Страшно много хора в днешно време страдат от различни невротични разстройства. Аз, за съжаление, също спадам към тази група и тази тема ме вълнува и занимава доста.

Искам да попитам и вас за вашето мнение по някои въпроси :)

Коя терапия според вас е най-добрата за справянето с неврозите? Знам, че когнитивно-поведенческата се води за най-подходяща и се практикува най-масово. Аз обаче понякога си мисля, че за преодоляването на една невроза е необходимо голямо личностно израстване, един вид преструктуриране на личността, а КПТ ми се струва някак си много повърхностна .... Как стои въпроса с психоанализата например? Май у нас не е много популярна.

А лекарствата (антидепресантите)? Лекуват ли те въпросните неврози ... изкореняват ли проблема, или просто те вдигат на крака, за да можеш да се успокоиш, че всичко е наред с теб и да продължиш да живееш по същия начин, както и преди, докато не се върнеш пак в изходно положение? Един вид замазване на положението?

Мислите ли, че невротиците всъщност ИСКАТ да поддържат състоянието си, и НЕ ИСКАТ ДА СЕ ИЗЛЕКУВАТ, защото то им носи определени преимущества? Служи за удобно бягство от реалните проблеми, получаване на внимание и грижи от околните, също може да се използва и като извинение за несправянето с живота? Един вид е удобно абдикиране от отговорност?

Просто се опитвам да бъда максимално честна пред себе си и понякога си мисля, че всъщност на мен може би ми харесва ролята на страдащата безпомощна жертва, може би така ми е по-удобно, може би това е моето скривалище ... Може би ми е по-лесно всеки път да бягам от всяка трудност, защото съм една страхливка, която не иска да поеме отговорността за собствения си живо? Никак не ми е приятно да признавам такива неща пред себе си, не знам даже дали всичко това е истина, или както винаги ровя прекалено надълбоко ...

Смятате ли, че този тип проблеми могат всъщност да бъдат нещо позитивно и да се използват за личностно израстване? Че те са един вид шанс да се промениш към по-добро, да израстнеш като човек ? Или са проклятие за цял живот, от което можеш да немриш само частично облекчение, защото "това си си ти, а от себе си не можеш да се спасиш". Ясно е, че един невротик никога няма да стане невъзмутим непукист, а не е и нужно, но може ли да се превърне в сравнително уравновесен човек?

Дългичко стана, извинете ме за което :) Много неща ме интересуват по тази тема и може би ставам досадна и многословна. Много ще се радвам на всяка споделена гледна точка :)

Благодаря :)

"Просто се опитвам да бъда максимално честна пред себе си и понякога си мисля, че всъщност на мен може би ми харесва ролята на страдащата безпомощна жертва, може би така ми е по-удобно, може би това е моето скривалище ..."

И аз съм се замисляла над това,имало го е такова усещане,но е вярно,че в един момент ти омръзва и започваш да изпитваш угризения,още повече като виждаш,че на другите започва също да им идва в много.На мен дори про грип ми харесва да се усещам жертва,но ми се иска и да оздравея,защото боли.
А иначе и двете са възможни,да израстнеш чрез болестта или тя да се превърне в проклятие,зависи си от човека.

Здравейте, вие задавате наистина много въпроси, което означава че събирате информация за да направите и първата съществена крачка към промяна, което е голяма доза кураж.
Наистина има много и най-различни терапии, а вече има и невероятно много смесици от различни терапии. Не може да се каже кои са по-ефективни от други, знаейки различните цели които си поставят вие стигате до някъде. Наречете ги краткосрочни и дългосрочни. В зависимост от вашите нужди и потребности, както и възможности се планира една оптимална работа. Краткосрочните са по-скоро с консултативен характер и целта която си поставят е човек да заживее по-добре въпреки проблема си. Дългосрочните от своя страна си поставят по-сериозни цели за изследване на проблема, изследване на цялостната личност, намиране на ресурсите и промяна на личността. Това изисква повече време, мотивация и ангажираност в терапията.

http://www.forum.positum-bg.com

Много от отговорите на въпросите ви се съдържат в миналите ми постове от темата за паническо разстройство/бившата страхова невроза / -в рубрика Психотерапия --и други подобни теми .Прегледайте ги и ако има нещо неясно питайте.Наистина в момента въпросите ви са много за да им се отговори .

Благодаря, ще прегледам какво вече е изписано по темата и после ще пиша пак :)

Много ми е объркано. Имам желанието да се боря чрез психотерапия без лекарства (преди съм пила и ефектът не беше положителен), но не знам дали има смисъл и изобщо някаква надежда. Ако всичко е резултат от този митичен "химически дисбаланс", освен да скачам от антидепресант на антидепресант цял живот с надеждата нещо някак си да проработи ...

Млада съм, а съм се превърнала в пълен инвалид, толкова много години от живота ми минаха изпълнени единствено и само с депресия и паника, лишени от всичко нормално и типично за възрастта ми. Направо не знам как се държа все още, как тялото ми и психиката ми издържат на този ад. Не знам какво да правя.

Редактирано от la.bella на 10.04.10 16:59.

Реших да опитам с психотерапия. Ще се радвам, ако можете да ми препоръчате добър и съвестен терапевт в София, който да работи с невротични и депресивни пациенти.

,,Невротичен '' означава толкова много, че нищо не казва .
Депресията също е дума в която всеки влага свой смисъл.
Кажи с две думи за какво става въпрос на нормален човешки език .
Както и какво искаш да постигнеш.

Ами, на нормален човешки език ...

Проблемът ми се състои в това, че живея, или по-точно казано вегетирам в постоянно напрежение и притеснение. Винаги съм на нокти, нямам миг покой. В постоянен конфликт със себе си и със света съм. Изпитвам непрекъснати най-различни страхове и в главата ми бъкат ужасни мисли и сценарии. Целият ми свят се е свил до апартамента ми и лаптопа ми ... всичко, което се простира отвъд е опасно, заплашително, и нещо, в което за момента не мога да участвам.
Всички нормални човешки дейности и занимания, като поддържането на социални контакти, ученето, работата, забавленията, интимните връзки, за мен са предизвикателство, което изпива силите ми. От мен сякаш е останала някаква черупка само ... Обвивка, която се гърчи ден след ден в агонията си и не знае как да спре да си причинява болка.
Не изпитвам удоволствие от съществуването си, не изпитвам позитивни емоции, всичко ми е черно, безнадеждно и безсмислено. Смачкана съм, тъжна съм, обезверена и отчаяна.
Останах почти без приятели, без мечти, без надежди. За миналото се упреквам, настоящето е ад, а бъдещето ... дали го има за мен? Може би да, ако се науча как да не действам срещу себе си.
Не съм пълноценна по никакъв начин, а искам да бъда. Мисля, че имам някакъв потенциал, който имам желание да мобилизирам и на който искам да позволя да излезе на бял свят изпод пластовете чернилка и мътилка.

Това искам да постигна ... освобождаване на моите вътрешни съпротивителни сили и способности. Мобилизиране на всичките ми ресурси, за да подобря колкото е възможно живота си (без помощта на лекарства, за предпочитане, но ако няма как...).

Малко прекалено драматично стана като че ли. Но нали да не говорим в диагнози ;)

Сега е по ясно.Така описан проблема е по подходящо да бъде решен с помощта на групова терапия.За съжаление в момента не мога да ти назова имена ,но мисля тук някъде, както и в Психология нет съм гледал такива обяви.

Предпочитам индивидуална терапия. Все пак да кажа диагнозата, за да е по-ясно - имам депресия, генерализирана тревожност и паник атаки.