Не мога да си обясня следният феномен.Обичам доста песни.Но има някои песни които когато включа на максимум слушалките ме кефят.Докато другите дразнят с прекалено силното си звучено,то има песни които така се сливат в съзнанието ми че вместо да ме дразни силният звук ,той много ми харесва.И си казвам музиката е магия.Защото как мога да си обясня факта че съм усилил музиката до край и вместо да ми пречи внася спокойствие и божественост в мен.
Има някои песни и музика които ако не усилиш музиката до край не можеш да ги почувстваш.Но усилиш ли музиката до край,те са най-хубавите песни който някога си чувал.Защо така се получава?Сякаш вибрациите на различни песни са предназначени за определен тип хора.



Когато знам че хората са добри това е моят Рай,когато знам че хората са зли това е моят Ад.

Редактирано от blood2 на 04.06.09 17:11.

Не знам защо е така, но и при мен е същото. Не знам също така защо определен тип музика - при мен рок и джаз, не мога да слушам тихо, обичам да чувствам как белите ми дробове вибрират, а друг вид ми харесва да слушам много, много тихо.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

На мен доста песни ми харесват да ги надувам яко независимо какъв жанр са,дори класическа музика.Има толкова пленителни мелодии и гласове вплетени,като мрежа.Просто увеличавам звука и все по-хубаво ми става.Незнам защо се получава така.Освен това ако съм нервен пускам любимите песни до дупка и след 10 минути съм щастлив.Важното е да ми звучи нещо яко в главата и да се чувствам щастлив.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 05.06.09 23:20.

Разбира се, нека музиката те изпълва и да се сливаш с нея. Пушачите и пияниците с какво се сливат?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от paзбиpaм на 06.06.09 19:00.