не знам каква е разликата между агресия и гняв, но искам да питам как те могат да бъдат контролирани? в смисъл как да не избухва човек, когато е ядосан? винаги си повтарям, че трябва да се брои до 10 преди да се направи нещо, но все го забравям:-) други хитринки?

аз го постигнах донякъде чрез медитация и концентрация -като медитацията спира ума /мислите/ , а концентрацията те задържа в определена мисъл- състояние.
-агресията са определени механизми -заряди в нас, енергий подхранвани и събуждани от различни провокатори,обикновено при хора екстроверти. всичко в нас е много навързано и промяната става много бавно ,като трябва да се знае какво се цели и чрез осъзнаване на това което се прави да се наблюдава кога какво настъпва в нас ,от какво, как и т.н. целта е това да се превърне в подсъзнателна компетентност- просто казано в навик
-друга хитринка е да осъзнаеш колко сме нищожни в сравнение с безкрайната вселена,ние хората имаме Его ,което много ни пречи в повечето случаи. Осъзнай че живота е много кратък ,за да се занимаваме с глупости и пилеене на време, и помисли какво имаш в момента ,това са част от група осъзнавания , които ще те откъснат от първосигналите-агресия и гняв

Еволюция е да предаваш най-доброто от себе си ,а егоизъм е да го запазиш за себе си.<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от OcA3нaт на 20.09.09 08:25.</EM></FONT></P>

Редактирано от OcA3нaт на 20.09.09 08:26.

По-добре да не го контролираш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Марк Твен е умен пич...

Не съм сигурна, че контрола ще доведе до нещо добро, ако го задържиш в себе си ще избие някъде другаде (най-често здравословни проблеми). Опитай с някакъв вид контрол над нервите, малко по-философски гледай на нещата, не се нервирай на дребните неща и над дребните хорица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мда...и аз не мога да подскажа хитринка, но ключът ще да е някъде в глобалната настройка...

Прави ми впечатление, че това дали ще се ядосам или не зависи не толкова от конкретната случка, а от някаква предварителна нагласа, която имам.

Забелязал(а) ли си например, че когато една двойка са заедно отскоро, обикновено са по-толерантни към дребни несъгласия помежду си, които по-късно биха станали повод за раздразнение.

В началото си още с нагласата, че си щастлив изобщо от факта да имаш другия до себе си, т.е. прекалено щастлив си от това, което получаваш, за да допуснеш нещо дребно да го засенчи. Изобщо не ти минава през ум да се ядосаш, защото вече получаваш премного.

Ядът сякаш идва когато се чувстваш ощетен, когато несправедливо те поставят в ситуация на осезаемо ограничаване и ощетяване.... Но донякъде (както виждаме от горния пример) това е и въпрос на гледна точка, нали?

да, напълно съм съгласна, че до много голяма степен ядосването зависи от предварителната нагласа, която си създаваме. Така е и при новосформираните връзки-в началото, в името на общото щастие, сме толерантни един към друг, но по-късно стигаме някакъв праг на търпимост, при който дори най-дребното нещо може да ни подразни. Та въпроса ми е не как да подтискаме гнева, а как да го контролираме? Когато съм ядосана, мога, най-общо казано, да реагирам по два начина-да повиша тон или да бъда иронична, в зависимост от това кой и с какво ме е ядосал. Но и в двата случая не контролирам гнева. Разбира се, мога и да си замълча, и по този начин да подтисна гнева, но това не може да става твърде често, защото в един момент нещата направо ескалират.
По принцип винаги съм си мислела, че най-голямата хитринка при контрола не гнева, е да се подходи със самоирония, защото в тези моменти рискуваме да кажем неща, за които много съжаляваме. Но дали е така, не знам:-)

Аз имам същият проблем, но решение още не съм намерила. Хем съм от хората, които не крият чуствата си съответно и гнева си. Когато се нервирам з анещо, крещя, викам, карам се и ми минава след около 10-ина минути. Според мен това е по-добрият начин от това да таиш тази вид "отрова" в теб, защото рано или късно избива.
Съгласна съм, че може би неудоблетворенността, неоценяването може да са признак на такъв вид лесен гняв (нерви за нещо дребно, битовизми). Лечение незнам, опитвам се всячески да не обръщам внимание, когато се нервирам за нещо на любим човек гледам да се сетя за хубав момент, нещо приятно с него ... опитвам вместо гняв да се усмихна ... не винаги минава номера, но опитите продължават

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По принцип всички хора, или почти всички, казват, че не харесват лицемерието, лъжата и т.н. Обаче, когато някой им каже нещо директно, пък било то и под действие на повечко емоции, веднага бива обявяван за нервен, действащ първосигнално и т.н. И аз, когато съм ядосана не подтискам емоциите много, много и след това ми минава след 10 мин, обаче хората не са така-правят се на сърдити с дни, седмици, че даже и месеци. И това показване на емоциите, когато съм ядосана очевидно ми носи негативи. ще ми се д амога да броя до 10 преди да кажа нещо, но не мога, даже не се сещам да почна броенето:-)

Аз пък никога не се ядосвам.Пълен непукист съм.
Дали е нормално?

Всички бяхме насилвани от извънземни благодарение на хипнозата.Да благодарим на Фройд.