Здравейте приятели.

Искам да споделя нещо, което от доста време ме притеснява. И решение не само психологически, но вече и психически не намирам.
Та за какво става на въпрос
Да кажем, че на този мой проблем ще му дам заглавието " ИЗЛИшНО СПОДЕЛЯНЕ"
Може и да греша, но за мене говоренето, споделянето и непрекъснатото желание за това с много хора да го правя и дори и с непознати( всъщност това е може би един добър начин за създаване на много запознанства), се е превърнало в навик, с който не се преборвам.
Писна ми да ми казват директно в очите, много говориш, незнаеш кое да казваш и кое да спестяваш да казваш. Т.е аз не съм от хората, които много говорят, а реално нищо накрая се оказва, че не са казали. А и това е една много добра стратегия, когато искаш повече неща да научиш за отсрещната страна.
А напротив. При мен е обратното. Без да ме пита някой, си давам мнението, споделям личния си опит, като в това включвам дори и споделянето на идеите ми. Желанието един вид непрекъснато да се хваля за постигнатото от мен.
Което също ми вреди. И естествено, да видя, че съм "четкана"-ето на БРАВОТО-да чуя.
Та мисля, че тук нещо вече имам проблем.
Наричах го как ли не-тщеславие, гордост, самовлюбеност, издокарване.
В същото време-усещането, че ми вреди ме кара да търся начини за измъкване от този порок.
В последно време наблюдавам-ето така нарочно, хората, които много добре умеят да се пазят от излишни приказки. И пак не доумявам как го постигат.
С търговия и консултантска дейност се занимавам и може би от там също идва проблема. Т. е следвам правилото изложи, разкажи нещо от себе си-дай пример със себе си, за да ти се доверят и другите. На които не умея и да запазя тайната -се оказва след това. И попадам в капана на недоверието и загубата на приятелство. Което от другата страна може да премине и в желанието-никога повече с този човек да не се срещат.
И това желание да ми се доверяват другите,те също да ми споделят-чрез което пък аз правя своите изводи-от техните грешки, кои грешки не бива аз да допускам.
Всичкото това не е нормално нали.

Редактирано от дoбpo мoмичe на 23.03.10 01:54.

то е най важно

Кое от всичките неща, които изписах- е най важно.
Ако е това аз да съм все споделящата, а другата страна да е пасивната и един ввид по умната, защото по добре от мене умее да пази мислите и чувствата си- незнам. Не мисля, че прри мен е най важното. Усещам се аз ограбената.

Така е. Щом си го осъзнала защо не го прекъснеш и не вземеш другата роля на изслушващия ,може би не си патила от манипулация

Ами опитвам се да взема ролята на изслушващия, но някъде по средата на разговора просто ми идва от вътре и аз да си разкажа моето мнение.
Ако съм съвсем безучастна в разговора-то тогава определено няма да има никой окло мен, а още по малко киентела. Последното не е толкова важно в случая с темата.

Чувстваш ли се удовлетворена след като се изкажеш

На които не умея и да запазя тайната -се оказва след това.

Според мен промени само това .
Иначе всичко друго е добре.Човек трябва да се хвали ,да споделя и помага .Не се променяй, не ти вреди толкова колкото си мислиш.

Според последните изследвания (щото обикновено след малко време ги отричат и вече не са актуални:Р), самият женски мозък бил устроен така, че жената се опиянявала от собствения си глас. Затова жените обожавали да говорят много. Така че варианта да плямпаш глупости може да ти е по-лесен :)... Ако е до споделяне, простото наблюдение, че мнозинството хора са идиоти, може да ти прекърши поривите...

Да.
Ноо винаги се намира някой -най вече мъжа ми и майка ми за да подчертаят и намекнат, че без да питам пак казвам мнение, като задължително излагам себе си-т.е при мене как е било, как ми е действало и т.н...

Незнам. Според каноните на православната църква не е правилно да се хвали човек. Не съм изчела Бииблията с кориците, но няколко книжки на православна тематика ми попаднаха и разбрах, че съм тотално грешна в това отношение.
Трудно ми е да се променя-ето така само с едното щракане на пръстите, но пък виждам недостатъците и грешките на характера си и наистина борбата с тях е много трудна. А аз дори и не съм се помъчила както трябваа за това.
Много интересно-ето тук има много психолози и зная, че ще ме разберат.
Като си кажа-да постигна нещо във финансово отношение-постигам го. Начини намирам и до момента СЛАВА НА БОГА немога да се оплача-каквото съм поискала имала съм го. Като аз самата на много строга пестелиивост съм възпитавана-т.е харченето за цигари, алкохол и заведения-това е тотално изсключено от програмата. Т..е нито ги ползвам тези продукти на икономиката, нито са ми интересни. И за мене е закон-цигарата и алкохола ги мразя от дъното на душата си.
Ок, до тук сме се справили с някой пороци-значи не харча излишно, дрехите и модата не са ми приоритет, независимо, че съм жена, цигарите и алкохола и кафето и заведенията мога изцяло без тях. Т.е тези страсти са преодоляни. Да изкарвам повече пари от мъжа ми и това мога, даже ми е стимул. Просто неговата титла по образование е с една степен над моята и това леко не ми дава покой, но пък нося повече пари от него. Е не съм му показала, че се конкурирам, но той е доволен. Покрай мене и той се превъзпита да не харчи. Пък и пестенето при положение че винаги ти остава излишък, и пряко волята си да си наложиш да ги спестиш, а не да ги изхарчиш, пак не си е лесна работа -наблюдавайки други хора около мене
и Край до тук с хвалбите.
И се чудя-как така с тези неща мога да си наложа и да се справя, а с това да не споделям личния си опит и постижения с хората, които дълго ме познават а понякога и новопознати-не усявам. Не успявам да си наложа да спра сладкото, което доста проблеми здравословни и килограми ми нанася, буквално ми е като наркотик.
Пишеш в една много добра книжка на ПОЛ Брег-че тялото е глупаво, то винаги иска, но съзнанието и волята са по силни и те могат да наложат на тялото да не иска. Но не със всичко мога да съм силна.
Последнотго е оправдание-зная.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от дoбpo мoмичe на 27.03.10 23:31.</EM></FONT></P>

Редактирано от дoбpo мoмичe на 27.03.10 23:34.