Здравейте, искам споделя с вас проблема си и, ако е възможно да намеря решение.

Дъщеря ми е на 4г. и 4м. Още от раждането си е с "характер". Беше на 30 дни, когато падна от леглото си, като червейче се гънеше по него. После, като проходи, нямаше удържане в количката. Двамата с баща и едвам я удържахме, а още не беше готова за дълги разходки пеш. Затова и трябваше количка. На около 1.2г. започна да се тръшка за всичко, лягаше на земята, риташе, или пък сядаше и започваш да си блъска главата. Големи панаири правехме из града. Аз имам здравословен проблем и не мога да я удържам, а тя винаги уцелваше най-голям панаир да направи, когато най-не ми държат ръцете и краката. Това премина към 2.5 и година. От тогава не се тръшка, но посяга да удря и удря. Иска да е перфектна и, като не се получи желания резултат избухва, лесно се сърди, обижда, тръшка вратите. Понякога помага, когато е в такова състояние, като я разсмея. Но по-често нищо не помага. Говори доста правилно още от началото, но все има някоя и друга дума, коятоя затруднява. Например оня ден, както играем с куклите и тя казва на едното: - Бебко, сънувал си се. Аз и обясних, че се казва сънувал си и тя се разлюти ужасно, обиди се, тръшка, обижда. Вчера, играем на Черен Петър. Поиска да ми подреди картите и аз и казах да си подреди нейните. Пак голям панаир стана. Крещя така, че чак вените на врата и изпъкваха. Отново обиди, вика ми махай се, не те искам и нито гушкане, нито гъделичкане помогнаха. Опитвала съм с наказване да не играя с нея, да не и говоря, пошляпвала съм я. Нищо не действа. Вече не знам какво да правя. Бяхме я водили преди 2 години на детски невролог, изписа сиропи за успокоение, давах и няколко дни и спрях, не искам да я тровя така. Казаха, че била хиперактивна, да сме и осигурявали нови впечатления.
Не знам наистина какво да правя вече, не ми се мисли какво ще е след някоя и друга година, като влезе в пубертета. Пък за по-нататък сигурно яко ще ни бие.
Чакам съвети. Благодаря предварително.

Диагнозата "хоперактивно дете" съвсем не съвпада с дотук разказаното от теб. Помисли дали детето не копира държанието на някой от вас. Явно е по-емоционално и това е начин да се наложи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте Алекс. От описанието Ви става ясно, че притесняващо Ви поведение у детето е налице още от съвсем ранна възраст, което говори по-скоро за проблем в развитието, а не за неправилно възпитание или копиране на нечие поведение. От постинга Ви оставам с впечатлението, че сте грижовна и чувствителна майка - отделяте време за игри с детето, познавате добре реакциите му, пробвате и търсите различни подходи, за да достигнете до него. Както сама сте установила, това сякаш не е достатъчно. На Ваше място не бих разчитала единствено на приятелски съвети и мнения на случайни хора. При подобна проблематика в детска възраст от решаващо значение са ранната диагностика и адекватна терапевтична намеса. Специалист или екип от специалисти по детско развитие би могъл да прецени след известно наблюдение състоянието на детето. Да се набележат проблемните поведения, затрудненията на детето,ситуациите, в които се проявяват, да се прецени какво би сработило и какво не за Вашето дете. На базата на една комплексна професионална оценка вече могат да Ви се дадат и конкретни насоки как да структурирате ежедневието на детето и да реагирате в конкретни ситуации. Ако се притеснявате да й давате медикаменти, осведомете се от съотв. лекар какво е влиянието им, как помагат, дали евентуални негативни ефекти надхвърлят ползите, колко дълго ще се приемат. На ваше място бих се обърнала към детски психиатър и клиничен психолог. И за да не се лутате - екип от специалисти на едно място, работещи изключително с проблемите на детската възраст можете да намерите в детската психиатрична клиника към Александровска болница, предполагам, че можете да отидете с направление. Не подценявайте помощта на специалиста, може да се окаже решаваща за по-нататъшното развитие на детето Ви.
Поздрави!

Забелязали ли сте дали това поведение на детето се случва когато е гладно или недобре нахранено или не зависи от храненията ?
Мисълта ми е, че при някои деца е възможно хипогликемията (ниската кръвна захар) да оведе до такива прояви !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен, това се дължи на предишен живот (може би е била някоя властна личност и сега не търпи да й се противоречи...).
Заведете я на хипнотизатор да я върне стотина години назад...!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не говорете глупости. Става въпрос за дете.

http://www.forum.positum-bg.com

Консултацията със специалист е задължителна. Наистина не може да се гадае, но според общите постановки поведението на децата е показателно за взаимоотношенията в семейната система. Тук приключва общото и се навлиза в частния случай. Потърсете психолог-психотерапевт, който работи с деца.

http://www.forum.positum-bg.com

В отговор на:

---

Не говорете глупости. Става въпрос за дете.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите деца и трите са така. За голямото на 4 г и половина има подозрения за хиперактивност. Но още не е изследван. Малките сигурно и те ще минат по същия път. Все пак интересното е, че само с мен си позволяват тези номера. Активни са си иначе, ама тръшкане, истерии, бой само с мен. Не съм ги глезила никога. Угаждала съм им в смисъл да им е добре - да не са гладни, да са преобути, облечени адекватно и такива неща. Но не и глезени. От как се родиха, от първата сек на бял свят се показаха що за стока са, та затова не се чувствам изобщо виновна.
Освен това поведението им щеше да ми изглежда нормално защото ги разбирам че са нервни и защо така реагират. Само като ги сравнявам с другите деца личи, че не са като тях, а доста по диви.
Но мисля че това е генетично, темперамент, а не болест и следователно никой не може да промени нещата, а още по малко лекарства ще помогнат, по скоро обратното. Чакам с времето да се освестят. Освен това и да ги диагностицират и препоръчат лекарства, никой не може да те задължи да ги даваш на детето си така че нямам намерение да ги поя с химии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е сериозен клуб, пиши си дебилните шарлатански малоумия в съответните шамански клубове!