Всички сме чували Не се заричай. И явно има причина за това правило. Интересно ми е обаче психолозите имат ли обяснение на този феномен, който със сигурност не на всички, но на мен ми се случва непрекъснато.
Ама каквото реша да направя или да не направя и задължително ще направя обратното. Не знам дали обяснението липса на силна воля върши работа в случая. Имам чувство, че цялото ми същество се бунтува срещу желанията, плановете и решенията ми. Мога да дам безброй банални ежедневни примери.
Реша да не вечерям и в резултат вечерям и то цели 2 пъти.
Реша да си легна в 22 часа и си лягам в 2ч.
Направя си списък с една камара неща да свърша за деня категорично решена че искам и е напълно възможно да ги свърша. В резултат макс едно нещо или обикновено нито едно свърша.
Реша, че днес ще тренирам. Часове наред се настройвам за това, мисълта си и изобщо. И като дойде уреченият час лягам да спя защото съм решила че ми се спи прекалено много за да правя каквото и да било.
Когато обаче не съм правила предварителни планове а си карам спокойно мога да свърша много повече неща, да си вечерям малко и да си легна рано, да тренирам. Получава се от самосебе си. Но ако е във вид на план и предварително решение почти 100% е гаранцията, че всичко ще скапя.

Защо така се получава, някой има ли обяснение и евенуално лечение. Направо ми мяза на проклятие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото не намираш духовен смисъл в правенето и изпълнението на планове. Трябва да обичаш плановете, не просто да ги изпълняваш.

За какъв духовен смисъл става дума?
Мисля, че себе си не обичам. Защото ако съм обещала пред друг човек през огъня ще мина ама ще го изпълня. А за себе си май... нищо не бих направила.....
Всеки може да разчита на мен освен аз самата.
Мисля че е психологически проблем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Защото ако съм обещала пред друг човек през огъня ще мина ама ще го изпълня. "

За дрогата през огънят ще минеш.Защото си наркоманка и нямаш никакви морални и духовни ценности.
Наркоманът се нуждае от дрога.Ти също.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Другия вариант е да го дадеш малко по-easy. Закъде толкова планове и самонавивки. Възможно е да си по-крайна, да изискваш прекалено много от себе си в плановете. Само предположение.

Понеже тялото и то си има собствена мъдрост и знае най-добре какво му трябва. Като стана въпрос за тренировки, миналата година по това време реших, че ще тренирам, няма да се давам на мързела и се ядосвах на себе си, че нямам винаги хъс, че ми се яде и спи все когато не трябва...и чак след време реално си дадох сметка, че тогава претренирах, бях се изтощила, а очаквах да имам енергия и да не ми се яде...

е то май и аз така съм сгафила. С претренирането де...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Често срещано явление - и на мен ми се случва постоянно. Когато много взема да мисля/мечтая нещо, то никога не става така както съм го мислил...
Обяснението ми е, че имаме много мръсно (в смисъл, че си прави мръсни номера) подсъзнание - когато си наумим и обмисляме нещо за вършене, то (подсъзнанието) го приема за вече свършено (сиреч, не различава мисл8ите от реалността - щом е премислено, значи е изпълнено) и вследствие на това няма нужда да се прави повече.
Наумила си си да не ядеш - подсъзнанието "Не е яла - трябва да се нахрани".
Подготвяла си се за тренировки, подсъзнанието "Мното е изморена вече - трябва да си почине".
И т.н.

И аз сега правя едни планове и ме е страх, че нищо няма да стане защото прекалено много ги мисля...

Решението: Действай спонтанно (тук обаче, не знам как ще стане ако ти дойде някоя добра идея - ако я запишеш или обмислиш предварително, може и да не стане, а иначе ще я забравиш...).
Или мисли обратното на това което искаш в действителност!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Път-ниk на 07.04.10 16:48.

Според мен(не съм специалист) твоето..... си е проява на мързел,породен от липса на стимулация.Липсва ти жизненост,дисциплина,силна воля.Тези качества се изграждат със постоянство и много труд.Докато станат нормална част от характера и личния живот .


Понякога безразличието(като моментно състояние) също отблъсква всякакъв вид бъдещи или минали желания като планове и спомени.Понякога не се вижда ясно, смисъла от поставента цел и това "занимарява", нейното постига на всяка цена.

Понякога човек живеещ в удобство не иска да се саможерва и да загуби нещо ценно..... примерно от времето си ,от физическите си сили и т.н...и поради тая причина не полага достатачно старание за постигането на планираната цел.Предпочита да остане "доволен" в удобството(което е временно) отколкото да саможертва ресурси за постигането на нещо,което той не винаги вижда като нещо важно, а само на моменти.Човек е свикнал да търси винаги изгода и смисъл, след възможното постигане на крайната цел.

Когато човек е прекалено загрижен към себе си..тогава..не винаги..средствата(саможертвата) могат да оправдаят.... поставената му цел.....Амбиция и желание има...но възможностите са малки....поради липса на отказ от някой... удобства( които се превръщат в недостатаци....... и смисъла за постигането на целта на всяка цена... започва да губи сила) Тази липса може да се компенсира от изградени...положителни качества...като воля...дисциплина и т.н..Но ако не са изградени...в "духовна сила"......тогава идва разочарованието и отказването от планираните задачи....

Сила,без любов, е = енергия, изразходена напразно.

много си прав(а).
При мен е комбинация май от всичко това по малко. Плюс това, че не вярвам да се справя с целите си дори и да положа максимални усилия и това потушава иначе много силния ми хъс.
Но... как се справя човек с такъв проблем, с недоверие в собствените си сили. Аз съм се убедила, че мога да направя много неща с упорит труд. Но от друга страна ме е страх, че нещо странично ще ми обърка плановете и за него точно няма да намеря сили да преборя. Ако е нещо, което зависи само от мен да, ама почти няма такива неща и това ме обезкуражава и отказва.
Отделно имам чувство, че външни свръх сили се стараят нещо да не стане поради някаква причина, а срещу тях хептем няма как да се бори човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разказваш ли на някой за плановете си