интересно ми е , защото по себе си съдя , че ми е много трудно да премахна вредните навици , които според мен всеки има .Има много литература с техники ,но мисля ,че това само временно оправя нещата .Има нещо много по -силно от волята и това е дълбокото намерение към нещо . Ясно ми е ,че зрял човек е почти невъзможно да се моделира , освен ако не го направят тежки събития в живота му . А дали няма и някакви залъгалки .Какво ли не съм пробвал , но непостоянството срутва всичко,така е при мен поне.
-ето едно примерно механизъмче -демонче

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Цел - мотивация - действие- резултат - непостоянно поддържане - бездеиствие - демотивация- изходна позиция "

Способностите не падат от дърветата.Или умееш нещо или не го умееш.А ако не го умееш ще умираш бавно,ден след ден.Годините ще минават и всичко около теб ще ти вика силно,умирай,умирай гадино щом не го умееш.

И ти ще гаснеш и умираш,докато остарееш и не станеш един от милионите безнадежно загубени.
Спасение няма.
Основната движеща сила на света не е любовтта,а смъртта.
Всеки се бори да развее своят байрак над останалите,докато и той не бъде свален.
Твоят байрак никога няма да се развее и да дочакаш свободата.Само ще гледаш как другите развяват свободно байраците си във висините и се наслаждават на вятъра на свободата.
Чао,ти си обречен още при своето рождение.




Когато знам че хората са добри това е моят Рай,когато знам че хората са зли това е моят Ад.

Редактирано от blood2 на 20.04.09 22:32.

интересно...
Способностите не падат от дърветата.Или умееш нещо или не го умееш-
всички се раждаме едни и същи ,с чисто съзнание, съзнанието се пълни с какво ли не ,за да се изградим и осъзнаем като личности.. умееш това ,което ти е направило впечатление още като бебе,дете за да се захванеш слад време със същото и да го развиваш
мисля, че подходящ за теб е форум -Окултизъм,нищо лично,просто разбрах за теб много от това и други твой мнения, но си имаш свободата да си навсякъде и никъде , жив и умрял , с байряк и без, в рая или в ада

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.

"умееш това ,което ти е направило впечатление"

Умееш това което е заложено в теб.Само 2% промяна на гените в ДНК и щеше да си маимуна.

"всички се раждаме едни и същи"

Всички се раждаме едни и същи ако сме клонирани успешно. Няма клониране,няма еднакви гени,няма еднакви способностти.
Ти въобще знаеш ли колко са различни бебетата по характер и гени?

И всички хора си патят заради това че родителите им са имали неподходящи гени.За всяко нещо което не можеш да направиш са виновни родителите ти,защото носиш тяхните несъвършенни и зле мутирали гени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 20.04.09 23:48.

разбирам , че си се убедил в нещо и то ръководи меслите ти ,деиствията ти ..живота ти .
И всички хора си патят заради това че родителите им са имали неподходящи гени.За всяко нещо което не можеш да направиш са виновни родителите ти,защото носиш тяхните несъвършенни и зле мутирали гени--- тук спрямо моите представи си прав. но темата е в друга посока

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.

Ами мотивацията е много важна. Може би е фиктивна и измислена щом в последствие се размива. Но принципно човек, когато е щастлив е по-способен. Тъй че работа в сфери, които са със съвсем друга насоченост, може да повлияе уж косвено и върху целия този процес - да засили мотивацията, да подкрепи действието и постоянството на резултата.



Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички

Наистина не се раждаме съвсем еднакви. Има разлика в генетичните заложби. И тези разлики в един смисъл задават някакви рамки на развитието на човек и оформянето на характера му. Разбира се уникалните събития в живота на всеки конкретен човек имат огромно значение за личността и характера му. Но не е това всичко. Също както е различна ретината на окото на всяко бебе (даже и да са еднояйчни близнаци), по същият начин, че и в по-голяма степен, се различават и мозъците им.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

мисль , че човек в много редки моменти е щастлив , защото не оценява това което има , а ламти за още и още. процеса се спира с дълбока осъзнатост и много сравнения

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.

въпросът е кой подрежда живота-нещо или ние , по принцип винаги си мислим ,че сме ние

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.

"по принцип винаги си мислим ,че сме ние"

Нещото подрежда живота ни.

Науката ни доказва че физиката контролира света,религията ни доказва че Бог контролира света.Външното контролира света,голямото контролира малкото.Ако не приемаш въздух или храна,какво ще стане с теб?Благодарение че приемаш конкретен въздух,храна и лекарства ти се оформяш такъв какъвто си.

А иначе аз си вярвам че "Богинята на всичко" контролира света и ме кара да съм свободен когато я обичам достатъчно.


Когато знам че хората са добри това е моят Рай,когато знам че хората са зли това е моят Ад.

Редактирано от blood2 на 22.04.09 17:35.

Човек се отказва от нещо (като вреден навик) ако почувства компенсация отдругаде. Аз например на този принцип успешно отказах цигарите.

Но явно трябва усещането за компансация да бъде искрено, достатъчно задоволително, за да проработи механизма.

Даже си мисля, че вредния навик сам по себе си е компенсация на съществото ни за нещо друго, което ни липсва. Едва ли е толкова тривиално да осъзнаем каква е нуждата и да я задоволим. Но може би си струва човек да опитва с различни компансации...за да открие (чрез опита) кое го стимулира, удовлетворява и задържа интереса му.

"по принцип винаги си мислим ,че сме ние"

Що за принцип е това, ако не е верен? Аз не си мисля така.

"въпросът е кой подрежда живота-нещо или ние "

А ние не сме ли нещо?

Въпросът е какво сме ние

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Що за принцип е това, ако не е верен? Аз не си мисля така"
тове не е принцип , а убеждение и е дошло по някакъв начин

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.

Трябва винаги да се уточнява контекста в който се говори. В един смисъл ние не променяме нищо. В друг смисъл променяме много неща.

Всъщност май дори нямаме дефиниция за свободна воля.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

От една страна уж се променяме само благодарение на нас си, а от друга - ако има съдба, това е трябвало да стане.
Мисля си, че промяната, която извършваме със себе си, обяснявайки си я като израз на свободна воля, е в "рамките" (или в "необозримата безкрайност") на това, което ни е заложено като възможност. Просто ние не познаваме онова, което ни е заложено като възможности.
Всъщност свободата се явява в това непредубедено да изследваш възможностите си, защото липсата на свобода е в мисловните рамки, които сами си задаваме, казвайки "това не го мога, това не съм аз, това никога не бих направил".
Използваме няколко процента от възможностите на мозъка си. По-голямата част остава неизползвана - тогава как можем да кажем дали тя е крайна (т.е. възможностите ни са ограничени), или няма граници никъде?

опитваш ли се да развиеш и другия % на мозъка

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.

Е как да не можем да кажем, че оставащите възможности са крайни, като сам каза, че остава по-голямата част? Щом можеш да ги сравняваш двете части, то очевидно и двете са крайни - използваната и неизползваната.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

не знам как

според сегашните ни представи трябва да е крайна

TheEagle78 и аз не знам даи някакъв съвет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 27.04.09 17:02.

За съжаление и аз не знам как, може би периодично с разни упражнения за мислене . Решавах судоко по едно време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:) След като самите ние, заедно с всичките си атрибути, сме ограничени и във времето и в пространството, то очевидно и способностите ни са ограничени.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

“ Никой не знае какво носи в себе си, докато не се опита да го измъкне. ” Ъ.Хемингуей

Току що прочетох това и ми хареса...

има и едно -" И в добрия човек дремят хиляда дявола "

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.