От доста време (години) четем и усещаме за политици, които безскрупулно крадат от еврофондове, от обикновени граждани ( заменка на имоти) и много други...
Същото е и с администрацията, която никога , ама никога не е съпричастна с хората. Не се разясняват правата и ползите на гражданите.
Същото е и с малките фирми, които произвеждат некачествени храни ( четем за сиренето, кашкавала, колбасите). Същите те, които сключват неизгодни договори за работещите с нерегламентирано работно време.
Хората пък се крадат помежду си! При покупко-продажби на движеми и недвижеми имоти и прочие... и всеки иска да прецака всеки...
Оставям настрана дребните кражби, лъжата в рестото и прочие....

Такива ли сме наистина?
Това ли е заложено в българина?
Какви сърца имат тези хора? Това ли ни е народопсихологията?

Млади момичета да се продават за една малка водка...а големите батковци безскрупулно да се възползват от това.

Това е България днес!
Лъжи и измами!

Както казва един мой приятел, не ми пука кой каква душа носи, всеки е подвластен на нагона и парите.

Къде са добрите хора? Има ли ги? Как да ги познаем?
Тъпчем ли ги та и те стават лоши?

Не зная... Това което зная, че в България е страшно!

Нямам покой и винаги съм нащрек. За миг разсеяност и стават грешки, които компенсират с едно заучено " извинявайте" сякаш наистина го мислят, но всъщност е добре отигран трик.

Защо е така? Психологията дава ли обяснения за изродения ни манталитет?
Как да познаем истински качествения човек, за да не го потъпчем от предпазливост и как да не го засегнем предвид всичката пасмина, която ни заобикаля?

Трудно ми е , уморено ми е да живея по плаващи правила, в които нарушението не е съвсем нарушение и може да мине за легално.

Какво според психологията е съвест и има ли съвест в днешно време?

Трудно ми е, нямам покой и изпитвам съмнения към всеки. А не мога така вече. Плановете ми са за държава с ясно установени правила, манталитет, коректност и честност.

А когато и към мен са подозрителни, а това се случва често предвид моята работа, ме съкрушава, ранява и обезсилва. Изгубих всякакъв стимул за нещо духовно и градивно в хората. Новите запознанства, които включват приятелство и близост са изключение, а старите доказани приятели ги пазя като зениците си.
Това ме убива. Убива ме всеки ден и нощ... изцежда силите ми и надеждите ми.....Трудно ми е...
А не мога да лъжа, да крада, да искам.....
Как да се справя?

Как да се справя?

Емигрирай.

Реших да си допълня мнението. Много добре разбирам как се чувстваш. И аз така се чувствах, и затова един ден ми писна и се махнах от тая държава. Никога не се чувствах на място там в нито едно отношение. Още от детските ми години мечтаех да се махна. За съжаление, житейския ми опит показва, че българите като цяло са лош, злобен, завистлив, агресивен и просташки народ. Може би единствено в София и някои от най-големите градове може да се открият една шепа хора с някаква култура и възпитание, които да се различават. Това, което винаги ми е правило дразнещо впечатление, е желанието на българина да оплюва, да тъпче, да мачка и да се подиграва на всичко. Почти никога няма да чуеш нещо окуражително или подкрепящо, някой да каже на някой друг искрено 'Браво!' или 'Пожелавам ти успех!' за нещо. Ега си негативната нация!

Сега живея в англо-саксонска държава и не знам какво е това нещо, но много неща са ми някак си много близки, целия манталитет и култура. Знам, че това е странно, имайки предвид, че идвам от Балканите, където всичко е точно обратното на тукашното, но е факт. Даже и храната ми харесва. Имам само двама приятели българи, които са някакво щастливо изключение и се разбирам с тях.

Единствените позитивни неща, които намирам в България са няколко места с красива природа, националната кухня, и едно нещо, свързано с моите хобита.

Темата ти е прекрасна
Пусната е на 8 август. Аз я мернах преди 2-3 дни и сега се връщам специално в този клуб, за да видя има ли някой друг нормален човек освен автора и момичето над мен и ... шаш и разочарование.
Или са в отпуска (оптимистичен вариант) или наистина си прав, авторе (песимист. вар.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вземи един произволен български вестник, който претендира да е сред сериозните такива. Със сигурност ще попаднеш на поне една статия (а вероятно и повече), преливаща от сарказъм и злоба. И това е норма, стандарт. Независимо към кого е насочена злъчта - към политик/политици, към кмет или футболен съдия, към полицията или съдебната система, към "мутрите", лекарите, шофьорите или учителите - въпрос на журналистическа класа е да умееш да пишеш хапливи и тежко иронизиращи статии.
Отдавна съм забелязал, че българите, сравнени с други народи, са много негативни и със смачкана психика. Виж и рекламите - "накарайте другите да ви завиждат". От какъв зор ще карам някого да ми завижда? Завистта е страдание. Самият аз трябва да съм завистлив и злобен, за да искам съседът или колегата ми да страда, завиждайки ми. Извратено е, както и да го погледнеш.
И все пак съм оптимист. Има и много светли и позитивни хора и вярвам, че с течение на времето броят им ще се увеличава.
А колкото до корумпираните политици и всякакви други - те са еманация и огледало, а и учител на същото това болно и вътрешно корумпирано общество.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази тема събужда агресивността в мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И това е така, но си го има и негативизмът. В Америка и непознат човек да срещнеш на улицата, в магазина, в коридора, в парка - ще ти каже "здрасти" и ще ти се усмихне. (Не говорим за случаи, когато има много народ.) А тук всеки гледа пред себе си, и се раминава все едно не забелязва другия. Темерутска работа. Е айде да не е всеки, ама повечето хора са така. Колко пъти ти се е случвало в БГ да срещнеш случайно нечий поглед и човекът да ти се усмихне топло - ей така, без причина.
Пробвай ти да се усмихнеш на някого така - ще те сметне за луд/а или ще помисли, че се задяваш нещо. Поне още няколко пъти ще те погледне изпод вежди или пък ще почне да флиртува с жестове, приемайки, че е обект на специален интерес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки народ си има плюсове и минуси в начина на общуване. Аз пък ще ти кажа впечатленията, които сподели с мен един американец, който е идвал в България някъде в началото на 90-те по времето на кризата с хиперинфлацията. Преди да дойде в България е бил в Унгария. Каза ми - чного странно, унгарците са много по-добре, а само мрачни хора срещаш по улиците, българите са много по-зле, а само се смеят и шегуват помежду си.

Всъщност попитай някой чужденец, който е рабтил повече от година в България - какво ще ти каже. Повечето умрат да останат тук. Била съм свидетел как се борят да си удължат престоя.

Разликата идва от различни култури, никоя от които не е по-лоша или по-добра. При американеца има една реакция на любезност спрямо непознати, едновременно с това при него границите са много по-твърди. Много по-трудно допуска приятелско общуване. Даже и приятелите не са така непринудени помежду си, както сме тук. Значи - те по-добре се държат с непознатите, ние - с познатите. Аз, например, давах уроци по английски по едно време в София и много лесно се сприятелявах с повечето от учениците си. Няма как да стане в Америка. В Америка изкарах година и половина, сприятелих се с някои хора, но разговорите ни оставаха някак изкуствени.

За японците съм чела, че оригинално при тях всякакъв етикет е бил предназначен само за хора, които са част от обкръжението и те въобще не са любезни с хора на улицата. Сега, с нахлуването на западното влияние, нещата трябва да са се променили.

Мога да говоря за и французите, и за немците. Идеята ми е, че много различия се дължат на специфично структуриране на поведението, дължащо се на културни специфики и няма смисъл да търсим по-лошо и по-добро. Виж, ако кажеш "в Америка ми харесва повече" - нямам нищо против - всеки си е свободен да хареса друго обкръжение и ако се чувства добре в него, да живее там. На мен, честно казано, не ми харесва особено.

Don't tell me what I can't do

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Разликата идва от различни култури, никоя от които не е по-лоша или по-добра. При американеца има една реакция на любезност спрямо непознати, едновременно с това при него границите са много по-твърди. Много по-трудно допуска приятелско общуване.
...

Идеята ми е, че много различия се дължат на специфично структуриране на поведението, дължащо се на културни специфики и няма смисъл да търсим по-лошо и по-добро.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази реклама беше убийствена.
Много обичах Спрайт, но ми се гади от него, само като се сетя за рекламата, честно.
Намерих клипа й в Интернет. Ужасих се от коментарите под него. Все на млади хора (не че аз не съм млада). ВСИЧКИ Я ОДОБРЯВАХА И СЕ КЕФЕХА МАКСИМАЛНО именно на идеята, която се експлоатира.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите