, и ако някой не го спази, това би довело до въпроса - ... а защо не си го спазил. И тъй като от учтивост няма да ти го зададат, то биха те погледнали само съмнително, а от там и негативно. По-малката тежест е опита да се мисли "положително" и изкуствено да се повдигне настроението - вероятно от където всъщност е тръгнала цялата работа. Но както проблема с всичко "положително", то често се превръща в осъдително и всички са принудени да му се подчиняват, докато разбира се не дойде етап на смяна на парадигмата и се осъди самото то. Но поне за "положителното" мислене, то сега набира скорост, така че подобна смяна няма да сме живи най-вероятно да я видим.
| |
|
|
|
|