Значи,едно от нещата които най много ме изнервят мен, е когато човек се усмихва безпричино.

Намирам това за лицемерно.Възприемам, го като някакво изкуствено,насилствено държание.

Едно момиче което харесвам,непрестанно се усмихва.Психоложка е... и ми се струва че с тази си реакция ,се опитва да привлече вниманието и симаптаии на отсрещните.(Изпитвам и известна ревност,но не мисля че това е корена на проблема)

Та тази реакция ми се струва,че я използва и като защита!! Когато се намира в трудна ситуация,или когато я обидят(обвинят по точно в нещо нередно),продължава да се усмихва.Ето това вече ме дразни,доста. Свикнал съм човек да реагира,нормално(имам предвид искрено) и тази негова реакция да отговаря на действителността!!! А от друга страна тази нейна реакция ме изненадва.!! Никога, не ми е ясно(по лицето) какво точно мисли и кога найстина е весела..!! Единственото което разбирам е, че се опитва да бъде такава..!!

Вие какво мислите...!!

Сила,без любов, е = енергия, изразходена напразно.

Напълно нормално е.Тя иска да ти каже едно нещо с усмихването си.
Моята генетика и ДНК е толкова съвършенна че винаги ще оцелея.И го прави заради генетиката си.
А тези с лошата генетика да отиват в Ада.Това си мисли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 10.03.10 23:16.

Що бе? Лицемерието е ценно качество в днешно време... В реакцията за която говориш няма нищо странно. Има 2 причини за нея. Едната е интелигентната - когато нарочно искаш да избегнеш конфронтация, защото смяташ че в точно този момент ще си навредиш ако действаш открито. Ако е нещо перманентно като поведение обаче, наистина става въпрос за защитна реакция. След като е психоложка може да го разглежда по-философски, като "позитивно мислене" например, макар че е естествена реакция на слабия, която възниква спонтанно. В днешното ни уж цивилизовано общество, по-скоро хората биха избегнали да го възприемат обаче като слабост, особено за жена. Така че в крайна сметка по този начин може да се прикрие страхът от конфронтация. Отрицателната енергия е нещо с което много хора не могат или не искат да се справят. Така че те "хвърлят" срещу другия пасивно поведение, за да не допуснат нещо навътре в себе си. Това разбира се е съзнателно наложен процес и води до фалшиво поведение. Разбира се усмивката освен това предразполага другия, и по този начин е по-лесно да се харесаш. Всичко това има две страни - подсъзнателната нужда от предпазване чрез тези модели, и рационалното обяснение което човекът си дава пред себе си, за да ги оправдае. Нормално е друг който е далече и от двете, да смята всичко това за фалшиво и преграда за нормалните отношения. Но тези неща са много дълбоки, точно заради подсъзнателната необходимост, така че надали можеш да направиш нещо по въпроса...

Ако я харесваш, ще намериш въпросното усмихване за симпатично, като нейната защитна стена. Но от друга страна е нормално да се усмихва заради користни, егоистични цели и защото е мобилна нагоре. А това може да те безпокои, защото ще трябва да тичаш за да настигаш нейните амбиции.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво мнение , но ми се иска да коментирам,някой негови страни.


Лицемерието е ценно качество в днешно време.

Лицемерието е: поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на доброжелателност.

Лицемерието е външно "добро" прикритие,на еднo неистинно,гнило,некомфотрно, вътрешно мислене,чувство и държание.

Това мога да толерирам,до извсетна степен.(имам определена граница,на поносимост)Колкото и да се преструва един човек,рано или късно,съдържението, ще се оцени по достойно от формата.(от опаковката)

Тука, мога да навляза в повече подробности,но ще стане дълго.За мен лицемерието не е ценно качество.


В реакцията за която говориш няма нищо странно.


Странно, е за мен.Аз не реагирам и не действам по същия начин.Не казвам, че никога не съм лицемерничил.А, че не приемам това (безпричинно),понеже смятам за недостатък.И в мен и в останалите,които не се борят с това.

Едната е интелигентната - когато нарочно искаш да избегнеш конфронтация, защото смяташ че в точно този момент ще си навредиш ако действаш открито.

Има много начини за избягване на конфронтации.За мен този начин на избягване,не е най интелигентната.Мълчанието е най интелигентната.Друга - е да смениш темата.Трета -да кажеш съвсем искрено и със съчувствие, грешката която смяташ, че виждаш.Четвърта е да избегне буквално разгова,като си тръгнеш. Но да се усмихваш..и да изглежда, че толерираш, нещо което не приемаш .... иии това да е причина...дължаща се ..на избягване от кофрунтации... леле майко...


Ако е нещо перманентно като поведение обаче, наистина става въпрос за защитна реакция. След като е психоложка може да го разглежда по-философски, като "позитивно мислене" например, макар че е естествена реакция на слабия, която възниква спонтанно.

Да,тя така го разглежда.Като "позитивно мислене". Toва със извинение към специалистите..е една от най големите простотии на психологията...


Така че в крайна сметка по този начин може да се прикрие страхът от конфронтация. Отрицателната енергия е нещо с което много хора не могат или не искат да се справят. Така че те "хвърлят" срещу другия пасивно поведение, за да не допуснат нещо навътре в себе си. Това разбира се е съзнателно наложен процес и води до фалшиво поведение.

Не мисля ,че се страхува от конфрунтация.По скоро за нея е по важното,доброто въшно впечатление и то пред всички и на всяка цена. За мен, също е важно и външното(но не пред всички и на всяка цена). Обаче повече, ценя вътрешното.

По тази причина,фалшивото поведение, ме дразни повече от нормалното !!



Така че те "хвърлят" срещу другия пасивно поведение, за да не допуснат нещо навътре в себе си.

Xm..това е интересно.Може би не иска да приема, пряко мнения.Това е вярно,понеже има силен характер като за лидер.И ....и доставя повече удоволствие,да управлява и да я слушат.(като повечето жени),отколкото да се смирява и да засяга егото си. Почти се досещам, коя е причината за това.

Нормално е друг който е далече и от двете, да смята всичко това за фалшиво и преграда за нормалните отношения. Но тези неща са много дълбоки, точно заради подсъзнателната необходимост, така че надали можеш да направиш нещо по въпроса...



И аз така мисля.Най добре е да се откажа от нея, докато е време и не са се задълбочили нещата (имаме доста различия) и да си търся късмета с друго момиче..!! Благодаря за коментара..!!

Сила,без любов, е = енергия, изразходена напразно.

Да харесвам я,но чувствата ми се борят с разума.Не е важно само да защитавам,(опровергавам) нейното държание,спрямо моите чувства.А да взеама,колкото се може по обективно и реално мнение,(не толкова субективно)независимо от това което чувствам,срямо нея.Това би ми помогнало,за на пред,когато чувствата вече ,ще са други.И ...едва ли ще я има тази страст,и по скоро ще си бъдем “голи” един пред друг,със мислите си !!

P.S Не ми харесва да “тичам”,зад някой.Които и да е.Камо ли da удволетворям амбициите на някой.Има по важни работи ,за правене според мен.Това го считам за по маловажно.!!!(Гордоста, ми пречи)

Сила,без любов, е = енергия, изразходена напразно.

За да вземеш обективно решение, научи каква е майка й, в смисъл какъв тип човек е. След това научи какъв е баща й - той ще и е образец за това, което ти трябва да бъдеш. Освен това разбери какво мислят другите за нея. Накрая, проблемите пред възможността за съжителство може да не са в нея, ами в теб. Ако считаш брака и амбициите на жена си за маловажни, това ще направи брака много нещастен за нея.

За да вземеш обективно решение, научи каква е майка й, в смисъл какъв тип човек е. След това научи какъв е баща й - той ще и е образец за това, което ти трябва да бъдеш.


Maйка й Баща й - познавам бегло.Честно казано, не съм се интерсувал много,макар и многократно да ми e била предоставяна възможност.!!Проблема е ,че майка й..в последните няколко години на съжителство с баща й..е нещо недоволна от брака....Като всяко едно семейство имат своите проблеми..и едва ли мога да вземам пример от баща й..макар и да си приличаме..по някой неща...!!


Освен това разбери какво мислят другите за нея

Да,добра идея.Може и да го направя!!

Накрая, проблемите пред възможността за съжителство може да не са в нея, ами в теб.


Права си.И аз съм особен и имам своите недостатаци и изисквания.Но мога да пренебрегна и ощетя себе си...стига да знам, че си заслужава..ако наистина е добър човек...


Ако считаш брака и амбициите на жена си за маловажни, това ще направи брака много нещастен за нея.

Да така е.Има решение и на това.Да имаме общи инетереси и амбиции.Това може да станe,ако и двамата имаме сходен характер, или единия отстъпи от своите си, като пренебрегне мечтите си.(Да не забравяме, че не ми е жена,за да мисля, да предприемам някакви крайни алтернативни мерки)

П.С Все пак едно от най големите ми недостатаци е, че прекалено ги усложнявам нещата и се опитвам да анализирам в дълбочина - още преди да са стана ли!! Като гледам другите - къде,къде по просто им се развиват нещата и са щастливи!!!

Редактирано от lampion на 12.03.10 16:40.

Майката и бащата не е задължително да са пример за мъж и жена. Вярно е, че човек има някакви модели, които одобряват, но те могат да са противоположността на родителите или просто някой друг, който им е направил по-голямо впечатление. На мен за мъж ми е идеал по-скоро дядо ми. На майка си не приличам изобщо, приличам на баща си и на външност и на характер.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти женско ли си, или мъжко, извинявай за въпроса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите