Дори и да разнищите и разберете напълно от къде идва даден проблем или емоция, как възниква и всичко друго, какво представлява и как можем да предотвратим тази емоция да се изживява непрестанно, ние всъщност не можем да унищожим тези емоции ? Тях ги има . Както е написал/а [ b]kanikani в своята тема. И в крайна сметка възможно е психолозите и психиатрите всъщност да не могат да помагат на хората да се справят с никакъв проблем. Дори да го преивее наново или каквото и да е. Проблемът не идва от спомен дори, а от фактите на живота. Човек, който е в пълен печал и страда все повече от невъзможността да се измъкне от дадени окови в обществото и от личната си скръб дали не остава завинаги такъв и в крайна сметка се самоунищожава? Например той дори е психолог. След като един вид е стигнал до проблясък и напълно е узрял, станал е сериозен до краен предел, че не може да се отърве по никакъв начин от това, не може да се весели по никакъв начин, защото всичко, което изпитва е винаги нещастие, нищо не е в състояние да му даде радост дори капка и то се случва перманентно. Такъв човек изобщо има ли шанс да се оправи. Говорим за перманентно състояние-перманентна скръб и печал, без начини за забавление или веселене. Той не може да се смее или да се весели, както нормалните хора.

"И в крайна сметка възможно е психолозите и психиатрите всъщност да не могат да помагат на хората да се справят с никакъв проблем."

"Проблемът не идва от спомен дори, а от фактите на живота."

Именно.Аз смятам че моят проблем е неразрешим.

"След като един вид е стигнал до проблясък и напълно е узрял, станал е сериозен до краен предел, че не може да се отърве по никакъв начин от това, не може да се весели по никакъв начин"

До тук и аз съм като теб.


"защото всичко, което изпитва е винаги нещастие, нищо не е в състояние да му даде радост дори капка и то се случва перманентно."

Тук вече бъркаш.Много неща могат да ти доставят радост.

Но запомни едно.Никой човек не иска да ти достави радост,защото се отдръпва от теб и не те иска като си слаб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Тук вече бъркаш.Много неща могат да ти доставят радост. "

Виж, не е необходимо да сме еднакви, възможно е никой да не греши, а просто да не си ме разбрал.

Е, какво като ще сложиш маската например? Не ти лично, а принципно.
Това няма да ти помогне ни най-малко, то може само да те изтезава.
Какво ще се забавляваш изкуствено, правейки театър или гримаси ?
Седейки неутрално? Струва ми се ужасно нечовешко.
Защо да бъркам, защо да греша, когато не могат никакви неща - но никакви, да ми доставят радост. Никакви вещи, никакви мечти и желания за тези вещи и притежанията им в бъдеще, никакви думи, не могат да бъдат приемливи за успокоение или радост. В нищо не вярвам.
Вярването е когато ти си въобразяваш, че в нещо би имало надежда, така си го втълпяваш и неосъществяването му ще те доведе до още по-дълбоки печали. Човекът вече е напълно уморен от тези детинщини. Мечта за дадена вещ и похвалването не представлява никаква радост, нито щастие. Не и за мен - абсурдно е. Ничия любов не е лекарство в момента, нито мечта за бъдеща такава. Не вярвам в абсолютно нищо. Тези мечти са ми до болка детински. Струват ми се неадекватни.
Само елементарно нещо, човек да си направи кръвна картина - едно елементарно нещо, което всеки трябва да прави поне веднъж на няколко месеца ме натоварва за цяло десетилетие. Непоносимо е.
Разговори за други хора, какво са си купили, или известни личности, кой кого познавал са ми непоносими и ме гнусят. Кой идвал в Б-я какво щял да пее на кой си стадион не ме касае- изхранва си семейството, особено ценни номера няма да покаже или слова да каже с неговите или нейни послания. Какво ме интересува, че някому са интересни и той гои харесвал- за мен са напълно ненужни. Нека изпее, каквото иска. Нека се е вградил в което си общество е искал. Това е смешно. Това е негов проблем и се храни. Неговото послание е никакво, защото вече го прави за пари и го изпълнява същото, но за себе си.
Не почетам и не съм от почитатели.
Кой на кого е фен, не ме интересува, нито каква кола е карал, къде е бил да яде, в коя държава е обиколил 10 пъти , снимал се изснимал за поколения да покаже албуми да разгледа, на приятели да се пофука. Лотарии печелел някой си - ми е напълно маловажно, обичал торта от Лучано точно, но не онази другата, и днес е ходил на фитнес - браво за човека. . . . .
Нищо такова не ме радва. Да пийна-не - какво като пийна- като пийна се натъжавам, а не се хиля. Да взема трева- най-много да ми се доспи и да не си свърша работата както трябва, а се задава криза. За какво тогава да изляза навън - да се похваля? Какви глупости-секса да бил удовлетворение, любовта да те окрилявала - само е ако е точно с човек, който не същтествува и то човек не простоват, рано станал отговорен, рано порасъл. А не да чуваш детински лигавщини. всяка простотия, която ни се натрапва от рода на жената, колата, вещи, секс по всякакви медии са целта човек да се разболее в бъдеще от болести, живеейки абсурдно наивистично - което е болест и грозота за мен. Не може да не се мисли за проблемите и за бъдещето. Не мооже да се излагат като ценности красоти, вещи, придобивки, които са нарочени сега за дадена мода, а не реални. Не може да се говори, че една американска красота по тъпи филми с орязани хора и нарязани пластично-огризкие по-ценна от селската- със работещи, отговорни хора, които имат напълно нужни и реални ценности. Не гледащи телевизия и мечтаещи да бъдат известни, прелестни външно като сгрпади, несравними, с такива обувки с ония глупости с разни прищявки. Човекът е животно - той не е сграда. той е животно с кръв, месо, кокали и мърда- движи се.
Какво мен ме касае или забавлява, че един там се научил изкусно да си вдига чашата или изтънчено или галантно да изглежда, когато върши едно дело?
Чувството е като да си в свинарник, където обаче си попаднал, а не си от прасетата, просто си друго нещо.
Мен не ме интересува дори, че днес ще изляза на разходка- може и да не успея.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Aнимaтop на 27.08.09 20:36.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Aнимaтop на 27.08.09 20:37.</EM></FONT></P>

Редактирано от Aнимaтop на 27.08.09 20:43.

Действително смисълът е доста неприемлив

Редактирано от Aнимaтop на 27.08.09 22:13.

Aнимaтop ще ти издам една тайна нещата са много,много по-лоши отколкото си ги представяш.

Както в друг форум писах човек когато запаметява или си спомня изпитва определен вид чувство.
Злото не е само извън нас,злото е заложено и в нас.

Най-голямата система за прецакване не е в реалността,най-страшното е какво става вътре в нас.

Нямаш си напредстава по какъв гаден начин се свързва съзнанието и материята вътре в нас.Това е адът.


"Вярването е когато ти си въобразяваш, че в нещо би имало надежда, така си го втълпяваш и неосъществяването му ще те доведе до още по-дълбоки печали. Човекът вече е напълно уморен от тези детинщини."


Ок на теб ще ти го кажа.

От около 2 години се чувствам като пътник.
Мисля въобще да зарежа идеята за любовта и секса.Хората са прекалено гадни и няма смисъл.

"Чувството е като да си в свинарник, където обаче си попаднал, а не си от прасетата, просто си друго нещо."

Ти си попаднал в свинарник като си се родил.Аз пък съм попаднал в филм на ужасите където хората са луди и откачени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 27.08.09 22:41.

Знаеш ли каква е разликата между теб и мен?

Аз изпитвам истинска любов към едно нещо и затова животът ме кефи.

А ти изпитваш ли истинска любов към нещо?

"...ще ти издам една тайна нещата са много,много по-лоши отколкото си ги представяш. "

не си прав, представям си, ни омекотих написаното.
"Ок на теб ще ти го кажа.

От около 2 години се чувствам като пътник.
Мисля въобще да зарежа идеята за любовта и секса.Хората са прекалено гадни и няма смисъл. "

Ок и аз на теб ще ти го кажа- този изход вече беше мой за доста време.
Но и това не е изхода. Ще видиш.

"Чувството е като да си в свинарник, където обаче си попаднал, а не си от прасетата, просто си друго нещо."

Никъде не споменах, че тези прасета в свинарника са читави и нормални.
Така че сме на едно мнение.

"Ти обичаш да се гневиш.Това ли е твоето основно чувство?"
не, чувството по-скоро е на пълен печал, гневя се когато събирам сила да разкажа. И аз изпитвам безнадеждност.
Обичах и аз да гледам трагични филми и музика, но и тук има свой предел.
Вече не обичам. Вече е непосилно. Това не ме успокоява, не ми вдъхва нищо.
Думата е нищо.

"Не се ядосвай.Няма смисъл.Пази нервите си и по-точно не си похабявай чувствата.Усъвършенствай чувствата си и понякога тялото си.
За останалото да не ти пука. "

Благодаря ти за съвета първо. Ти обаче си на сто процента на ясно, че тези думи всичкки ги знаем и без да бъдат изказвани. Те не носят нищо. Смяташ ли, че някой не си казва "не ми пука" . Ок, обаче не е така- това е лъжа. Нито е лек нито е истинно. Какво значи да не ми пука ? Споко - изключи си мозъка ?
Невъзможно е. Живея с истината и в истината, невъзмжно ми е да не ми пука.
И пътник бях, да, но сега съм нищо. Пътникът се превръща рано или късно в друго.

"Или хората те обичат и ти ги обичаш,или хората те мразят и ти се подиграват и ти си депресиран. "

обичам някакви хора, които ме обичат, но това не ми нси радост. Депресията не идва при всички хора от това- някой който се подиграва. Пък може ли изобщо всички хора да те мразят? Живях и видях- хората се подиграват на всеки. От двама човека единят твърди, че това му е най-добър приятел. В момента, в който се обърне онзи го подиграва отвсякъде. И това е нон стоп, а първия смята, че има приятели. Хъх. До този момент не видях никъде да съществуват предани приятели или просто приятели, всичко е театър.

"Щади чувствата и тялото си."
До тук не успях да го направя.

"Останалото е илюзия.Хората не могат да обичат."
Как това ще бъде факт, когато точно аз мога. Само аз ли мога ?

Не вярвам в любовта на другите, но аз изпитвам безкористни чувства. Дори изпитвам любов. Но това не ми носи радост или щастие.


"Лъжи се че изпитваш радост.Лъжи се че ти пука.
Аз си играя на играта излъжи себе си.Лъжа се доста често и единствено това ме прави щастлив. "

Това го опитвах и правих много пъти, но е гибелно. С лъжата на самият себе си, човек психологически се надъхва и си втълпява тези лъжи, но в дадени точки на истината, моменти когато излиза от лъжата и страницата на приказката на въображението му - болката е неописуема. Тези моменти идват невикани. Както когато в тигана се пържи храна и части от нея хвърчат на посоки. Със задобряване и научаване не става- това се случва. Извежда те от измислицата гол, слаб, немощен човек. Когато със ситуациите и живота това се повтаря - в даден момент няма на къде. Не може да се живее в лъжа. Не може. И това не е живот. Нито е изход. Не е решение.

изпитвах да.
но вече не мога да мисля за нея, чувствам се, че нямам право, че е глупаво и, че на човек не би мо достигнал живот да ... и не знам дали вече имам сили да изпитвам. Не зная вече дали е трябвало. Не зная дали имамправо, дали има нужда, дали е редно и изгубих себе си и какво съм аз в любови и лутания по пътя. Не зная на къде да тръгна. Вече виждам не в лъжа, а напълно реалистично. Обичам истината и реалността , но трудно я понасям. В мен се е зародило до такава степен пълното противоречие и объркване - от една страна разбрах, че бившите хобита и развлечения са всъщност унищожителни за мен, че са по-скоро гавра с мен и по-скоро сарказъм, ирония. В този момент събрах сили да се обърна изцяло към реалността. Тогава, обаче човек губи всяка радост, радостта от моментно изтъпяване и глупави шеги. Но не ги обичам. Не обичам повърхностни и глупави неща. И след много опити останових, че не мога да променя това в себе си.Нетърпимостта към глупостта и тъпотията. Това нищо не значи нали? "тъпотия" за всеки се охарактеризира различно.
Реалността ме промени напълно, но чувствам и изпитвам сериозност и тъга, не и радост. Ходейки, напредвайки аз чаках. В един момент се обърнах какво е станало ? и с чист разум видях - множество грешки. Грешки, грешки, грешки. Срутващи.

Как сега да изпитвам любов? Та тя е нещо неописуемо и несравнимо - за един едно, за друг друго.
Искам тя да съществуваше. Защо сега чувствам, че е объркана и неправилна.
Сбъркана. Грешка.
имам мечта, не любов.
Но вече не мога да мечтая- така, че имах.
Сега ме е страх да си помисля.
И не напредвам в нищо.
Чувствам пълно отчаяние, безсмислие във всичко и незнание, какво трябва да бъде и дали е възможно.

"но вече не мога да мисля за нея"

Я остави жените.Че Нютон като не е бил с жена е един от най-великите умове на този свят.

"Как сега да изпитвам любов?"

Че кой ти казва че любов се изпитва само към хората?Че кой ти е казал че любовта е най-висшето чувство?
Любовта не е най-полезното чувство.
Тя е пламък и огън,но тя е и театър и лъжа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не визирах жена, нито хора.

Макар, че да, и към човек изпитвам.

Но в сдлучая не говорих за човек.

Затова пак е станало недоразумение.
Истината е, че жената е важна. Не може да избереш едното пред другото.
Това не е изход.

не го наричам най-висше, но то е.
Не смятам, че най-висшето е омразата или апатията или неутралността.
Не желая да бъда Нютон. Нека е велик ум. Това пак не е нищо друго от себеизтъкване, себедоказване и доста гоизъм. Има умрели, за които не знаем, че са велики умове. Себеизтъкването ме тормози. Какво като е от най великите умове, когато не е бил с жена и не е обичал жена ? Това дори е по-маловажно. жената е ценност. Семейството също. Но не това, което се показва във филмите по тв и влиянията. Човекът е създаден и е направен да обича човекът. Мъжа- жената-жената-мъжа. Вече зная, че да се отрича не е изход или решение. Това е природа.Така сме създадени.
по повод за хората..
Теглото е, че за мен самата любов не е театър, а е истина, но не вярвам, че в друг я има някъде човек.