Всички сме чували Не се заричай. И явно има причина за това правило. Интересно ми е обаче психолозите имат ли обяснение на този феномен, който със сигурност не на всички, но на мен ми се случва непрекъснато.
Ама каквото реша да направя или да не направя и задължително ще направя обратното. Не знам дали обяснението липса на силна воля върши работа в случая. Имам чувство, че цялото ми същество се бунтува срещу желанията, плановете и решенията ми. Мога да дам безброй банални ежедневни примери.
Реша да не вечерям и в резултат вечерям и то цели 2 пъти.
Реша да си легна в 22 часа и си лягам в 2ч.
Направя си списък с една камара неща да свърша за деня категорично решена че искам и е напълно възможно да ги свърша. В резултат макс едно нещо или обикновено нито едно свърша.
Реша, че днес ще тренирам. Часове наред се настройвам за това, мисълта си и изобщо. И като дойде уреченият час лягам да спя защото съм решила че ми се спи прекалено много за да правя каквото и да било.
Когато обаче не съм правила предварителни планове а си карам спокойно мога да свърша много повече неща, да си вечерям малко и да си легна рано, да тренирам. Получава се от самосебе си. Но ако е във вид на план и предварително решение почти 100% е гаранцията, че всичко ще скапя.

Защо така се получава, някой има ли обяснение и евенуално лечение. Направо ми мяза на проклятие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото не намираш духовен смисъл в правенето и изпълнението на планове. Трябва да обичаш плановете, не просто да ги изпълняваш.

За какъв духовен смисъл става дума?
Мисля, че себе си не обичам. Защото ако съм обещала пред друг човек през огъня ще мина ама ще го изпълня. А за себе си май... нищо не бих направила.....
Всеки може да разчита на мен освен аз самата.
Мисля че е психологически проблем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Защото ако съм обещала пред друг човек през огъня ще мина ама ще го изпълня. "

За дрогата през огънят ще минеш.Защото си наркоманка и нямаш никакви морални и духовни ценности.
Наркоманът се нуждае от дрога.Ти също.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Другия вариант е да го дадеш малко по-easy. Закъде толкова планове и самонавивки. Възможно е да си по-крайна, да изискваш прекалено много от себе си в плановете. Само предположение.

Понеже тялото и то си има собствена мъдрост и знае най-добре какво му трябва. Като стана въпрос за тренировки, миналата година по това време реших, че ще тренирам, няма да се давам на мързела и се ядосвах на себе си, че нямам винаги хъс, че ми се яде и спи все когато не трябва...и чак след време реално си дадох сметка, че тогава претренирах, бях се изтощила, а очаквах да имам енергия и да не ми се яде...

е то май и аз така съм сгафила. С претренирането де...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Често срещано явление - и на мен ми се случва постоянно. Когато много взема да мисля/мечтая нещо, то никога не става така както съм го мислил...
Обяснението ми е, че имаме много мръсно (в смисъл, че си прави мръсни номера) подсъзнание - когато си наумим и обмисляме нещо за вършене, то (подсъзнанието) го приема за вече свършено (сиреч, не различава мисл8ите от реалността - щом е премислено, значи е изпълнено) и вследствие на това няма нужда да се прави повече.
Наумила си си да не ядеш - подсъзнанието "Не е яла - трябва да се нахрани".
Подготвяла си се за тренировки, подсъзнанието "Мното е изморена вече - трябва да си почине".
И т.н.

И аз сега правя едни планове и ме е страх, че нищо няма да стане защото прекалено много ги мисля...

Решението: Действай спонтанно (тук обаче, не знам как ще стане ако ти дойде някоя добра идея - ако я запишеш или обмислиш предварително, може и да не стане, а иначе ще я забравиш...).
Или мисли обратното на това което искаш в действителност!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Път-ниk на 07.04.10 16:48.

Според мен(не съм специалист) твоето..... си е проява на мързел,породен от липса на стимулация.Липсва ти жизненост,дисциплина,силна воля.Тези качества се изграждат със постоянство и много труд.Докато станат нормална част от характера и личния живот .


Понякога безразличието(като моментно състояние) също отблъсква всякакъв вид бъдещи или минали желания като планове и спомени.Понякога не се вижда ясно, смисъла от поставента цел и това "занимарява", нейното постига на всяка цена.

Понякога човек живеещ в удобство не иска да се саможерва и да загуби нещо ценно..... примерно от времето си ,от физическите си сили и т.н...и поради тая причина не полага достатачно старание за постигането на планираната цел.Предпочита да остане "доволен" в удобството(което е временно) отколкото да саможертва ресурси за постигането на нещо,което той не винаги вижда като нещо важно, а само на моменти.Човек е свикнал да търси винаги изгода и смисъл, след възможното постигане на крайната цел.

Когато човек е прекалено загрижен към себе си..тогава..не винаги..средствата(саможертвата) могат да оправдаят.... поставената му цел.....Амбиция и желание има...но възможностите са малки....поради липса на отказ от някой... удобства( които се превръщат в недостатаци....... и смисъла за постигането на целта на всяка цена... започва да губи сила) Тази липса може да се компенсира от изградени...положителни качества...като воля...дисциплина и т.н..Но ако не са изградени...в "духовна сила"......тогава идва разочарованието и отказването от планираните задачи....

Сила,без любов, е = енергия, изразходена напразно.

много си прав(а).
При мен е комбинация май от всичко това по малко. Плюс това, че не вярвам да се справя с целите си дори и да положа максимални усилия и това потушава иначе много силния ми хъс.
Но... как се справя човек с такъв проблем, с недоверие в собствените си сили. Аз съм се убедила, че мога да направя много неща с упорит труд. Но от друга страна ме е страх, че нещо странично ще ми обърка плановете и за него точно няма да намеря сили да преборя. Ако е нещо, което зависи само от мен да, ама почти няма такива неща и това ме обезкуражава и отказва.
Отделно имам чувство, че външни свръх сили се стараят нещо да не стане поради някаква причина, а срещу тях хептем няма как да се бори човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разказваш ли на някой за плановете си

не, не разказвам. Но все повече си мисля, че има нещо гнило в цялата работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от NikiFin на 10.04.10 18:13.

Запозната си с мотивиране и намерение ,нали,както и с постоянство и дисциплина . Мисля че ако тренираш над тях , а това става точно с изпълнение на плановете , за да се чувстваш удовлетворена ,тогава ще разбереш кое от тях ти е силно и кое трявба да усилиш като навик. За по лесно изпълнение аз си давам награда ,след като направя стъпка от плана си, както и се лишавам от същото ако съм се оказал несериозен в плана , а генералният ти план ако е това по горе ,то ако не го изпълниш автоматично ставаш несериозен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност не е толкова просто, защото има и други подробности, които пропуснах да спомена.
Дори да се насиля да си изпълня плана все нещо се случва, което да ме възпре временно от продължаване на изпълнението. Като че ли има сила, която се опитва всячески да ме откаже.
Ако вземем тренировките пак за пример. Ако си изпълня програмата, която съм си определила, винаги става така, че след това или се разболявам, или получавам травма, която не ми позволява да продължа да си изпълнявам програмите.
Изглежда като че нещо или някой е против да си структурирам живота и да си постигам целите лично аз самата. Нещо може да стане в резултат на късмет, но като че ли е забранено аз със собствени усилия да го постигна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен това нещо ,което ти прави мрасно е в теб.. това е или егото или някакъв механизъм ,който се отключва когато решиш да правиш тези неща ,аз които говориш , тъй като не съм запознат задълбочено с тия ядра , мога само да ти кажа , че за да се пребориш с това , трябва да действаш въпреки че ще пробва да те разболее или унищожи..просто продължавай по план ..

И ти ли вярваш че си Бог,а не жена?Че нали жената била финно и лесно наранимо създание?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 12.04.10 12:23.

от толкова много животни точно с лъва ли трябва да се сравнявам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е обида да те сравнявам с лъвица.
Лъва не си хаби енергията за глупости.Защото събира сили и когато настъпи мигът е по-бърз от жертвата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 12.04.10 14:15.

Лъвовете лентяйстват, а не лъвиците

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз ям за да ям.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 12.04.10 15:38.

Подпкрепям това мнение с две ръце. Наистина не трябва да си разхищаваме енергията, без да има полза от това. Аз по същия начин допреди известно време ходех да тичам, за да сваля килограми. Резултатът беше, че не свалих никакво тегло, но пък се връщах доста изморен от бягането и бързо ми се доспиваше. И в резултат или направо си лягах, или просто си губех времето, защото след бягането просто нямах силите да свърша нещо полезно.
От спорта има смисъл, но трябва да е и ефективен, и да ти е приятен/интересен, а не да го правиш просто защото си си наумил, че трябва. При мен примерно е по-ефективно (и ми е по-приятно) да вървя пеш дълго време, отколкото тичането.

И аз си мисля, че бързото ходене изгражда повече характерът и е по-полезно.Сякаш те прави по-енергичен човек.

Редактирано от blood2 на 13.04.10 10:04.

Изглежда като его-аз конфликт. Азът ти, на съзнателно ниво си поставя високи цели, много е амбициозен, много иска от себе си, а в същото време егото ти се чувства в подчинена позиция на тези негови изисквания към самата теб, които усеща само като товар. Затова и вероятно се противопоставя нарочно. Надали нещо кой знае какво можеш да направиш по въпросът, защото подсъзнанието не може да се манипулира директно. Вътрешно, ти не си нагласена да бъдеш човека който съзнателно искаш. Повечето биха ти казали да защитаваш интересът на съзнанието си, но в много случаи подсъзнанието може да ти е всъщност по-добрият приятел в който да се вслушаш. Големите планове които си крои съзнанието в неговата незрялост, принципно често се провалят, или дават не резултатът който е бил очакван... В крайна сметка крайна цел е този конфликт да се изчисти, независимо кой ще спечели. Ако искаш съзнанието да спечели, трябва да работиш върху вътрешната си мотивация, не просто да налагаш това което искаш да бъдеш.

Защо плановете ми винаги се провалят ?
защото не си вътрешно мотивирана

Много ми е познато.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разкрих загатката- защо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кажи, ама не пиши загаТка, с д се пише.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти по същият начин правиш нещата нарочно, не такива каквито искаш, когато си сама.Схвана ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 10.07.10 10:54.