Неотдавна си говорих с един човек, който ми сподели, че не държи особено на социалния живот, да излиза някъде с компании, да се запознава с нови хора. Би свел бройката в компанията до 1-ца, т.е. само още един човек, поради неизбежната жизнена необходимост да има още някой в живота ти.

Аз лично мога да го разбера от гледна точка на собствената си интровертност... Напоследък почти винаги, ако трябва да се ходи някъде, усещам вътрешно предпочитание да остана сама да чета или гледам нещо интересно, вместо да се впусна в поредното размотаване някъде, чисто "прекарване на време" , което не усещам да ме обогатява с нещо и да си заслужава енергията, която ще отделя. Освен ако с мен не е някой много близък приятел, който, с присъствието си, компенсира останалото. Или самата атмосфера на мястото като усещане да ме привлича.

От друга страна обаче, винаги съм гледала на тези си предпочитания като на слабост, може би страх от социално общуване, която трябва да превъзмогна. Макар четенето например да обогатява, все ми се струва, че общуването (неформално, в релаксираща атмосфера) с другите е необходим барометър, един от факторите на социалното здраве...един от най-важните фактори.

Струва ми се, че разните личностни отклонения се отключват и виреят най-добре именно в атмосфера на социална изолация и от тази гледна точка поддържането на социален живот и запознанството с нови хора е важно..вие как мислите?

Ако си в България - задай си въпросът - "Къде мога да отида, за да уползотворя няколкото свободни от Каторга (фирма) мига в седмицата ми, така че да имам полза за ДУШАТА си?"

И си отговори честно без да обръщаш внимание на бесните викове на Тълпата.

Друг е въпросът, че Душевният глад (изострен от робуването на Злото - парИте) не може да бъде удовлетворен с оскъдните книги и още по-малко с общуване с пропаднали повече и от нас "духовни водачи" (учители, свещеници, приятели...).
Отново се връщаме към факта:
Реалността на 21 век = апатия на робът в тъмницата.

Дискотеки,кръчми,дрога,секс.

Политика,спорт,сапунени сериали.

21 век е векът в които човекът ще осъзнае че иска едно единствено нещо,не парите,иска да е егоист,иска да е сатанист,да унищожава доброто в себе си,да унищожава и руши природата.
Да създава сметища,милиони сметища,да употребява момента и да изхвърля всичко в боклука.Да изхвърля любовта и доброто в боклука,после да взима от другаде любов и добро и отново в боклука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 29.03.09 15:57.

Помисли, защо до средата на 20 век Човекът беше коренно различно същество.

Какво е твоето обяснение за катастрофалната (рязка) промяна към зловеща гибел на Цивилизацията в началото на 21 век?

"Помисли, защо до средата на 20 век Човекът беше коренно различно същество."

До средата на 20 век човек искаше и изпитваше удоволствие само от едно единствено нещо да убива,да убива хора,да убива науката,да убива мечтите.

Сега човек иска само да е егоист,да се смята за център на Вселената със своите постоянни мании да притежава и да иска материя.





Хората на бъдещето са сатанисти.

Редактирано от blood2 на 29.03.09 17:42.

както сексът е важен за индивида , така е и с общуването. Може би се чувстваш сомадостатъчна . такива хора са странни , усещат се и не предразполагат към общуване.те самите странят от общуване ,може би е някаква форма на осъзнатост , от пресяване на нещата ,зрялост , промяна , крайност . но този период отминава ,защото рано или късно ще си гладна за общуване и хора около теб . поне при мен така се получи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма добро и няма зло. Има само различно. Природата не познава разруха. Природата познава промяна.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

"Струва ми се, че разните личностни отклонения се отключват и виреят най-добре именно в атмосфера на социална изолация и от тази гледна точка поддържането на социален живот и запознанството с нови хора е важно..вие как мислите?"

Отклонения от какво? Какво приемаш за норма и защо? Не се ли базират представите ни за "нормално поведение" на илюзии? Не е ли зависима нормата от гледната точка? Кой е луд и кой е нормален? И кой има привилегирована гледна точка за да отсъжда това? Болшинството ли? Хахаха

...заблуди до безкрай...

На последък ми идва да напиша книга. Даже съм и избрал заглавие: "Маските на реалността или нивата на илюзията". Мисля, че е красноречиво. И много ми се иска да напиша отдолу също като Ницше "книга за всички и никого".

Нежеланието за общуване с хора може и да е слабост, ако е от страх. А може и да не е. Днес брат ми ме попита "Как мислиш, срама от лицемерие ли е?". Казах му "Може и да е може и да не е. Ако си за първи път на дискотека и те е срам да танцуваш пред останалите, това е от лицемерие (да не се изложиш пред тях). Но ако те е срам да заговориш някого, това може да е примерно защото не мислиш, че имаш право да го занимаваш със себе си. В този случай не е от лицемерие.". Мисля, че има много общо с темата.

Да се запознаваш с нови хора може да е интересно. Можеш да откриеш сред тях съмишленик или пък последовател. Това от чисто философска гледна точка. Иначе можеш да откриеш и сексуален партньор, което си е вълнуващо. И в двата случая печелиш и то не малко. По принцип е възможно и изобщо да не се интересуваш от другите хора. Това не е лошо - както казах зависи от гледната точка. Но лично аз такъв човек не съм срещал. Без поне мъничко интерес. Най великите гении на човечеството изглежда са били изключително интроверти. Но не знам дали зависимостта е линейна. Тоест - колкото по-интроверт, толкова по-мъдър.

Напоследък се запитах: има ли изобщо някаква полза от обществото за развитието на отделния индивид (във философско отношение най-вече). В карйна сметка реших, че има известна полза. До толкова, доколкото използването на по-сложни оръдия на труда развива мозъците ни. Обединено - човечеството бълва все по-сложни инструменти с голяма скорост в наши дни. Те на свой ред са полезни за развитието на отделният индивид. Водят до появата на нови, по-сложни представи и понятия.

Но друга полза от обществото не виждам, като изключим, че хората сме смъртни (демек продължаването на рода). Колкото и да изглежда фантастично, аз съм привърженик на идеята, че това не ще продължи вечно. Един, вероятно още твърде далечен, ден, индивидът ще е безсмъртен (в биологично/технологично отношение). Тогава размножаването няма повече да е необходимо. Тоест то е нещо преходно. Преходни са и всички ценности свързани с него.

В друг ред на мисли понякога предпочитам да се веселя в големи компании. Друг път - да размишлявам за мои си неща, съвсем сам. Човек съм все пак.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

До средата на 20 век Човек търсеше ДУХОВНОТО, ХАРМОНИЯТА, Бог!

Така е в Античността - Философите, от Музиката на Сферите на Питагор, през емоционалното Еврика на Архимед до Мъдростта на Платон.
Така е в Средновековието с изящните книги, музика, Архитектура.
Така е и в Ренесанса със скока в Науката.

Колкото и да не ни се иска, верни бяха думите, завещани от презряния Хитлер - след неговата империя, нищо няма да остане. Хората са си виновни. Те не удържаха на високото място, което заемаха.

Сега, в 21 век най-високите са безумни свине, хранещи се с кръвта на Праведните (на децата си).
Такива са Духовниците, рикаещи за имоти и бизнес.
Такива са Творците изливащи простотия за бързи пари.
Политиците и Служителите на Златния Телец (банкери, икономисти, счетоводители, мениджъри...) са както винаги наместници на Сатана.

Прогресът е Дело само на Индивиди, отделни Личности, търсещи Бог и така станали Източници на Неговата Светлина в този Свят.

Обществото само дърпа тези индивиди към погибел.

Докато Властниците се променят - преди са се стремяли към Наука и Духовност (полагали специални грижи за придворни мъдреци, Кралски Научни Дружества и т.н.), а сега безумстват в едно разрушително опиянение.

Тълпата НИКОГА не се променяла. Винаги се стремяла към разруха и кръв. Озаптявана е била единствено чрез ПРОСВЕЩЕНИЕ. Точно затова днес Властниците играят опасна самоубийствена игра, като в глупостта си, умишлено създават една крайно затъпяла Тълпа, изпаднала в простащина, измъчена от страдания, освирепяла като бясно куче...

И така, днес Човек, издигнат поне мъничко над нивото на мършата няма нито къде да иде, като излезе, нито с кого да говори! Точно така, както няма и за кого да гласува на разни избори.
Въобще Интелектуалецът, Духовникът на 21 век има ли някакъв избор?! Не е ли 21 век, векът на най-тежката робия?!

Именно като за човек като теб е онова, що бях написал по-горе. Както и да е, ще го повторя тука.

Добро и зло не съществуват. Съществуват само събития. Те не носят стойност на добро и зло (сами по себе си).

Природата не познава ни съзидание, ни разруха. Това са субективни понятия. Това, що наричаме градеж или разруха, природата го зове промяна.

Няма морален закон и няма нравствени норми в природата. Това са ограничения на човека. Няма възход и няма падение. Няма духовно извисяване и няма грях или престъпление. Всичко е в плановете на Бог. Той не допуска грешки, нито неточности. Нито се случва нещо непредвидено от Него.

Няма лош и няма добър човек. Хората са различни.

Човек е част от вселената и никаква част от човека не е независима от вселената. Няма рай и няма ад. Умре ли човек съзнанието му угасва и той престава да съществува. Разлива се и се слива до неузнаваемост с природните процеси. Останалото са заблуди измислени за утеха.

Хората със всичките си желания и страсти, войни и любови, са нищожен фактор във вселената и Бог не се занимава много с тях. Нашите страдания и радости не значат почти нищо за Бог.

Бог не изпитва чувства. Той не обича, не мрази. Не се радва и не се гневи. Нищо не може да му навреди или да го засегне по какъвто и да било начин. Именно за това Той подхожда равнодушно към всичко. Почти непознати са му болката и радостта, тъгата и веселието. Познава ги дотолкова, доколкото самите ние сме част от тъканта му. Но понеже е безкраен, то ние сме безкрайно малка част.

Няма значение за Бог как ще живееш живота си и дали ще вършиш праведни дела. Ако примерно някой луд и зъл учен имисли някакво невиждано оръжие и унищожи с него цялото човечество, то Бог няма да съжалява за това. Ако хората станат добри и престанат да вършат злини - няма да има значение за Него.

Разбираш ли? Няма влошаване и няма подобрение. Има само промяна. Не е този Бог, за когото го мислиш. Бог не е личност. Именно в това (предното изречение) е ключа към разбирането.

Но не само човека. Даже вселената няма значение за Бог. Доколкото тя е едно от безкрайните му творения. Така Той безкрайно малко се интересува от нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не се гневя. Вече не помня времената, от когато се посветих на диренето на Мъдрост, така че някои неща вече не ме изненадват толкова силно.

Не случайно те питах дали си стигнал до Мъдростта на Сократ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Няма добро и няма зло. Има само различно. Природата не познава разруха. Природата познава промяна."

Вселената и Природата да духат супата.Учените го доказват че след милиарди години атома,фотона и черните дупки ще се разпаднат от гравитационен колапс.

Вселената има начало и край,Вселената е нищо,тя не е решение ,а проблем за Бог.
Бог забавя ,но не забравя и затова ще унищожи цялата гадна Вселена подчинена изцяло на Злото и Дявола.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съвсем си се побъркал. Няма да споря с тези глупости.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

Преекспонираш света си във всичко , БОГ=Дявол ?

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.

Вие преекспонирате Природата,Вселената има начало и краи.

Вселената има измерения ,това е.

Това че експлоатирате природата до дупка и създавате свят на сметищата за бъдещите поколения,не ви прави супер добри и умни.Някога хората ще се ровят в боклуците които сте създали за да открият парче метал или друга ценна вещ.

Хората на бъдещето са сатанисти.

Редактирано от blood2 на 30.03.09 11:54.

Ние хората ли? А вие правите ли нещо ,за да излезем от този хаос в момента,явно алчността ни е обсебила , какво да правим?

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.

Много добре те разбирам, човече, ама ти нещо не си ме разбрал.

Аз не вярвам, че Бог съществува - аз знам, че съществува. Има много голяма разлика между двете. Аз намерих логическо доказателство, че Бог съществува.

За съжаление установих, че съществуват два сорта хора. Едните, като се каже "абсолют", разбират "нищо" (много по-голямата част). Другите (какъвто съм и аз) имат понятие за "абсолют", което е различно от "нищо". Аз погледнах в безкрая и видях, че там има нещо.

Затова не ме разбираш, като казвам, че Бог е абсолютен и че не е личност. Не съм атеист аз. Аз видях Бога.

Видях абстрактен, всемогъщ, вечен, съдържащ всичко в себе си Бог. Бог независим от нищо и невлияещ се от нищо. Неизменчив Бог без начало и без край.

Между другото, знаеш ли, че библейското име на Бог (за отца говоря) в превод от иврит означава "Вечносъществуващият"?

Видях Бог, много по-велик отколкото го описва каквато и да било религия.

За да стане по-ясно за какво говоря нека кажа следното. Възможно е, в някаква друга вселена, в някаква друга реалност, да съществува могъщо същество. Същество, което е създало нащата вселена като някакъв свой експеримент. Но не на това аз казвам Бог. Въпреки своята огромна мощ такова същество пак ще бъде ограничено в принципните си възможности.

Даже е възможно, ако такова същество е създало вселената, преди време то наистина да се е явявало на хората под различни форми и да им е давало някакви закони. Просто ей-така, за негови си там цели. Никакви научни факти не могат да докажат, че това не е така.

Но не това наричам аз Бог - дори да съществува.

Бог наричам самият абсолют, самият безкрай. Вечен, непроменлив, съдържащ всичко в себе си. Ето защо казвам, че не е личност. Личността е нещо ограничено. Никоя личност не може да съдържа безкрая в себе си. Бог нито е личност, нито същество.

Но както вече споменах, повечето хора не са способни на такива абстракции. Погледнат ли там в безкрая те не виждат нищо. По скоро би полудял такъв човек, отколкото да види абсолюта.

И ако някой каже "опиши ми го щом го виждаш", няма да мога да го направя. За Бог мога да говоря само заобиколно. Обикновените понятия, които използваме в ежедневието си губят смисъла си отнесени към Него. Думите могат да се използват само по аналогия в този случай.

Погледна ли към Бог, виждам сложности от такъв порядък, че далеч надхвърлят нищожните възможности на нашия разум. Да вземем например математиката. Ние не можем да си представяме пространства с по-голяма размерност от 3. Но математиците знаят, че съществуват пространства с далеч по-висока размерност, та чак до безкрайномерни пространства. Разбира се тук отново използвам термина "съществуват" само по аналогия с ежедневният смисъл, който влагаме в него. А в тези пространства съществуват форми, които никога не ще можем да си представим. Но за Бог тези представи не са проблем.

Математиката е отличен пример. Каквато и мощ да има едно същество, винаги ще се намерят форми толкова сложни, че да са непредставими за него. Защото математическите форми за разлика от самият разум, не са ограничени по сложност. Но те са част от абсолютният Бог, и като такива той добре ги познава.

Защо ли си хабя думите, като знам, че няма да ме разбереш?

"Твоята философия е "няма нищо". "

Хехе, грешиш. Спомни си думите на Иисус: "Ще гледате, ала няма да видите. Ще чуете, ала няма да разберете". Е, аз гледам и виждам. Чувам и разбирам. Но същите неща за друг няма да имат смисъл.

"Т.е. светът е безсмислена поредица от промени (събития), "

Точно така.

"като вида им е без значение и дори спокойно може и без тях."

Ааа, тука вече не съм съгласен. Това, че нямат смисъл събитията далеч не значи, че може и без тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- На прав път си в осъзнаването на Бог, до толкова до колкото е дадено на Човек В плът и кръв. Да, за Бог не се говори точно, за нас Той е непознаваем в същността си. Можем само да се осмелим да Го именуваме Дао, HVHJ и т.н.

НО БОГ Е ЛИЧНОСТ.

Темата е голяма, но едва ли за тоя клуб. Само искам да ти дам един мъничък пример:
Една ядрена бомба има несравнима мощ, дори красота. Помита всичко без да се вълнува от същността му. Подобен ядрен взрив, казват, може и да е съзидателен - като взрива на Свръхнова.
НО, казвам ти, едно беззащитно дете, което гали домашната си котка е много по-близо до Бог отколкото споменатата Бомба.

Бог може да бъде разбран и от най-дребната ДУХОВНА същност, в достатъчна степен за необходимото за нея общуване с Него.

- Носиш се по вълната на модерното. Но не се впечатлявай толкова. Няма Мъдрец, който да не е стигнал до заключението на великия в знанията си Соломон - "Суета и всичко е суета." и "Няма нещо, което е, да не е било и преди".
Съвременната математика е високомрна, но математиката е само език. Жалко, че хората изоставиха физиката, която е Кралицата на Науките.
Няма повече от три измерения. ДА, дори няма четиримерен континуум. Но ще спра до тук.

- Колкото до другите ти твърдения, според теб има знак за равенство между мислещия Човек и един инстинктивен червей или не, по-добре - между Човек, който "просто прави разни неща" и програмирания компютър, който прави същото?! Подхода ти е толкова опростенчески, че повече подобава на евтина изчислителна машина с едноредова програма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бог е единственият творец.

Единствено тои може да създава от нищо нещо.

Ние хората само използваме природата,ние не създаваме,ние преоткриваме физичните закони и математическите закономерностти.

Ние никога,никога не можем да си представим че от нищо може да се създаде нещо,защото никога няма да го постигнем.Ние сме примитивни примати.

Каква е тази сила,тази енергия която от нищото е създала всичко?
Няма нито философско,нито логическо и математическо обяснение.
Тази сила Бог е над всичко,тя е над логиката,материята и времето.

Логиката,причино-следствената връзка е нищо в сравнение с тази сила.
И тя наистина е като Бог за нас защото прави от нищо нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, аз бях по твоите пътеки. За съжаление, навярно ти до моите никога няма да дойдеш.

Аз бях много религиозен. Изучавах библията и се кръстех всеки път, когато видя църква. Докато разбрах, че Бог не е личност.

Нещо, което съдържа в себе си ВСИЧКО, няма как да е личност. Безкрая не е личност. Безкраят е Бог.

Беззащитното детете, което гали котката си не е за Бог нищо. Но жалко, че не можеш да съзреш ограничението си.

Хората искат да се издигнат на пиедестал. Искат да мислят, че са от значение за Могъщия.

Знаеш ли, че ние даже не знаем кое е живо и какво е живот?

Примерно вирусите, когато са извън друг организъм не изпълняват никакви жизнени функции. Но влязат ли в някоя чужда клетка подменят ДНК-то й със своето и започват да се размножават. Е, живи ли са вирусите?

Ами звездите? Те се раждат в огромни облаци от прах и газ, горят с ядрен огън няколко милиарда години и после завършват този си цикъл. Звездите не са ли живи? Ако вземем примерно един обем колкото твоето тяло от ядрото на една звезда, то в него се извършват много-повече и по-сложни процеси отколкото в собственото ти тяло за едно и също време. Ако вземем един обем от ядрото на звезда, голям колкото човешки мозък, то този обем е неимоверно по-сложен. Нима не е възможно звездите да притежават някаква форма на съзнание далеч надхвърляща нашите представи? ето на - те се раждат, живеят и умират. Това, че въобще не ги разбираме, не значи, че не са живи или разумни.

Ами из целия огромен космос кой знае какви екзотични форми на живот може да има. Ти ми приказваш за някакъв Христос. Мислиш си, че хората са важни. Хората са нищожни - това е истината.

Какво знаеш ти за всемогъщия Бог? Бог не е личност. Няма нищо общо с представите ти. Бог е самият безкрай - вечен, абсолютен, непроменлив. Това е възможно най-точно казано.

"Няма повече от три измерения. ДА, дори няма четиримерен континуум. Но ще спра до тук. "

Хаха зависи какво разбираш под "има". Ето на, аз мога да разглеждам точка в четиримерно евклидово пространство. Ще си построя координатна система и ще задам координати на моята точка спрямо четирите оси. Точката ще има четири координати: "w,x,y,z". Ако не уточним някоя от координатите няма да знаем за коя точка става въпрос. По същия начим мога да си разлеждам и някоя точка в 5-мерно пространство, съответно с координати "v,w,x,y,z" - по една за всяка ос. Колкото и да ти е странно в 5-мерното пространство може да има 5 перпендикулчрни една на друга оси. И всичките се пресичат под 90 градуса. Е, как да не съществува 5-мерно пространство, като аз мога да разсъждавам за някоя от точките му? Мога да правя даже много повече неща с тия пространства - мога да търся разни фигури из тях и да откривам зависимости. мога да разглеждам и много по-високо размерни конструкции. Тогава какво значение отдаваш ти на твърдението, че не съществуват? Нима аз мога да боравя с нещо, което не съществува?

Замисли се над това какво означава едно нещо да притежава съществувание. Замисли се що е действителност и кое е реално.

Аз открих, че абстрактните обекти притежават по-реално съществувание, отколкото предметите, които виждаме наоколо. За да приемем, че околните предмети съществуват, ние трябва да се доверим на сетивата си. А по принцип няма как да сме сигурни, че информацията, която те ни предоставят е обективна. Но за да разглеждаме един абстрактен обект, ние не се нуждаем от сетива като посредник.

"Колкото до другите ти твърдения, според теб има знак за равенство между мислещия Човек и един инстинктивен червей или не, по-добре - между Човек, който "просто прави разни неща" и програмирания компютър, който прави същото?! Подхода ти е толкова опростенчески, че повече подобава на евтина изчислителна машина с едноредова програма "

Единствената разлика между човешкият мозък и изчислителната машина е, че при машината всички параметри и величини с които борави са ни предварително известни. Но параметрите с които борави един човешки мозък са принципно непознаваеми за нас (имам предвид всичките в детайли). като изключим бързодействието и "много по-финната изработка", принципните възможности на мозъка и машината са еднакви. Но поради невъзможността за научаване на точните параметри с които борави мозъка, човешкото поведение като цяло е непредвидимо.

"Пътеките, по които сега се луташ са ми известни. "

Нищо не ти е известно. Аз смятах Бог за такъв, за какъвто го имаш ти сега. С големи усилия стигнах до прозрението, че Той не е личност.

"специалното място на Човек във Вселената."

Хахаха. Искаш да си специален а? Ми как, нали иначе ще се сринеш психически. Пази си разсъдъка, не мисли за безкрайния, непроменлив Бог. Може да го изгубиш.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

- грешиш - дори съвременните учени отлично знаят, че 3 -те килограма човешки мозък са НЕСРАВНИМО ПО-СЛОЖНИ от ВСИЧКИ ЗВЕЗДИ във Вселената, взети заедно! ФАКТ.
Ето ти и пример - най-жалките и умственоизостанали индивиди - военните днес правят "звезда", макар и малка, когато и където си поискат (вече споменатата ядрена бомба, любимка на "демократична" америка).
НО никой не е сътворил дори нещо подобно на мозъка даже на дъждовен червей. Понеже всички съществуващи компютри не могат да се сравнят с този микроскопичен ганглий.
Ще те поздравя когато компютър композира дори 10 секунди от симфония на нивото на Бетовен. Не, нещо несравнимо по-просто - когато компютър напише сам на себе си 1 ред смислена програма. Нека компютър реши текстова задача за 3 клас по математика. И т.н., примери много.

Помисли си и за това, че Хората при всичката си мисъл и грандоманщина не могат да решат горните задачи до днес, а ти твърдиш, че мозъкът просто ей така без внимание (от страна на Бог) се получил.

Много е жалко, ако просто непостижимото за ума ти, безкрайното, вечното, ти механично наричаш Бог. Така правят съвременните шамани, шарлатани, който Го именуват "Вселенски разум", "Енергия" и т.н. простотии.
Той е много по-контактен, общителен, "човечен" от Хората.
Всичко е част от причинно-следствената верига.
И критерия за оценка (на Бог) е ХАРМОНИЯ.
Спомена за Името Му.
ИМЕТО НА БОГ Е... ЛЮБОВ. Това е цялата тайна, цялото знание, всичката мъдрост.
Но точно това просто съждение повечето Хора НИКОГА няма да разберат!

- това, което математикът прави си е само в неговият ум, изобщо НЕ съществува. Мислех, че вече сам си стигнал до този извод. Реалността е Обективна и НЕ зависи от Човек. Химерите, които раждат съвременните математици са си само техни сънища, нещо коренно различно от Физиката, истинската Наука, която опознава Вселената.

- реалността е обективна, няма нищо общо с отблясъците от сънища, в които примитивните се лутат под действие на определени химични вещества.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

" грешиш - дори съвременните учени отлично знаят, че 3 -те килограма човешки мозък са НЕСРАВНИМО ПО-СЛОЖНИ от ВСИЧКИ ЗВЕЗДИ във Вселената, взети заедно! ФАКТ. "

Човеко какво да ти кажа - говориш пълни глупости. В една малка част от ядрото на звездата, примерно 3 килограма, се извършват многократно повече и по-интензивни процеси, отколкото в човешки мозък. Това са милиарди, трилиони, квадрилиони събития само за една десета от секундата (примерно). Става пъпрос за преобразуване на огромен брой атоми на водорода в хелиеви. Атомите са трилиони и квадрилиони пъти по-финни от нервните клетки на мозъка. Става въпрос за неимоверно много процеси на излъчване и поглъщане на енергия. При превръщането на атомите те излъчват енергия. Но понеже са много нагъсто други атоми веднага поглъщат тази енергия и преминават във възбудено състояние. Могат да взаимодействат по милиони различни начини.
На практика въобще не се знае още какви именно процеси протичат в малки участъци от звездното ядро. Човешкият мозък работи с клетки. Една клетка се състои от трилиони и трилиони атоми. А в звездното ядро самите атоми, че даже само ядрата им, са "клетките" на звездата. Плюс това звездната материя е къде къде по-високоенергетична и по-бързо взаимодействаща.
Нямам думи за това което каза (дето съм цитирал най-отгоре). Питай който щеш учен и ще видиш - едно парче от звездно ядро, голямо колкото човешки мозък е несравнимо по-сложно. Нима не знаеш, че самите ние сме звезден прах? Материята от която сме образувани, както и всички планети и астероиди, някога е била част от ядрото ня звезда. Всички химични елементи по-тежки от водорода се образуват в ядрата на звездите при ядреното горене. А Земята, заедно с нас, е изградена изцяло от такива елементи.
Някога е горяла огромна бляскава звезда. Точно като всички други. Но е изчерпала горивото си, разширила се е и е гръмнала. Тежките химични елементи образувани в ядрото й са се разлетели на всички посоки. С течение на времето образуваният облак от прах, отломъци и газове бавно се е кондензирал под влияние на гравитационните си сили. И така се е образувала слънчевата система с всичките си планети.
Такива събития не са рядкост във вселената. Често някоя голяма звезда избухва и дава материал за образуване на нови планетарни системи също като нашата.

Боже, боже! Мозъкът бил по-сложен от звезда! Много изкривени представи имаш. Че чак казваш, че учените знаели това! Човек вземи понаучи това-онова. Примерно потърси някоя статия за механизмите на образуване на енергия в звездите.

Абе ти не знаеш ли, че цялата енергия, която използваме идва от слънцето? Имам предвид включително и жизнената ни енергия и нервните ни импулси. Най-долу в хранителната верига са разстенията. Те могат да извършват фотосинтеза - от хранителни вещества и въглероден двуокис правят енергия под въздействието на слънчевата светлина. После някои животни ядат растенията и получават енергия за собствените си тела. Други животни ядат първите и получават от тях своята необходима жизнена енергия. Така, че ние не използваме за живота си никаква друга енергия, освен слънчевата. Макар и вторично преобразувана през телата на разстения и животни.

Така че едновременно хем се състоим от звездна материя, хем енергията която използваме идва от звезда. Ти изглежда нямаш представа колко основни са звездите за вселената. Те са истинските й обитатели.

Много се лъжеш, че ядрените бомби наподобяват звездите. В бомбите се разпадат тежки елементи и се образуват по-леки. Този процес се нарича ядрен разпад. Докато в недрата на звездите леките елементи се свързват и образуват по-тежки - термоядрен синтез.

Знаеш ли, нямаш понятие какво е звезда и какви и колко сложни процеси протичат в нея. Не се излагай да твърдиш, че жалките органични червеи - хората, били по-сложни от звездите. Цялата биологична материя със всичките й процеси, клетки взаимоотношения и прочее е квадрилиони пъти по-груба и по-просто устроена от една звезда. И както вече казах, органичната материя е само звезден прах - остатъчен материал.

Оттук нататъка какво да говорим? Не можеш да си представиш звезда, а да ти приказвам за безкрайният Бог!

Опитай се да проумееш, че човекът е нищожество във вселената. Изграден от груба, слузеста материя - вторичен остатък от звездите. Нашите тела са втора употреба така да се каже. Опитай се да проумееш, че на някои места във вселената (примерно в звездите) се извършват милиарди пъти по-сложни и по-финни процеси, отколкото в нищожните ни мозъци. Че нали ние сме образувани от целите от храната, която ядем.

Понаучи що е туй звезда и какво става в нея (доколкото се знае), пък после мисли за Бог.

"това, което математикът прави си е само в неговият ум, изобщо НЕ съществува. Мислех, че вече сам си стигнал до този извод. Реалността е Обективна и НЕ зависи от Човек. Химерите, които раждат съвременните математици са си само техни сънища, нещо коренно различно от Физиката, истинската Наука, която опознава Вселената"

Всичко, което е в един ум съществува. Единственото, което не съществува това е нищото. Ние не можем да боравим с нищо, а само с неща, които съществуват.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

Описваш неща от учебничето по природознание за 4 клас. Но не ги разбираш, някак си.

- това не е клуб физика, но щом настояваш, ще се конкретизирам - една ТЕРМОядрена бомба е пълен мащабно умален еквивалент на Звзда. Поне според съвременните общоприети разбирания.
Естествено и аз не се доверявам напълно на съвременната наука. Особено като имам предвид, че само до преди 50-тина години възгледите за Звездите са били коренно различни, а днес са предимно умозрителни, базирани на косвени данни, хипотези и догадки.

- количестовото е така да се каже по-малковажно от качеството. Да кажеш, че Звездата е по-сложна от Мозъка е нелепо. Там са многобройни процеси, но хаотични, ЕДНООБРАЗНИ. НЕ носят информация! То е като да кажеш, че едно огромно парче скала е по-сложно от една малка скулптура, изваяна от камък, издялан от скалата.

Друг е въпросът, че Информацията НЕ може да се самопороди. Напротив - самоунищожава се. Чувал си за втория принцип на термодинамиката (относно ентропията). Очаквам времето, когато учените официално ще отхвърлят нелепата еволюционна хипотеза и ще се върнат към истината (както са направили и сега по-сериозите учени), че Човек е повече от материя. Нещо повече - същността му НЕ е материя, а ДУХ. Той е именно, който създава информация, твори и манипулира материята, подчиняваща се на еднообразни закони, създадени пак от ДУХА.

- Много мога да напиша и срещу сънищата на източните мъдреци. Всъщност в смисъла на Юнг, това ще е точно за тоя клуб. И все пак когато говоря за Наука, предпочитам обективният идеализъм на Платон, пред спекулациите на теософите за субективната Майя.

Ако продължаваме така ще напишем доста дълга и сложна книга, надявам се полезна, но поради характера на клуба - неподредена.

Знаеш ли, няма какво да си говорим с тебе за тея неща. Влез в клуб физика и огледай малко. Аз там имам няколко теми за далеч по-сложни неща отколкото звездите. Аз бях студент по физика в софийския университет. Цял живот съм се интересувал от тези неща, ти си тръгнал да ми обясняваш за звездите и бомбите. Просто дрънкаш глупости.

Аиде все пак да кажа нещо, колкото да не излезе, че съм надменен. В бомбите се използва плутоний. Плутония се обогатява, като се бомбардира с неутрони. Когато достигне до дадена критична маса (обогатения плутоний), започва да се дели. Атом плутоний се дели на два по-леки атома и се отделят неутрони. Тези отделени неутрони на свой ред бомбардират други плутониеви атоми и ги обогатяват. Те също се разпадат и пак отделят неутрони и голямо количество енергия. Новите неутрони бомбардират други ядра на плутоний и така нататък. Тоест получава се верижна реакция на ядрен разпад. Този процес е съпроводен с отделянето на голямо количество енергия и добива характер на взрив, защото за кратко време се разпадат голям брой ядра. В зависимост от количеството на плутония в центъра на взрива се достигат температури между 50 000 и 250 000 градуса целзий. И една много важна подробност - за процеса не е необходимо високо налягане.

Сега за звездите. Най-общо казано механизмът е следният: С големи скорости се сблъскват две ядра водород и се сливат в хелиево ядро - термоядрения синтез. При равни маси на изходните вещества при термоядрения синтез се отделя многократно по-голяма енергия, отколкото при разпада. За да протече термоядрен синтез обаче е необходимо високо налягане - от порядъка на стотици хиляди атмосфери (каквото има в недрата на звездите). Също са необходими високи скорости на водородните ядра, тоест висока температура. Термоядрен синтез може да започне при температура не по-ниска от 10 000 000 (десет милиона) градуса. Освен това в звездните ядра се извършват и други реакции на синтез, при които се образуват по-тежки елементи. Колкото по-голяма е звездата, толкова по-висока е температурата в ядрото й и толкова по-тежки елементи се образуват.

Няма такива бомби, които работят с термоядрен синтез, защото за него са необходими условия, непостижими в една бомба. Има специални камери за ядрен синтез, но те са още само на експериментален етап. В единият вид такива камери примерно малко топче от втвърден водород се облъчва изведнъж от всички страни с мощни лазери. Както и да е.

"количестовото е така да се каже по-малковажно от качеството. Да кажеш, че Звездата е по-сложна от Мозъка е нелепо. Там са многобройни процеси, но хаотични, ЕДНООБРАЗНИ"

Доводът ти е неадекватен. Мозъчните процеси разглеждани на нивото на клетките и молекулите са също еднообразни. Това са химични и физико-химични процеси. Нервните импулси са примерно най-обикновенни електрични импулси, само че много слаби. Милиони пъти по-еднообразни, отколкото при звездите. Това, което описах по-горе за звездите е изключително опростено описание на процесите. За какво количество и качество говориш? И количествено и качествено мозъка е несравним със звездите. Дума не може да става за сравнение.

По принцип всички възможни химични и електрохимични процеси са далеч по-малко като разновидности, отколкото процесите при елементарните частици и в частност при термоядрения синтез. А мозъкът използва само част от първите два вида, докато в големите звезди се извършват почти всички възможни взаимодействия между частиците.

Пак да спомена, че мозъчните клетки сравнени със атомите са както планетата Земя сравнена с един човек. Те просто са на порядъци по-груби.

"То е като да кажеш, че едно огромно парче скала е по-сложно от една малка скулптура, изваяна от камък, издялан от скалата. "

Аналогията е некоректна. Материята в звездите се намира в съвсем различно състояние, отколкото в телата ни. Много по-напрегнато и активно състояние. Нашите клетки сравнени с атомите в ядрото на звезда са така лениви, както охлюв сравнен с конвейр за производство на консерви.

"Друг е въпросът, че Информацията НЕ може да се самопороди. Напротив - самоунищожава се. Чувал си за втория принцип на термодинамиката (относно ентропията). "

Я ми дефинирай информация, и ще ти кажа къде се поражда. Защо си мислиш, че само биологични структури от рода на мозъка може да са носители на съзнание? Аз ти обяснявам тука, че в звездите се извършват сложни, много сложни процеси. Бъди сигурен, че си нямаме и на идея (ние, човечеството) какво могат да пораждат такива структури като тях. Това, на което обикновенно казваме съзнание ще е абсолютно нищожно в сравнение с това, което може да пораждат структури като звездите. Примерно можем да говорим за едно по-разширено, по-обобщено понятие за съзнание.

"Очаквам времето, когато учените официално ще отхвърлят нелепата еволюционна хипотеза и ще се върнат към истината (както са направили и сега по-сериозите учени), че Човек е повече от материя"

Моите съболезнования - няма да дочакаш. Съзнанието е мисли. Мислите са нервни импулси. Те от своя страна са електрични. Ето една класификация:
Социологията се основава на психологията. Психологията се основава на биологията. Биологията се основава на химията. Химията се основава на физиката. Физиката се основава на математиката.

И това е всичко.

"Нещо повече - същността му НЕ е материя, а ДУХ. "

Човека има две компоненти като цяло - тяло и, айде да го наречем дух. Тялото е хардуера, духа е софтуера. Духът от своя страна се състои от: съзнание (демек мисли), подсъзнание (това са неосъзнати нервни импулси във висшата част на нервната система), и характер. Спецификите на характера определят конкретната личност. На свой ред характерът се състои от спомени (запаметена информация) модифицирана по определен начин от генетично-наследствената обусловеност. Всички подробности на тялото, наследствените черти, и запаметената информация правят всеки човек уникален.

Изобщо човекът е част от вселената и участва в нейните процеси, независимо дали си дава сметка за това или не.

Дори и за биологичните структури (само) ние не можем да кажем кои могат да обезпечават съществуването на съзнание. Животните нямат ли съзнание? Нима примерно висшите маймуни (горили и шимпанзета) нямат съзнание? Или пък нима делфините нямат съзнание? Има учени, които твърдят, че делфините са по-интелигентни от човека. Това, че ние строим разни неща а те не, нищо не доказва. Просто телата ни са устроени по-подходящо. Делфините общуват помежду си със сложна система от различни звуци, които наброяват хиляди. Тоест комуникационната им система е не по-проста от човешката. Откъде да знаем, че не се занимават с математика и философия примерно (за които не са необходими инструменти и оръдия на труда)? Или пък с поезия и театър? Само малка част от звуците на делфините са разкодирани. И се знае, че те имат доста сложни отношения в собственото си общество.

Лично според мен някаква форма на съзнание притежават всички животни по-сложни от медуза. Но както споменах, да се мисли, че само биологичните структури могат да потдържат съзнание е твърде късоглед и ограничен възглед. Особено като се има предвид, че съществуват далеч по-високоорганизирани структури (като звездите).

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

Моля за извинение, че двамата с ":)" използваме темата и клуба за офтопик спор.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

- ами термоядрената бомба съдържа Деутерий или Тритий (изотопи на водорода - водородна бомба), които се СЛИВАТ до Хелий. Този термоядрен синтез може да се "запали" с обикновена ядрена бомба (плутониева), която действа в случая като детонатор. Колкото до УПРАВЛЯЕМ синтез, трудностите са други.
Така, че тази най-леснопостижима Звездна реакция, хората я постигат от повече от половин век вече. Тази реакция е основната, която се осъществява на младите Звезди.

- изчисли БРОЯ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВРЪЗКИ между 15 милиарда неврона, всеки с по няколко синапса и т.н. Сега изчисли броя на атомите на Вселената. Сравни ги и ще разбереш, защо НАИСТИНА учените считат Мозъка за по-сложен от простоорганизираната материя.
Еволюцията е процес от проста към сложна структура (организация), не от малко към голямо. Това имах предвид под Качество, не Количество.
Странно е защо изобщо те вълнува "наситеността на материята с енергия", т.е. броя събития за единица време.

- информацията я свързвам с малката ентропия, т.е. възникване на Структура, но не просто повтаряне, както в кристалите, а Хармонизираща се. Проблемът е много сложен, но класически.
Виждам, че имаш собствна теория за Звездите, доста различна от официалните възгледи. Предполагам, че за теб, те са Живи. Този въпрос обаче, няма да го разглеждам, понеже за сега не е възможно да се провери експериментално.

- мислите НЕ са електрически импулси. Ако бе така, обясни дадения от мен по-горе пример за "интелигентния" компютър. Съзнанието е ДУХ. Мозъкът е САМО свързващо звено между Духа и Тялото. Тази връзка, наричам Душа.
Както Бог е И извън Вселената, така Човешкият Дух, като частица от Бог е повече от Вселената (ще продължи да съществуива и след края й).

- животните имат инстинкт. Те страдат, когато нещо им е извън нормите (глад, болка...) или се радват, когато са удовлетворени. Нуждите им са материални - дори и погалването. Не Творят, нямат постижения в Духовен смисъл. Останалото са спекулации.

P.S.
- И аз се извинявам за отклонението от тематиката на клуба.
- В клубове с регистрация не влизам. Мисля, че не пиша глупости, но считам, че регистрацията е ограничение на правата ми като личност.
- Предлагам да прекратим дискусията. Надали има някаква полза.

Може и да я прекратим, ама аз имам да кажа някои неща.

Първо - това, че хората са способни да пресъздават някои екзотични условия от вселената далеч не значи, че ги разбират. Ето примерно новият ускорител. Ще го пускат и ще гледат какво става, надявайки се да разберат някои неща. Процесите извършващи се в недрата на звездите са твърде комплексни, многообразни и сложни и засега ги познаваме само в най-общи линии.

"изчисли БРОЯ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВРЪЗКИ между 15 милиарда неврона, всеки с по няколко синапса и т.н. Сега изчисли броя на атомите на Вселената. Сравни ги и ще разбереш..."

Пак неподходяща аналогия. Броят на връзките между невроните в случая трябва да се сравни с броят на възможните взаимодействия между атомите в същия обем (като мозъка) звездна материя. По моя най-груба оценка ще се различават с не по-малко от 15 порядъка в полза на звездната материя.

"защо НАИСТИНА учените считат Мозъка за по-сложен от простоорганизираната материя. "

Хехе, че той мозъка наистина си е по-сложен от просто организираната материя. Аз не съм твърдял друго. Казах просто, че плазменото състояние на материята в звездите е далеч по-високоорганизирана материя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Отклонения от какво? Какво приемаш за норма и защо? Не се ли базират представите ни за "нормално поведение" на илюзии? Не е ли зависима нормата от гледната точка? Кой е луд и кой е нормален? И кой има привилегирована гледна точка за да отсъжда това? Болшинството ли? Хахаха"

Разбирам те, но имам предвид отклонение дори от това, което ти самият, в малко по-късен момент би преценил и би си казал "Как можах така да се психирам одеве", случвало ли ти се е?

Нямам предвид само това, че мислите са винаги плод на моментен фокус, но и че този фокус може да е моментен капан, магнифициран в някои случаи от самата изолация.

"Другите", светът около нас са необходим барометър за това къде сме...не че са абсолютен ориентир, но са някаква начална отправна точка, просто поради факта, че ние не сме се родили със съзнание, а сме изградили това съзнание в света на "другите"...то е било стимулирано в процеса на общуване. Съзнанието ни е индивидуално, но паралелно с това, в известен смисъл е общочовешко, понеже ние не сме изолати, а сме се изградили във въпросната среда. И затова според мен връзката с тази среда е важна.

Харесва ми как се аргументираш, но, честно да ти кажа, дори след всичко прочетено и чуто относно днешния упадък и консуматорски материализъм, още не съм вътрешно убедена, че хората преди са били по-извисени от тези днес....

Нали и преди, и сега, винаги има "маса" която се радва на зрелища и е обект на манипулация. Сега със сигурност тя е най-интензивно впрегната в индустриалния механизъм - да произвежда и да консумира все повече.

Що се отнася до малцинството, съставящи духовния и интелектуален елит, такъв е имало и преди, има го и сега, той все още се почита и уважава отминалата културна традиция, до която се позоваваш, само дето вече не издига с някогашната увереност идеите за хармония и прогрес чрез посвещение, понеже историята показа, че и най-добрите намерения могат да доведат до ужасяващи резултати. Струва ми се, ти копнееш за онзи идеализъм от миналоо, който обаче в днешно време изисква преоценка.

"Разбирам те, но имам предвид отклонение дори от това, което ти самият, в малко по-късен момент би преценил и би си казал "Как можах така да се психирам одеве", случвало ли ти се е? "

Аз исках да кажа, че абсолютен критерий за "нормалност" не съществува. В този смисъл съответно не съществуват и отклонения от нормалното. Всяко поведение е нормално в момента на извършването си и в своя собствен контекст. На практика няма значение дали самият ти ще се оценяваш (пък било то и в по-късен момент), или ще го прави някой друг. Разбираш ли, винаги като дадеш на някое поведение присъда "ненормално" правиш смислова грешка, поради липсата на дефиниция за "нормално".

""Другите", светът около нас са необходим барометър за това къде сме...не че са абсолютен ориентир, но са някаква начална отправна точка, просто поради факта, че ние не сме се родили със съзнание, а сме изградили това съзнание в света на "другите"..."

Щом, като не са абсолютен ориентир, значи един вид не са никакъв ориентир. Поне не и правилен.

"Съзнанието ни е индивидуално, но паралелно с това, в известен смисъл е общочовешко, понеже ние не сме изолати, а сме се изградили във въпросната среда. И затова според мен връзката с тази среда е важна."

Към тези твърдения мога да направя много забележки. Мога да докажа, че много по-голямата част от факторите, оформящи една личност, не са обществото и хората. Ето един малък пример:
Вчера си излизал(а) навън (по някаква причина), нали? Ако не вчера, то онзи ден. Абе когато е било за последен път. Я виш сега - можеш ли да си спомниш формата и местоположението на мръсните петна по сградите, покрай които си минала? Освен ако нямаш някаква феноменална памет най-вероятно не можеш. Но тази информация е там - в главата ти. Може да се възстанови под хипноза примерно. Тази информация е част от теб, макар и не на съзнателно ниво. Тя ти влияе и оформя личността ти по уникален начин. Понеже траекторията по която си се движила е уникална в своите подробности. Тоест гледната ти точка е уникална.

Лесно можеш да си представиш, как огромен брой такива подробности са запаметени, но недостъпни за съзнанието ти през целия ти живот. Гледано в детайли, взаимоотношенията ти с хора са много, много по-малка част от изразходваната ти памет.
Важно е да се знае, че хората нямат никакъв проблем със запаметяването на събития. Проблемът е в съзнателния достъп до запаметените данни.

Всъщност моите схващания са даже доста по-радикални от това. На практика аз смятам, че всички запаметени събития (достъпни и недостъпни за съзнанието) са извънредно малка част от нещата, които формират уникалната ни личност. Не повече от 1-2%.

Защо смятам така? През телата ни всяка секудна преминават трилиони частици и лъчения. Някои просто преминават през нас, без да взаимодействат, но далеч не всички. Някои улучват градивните частици на телата и и ги преструктурират по напълно неизвестен начин (имам предвид, че нямаме поглед върху тези процеси). И това се случва с далеч по-голяма скорост, отколкото възприемат рецепторите ни и мозъците ни. И всяко едно взаимодействие е уникално - случва се веднъж във времето и на едно място в пространството.

Но както и да е. По този начин мога да класифицирам всички познания на човечеството за човешката психология като заблуда. Трудно е да се разбере всъщност кое е илюзия и кое реалност. Илюзиите имат различни нива или пластове. Колко дълбоко се простират е загадка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Известен и интересен исторически факт е, че самият Сократ обвинявал учениците си, че новото поколение е по-лошо от старото. Такива виждания съпътстват цялата човешка история до наши дни.

Според мен истината е, че поколенията са различни. А не по-добри и по-лоши.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

- Човек помни всичко. Всяка подробност. Но понеже ОБЕКТИВНИЯТ Свят е ЕДИН, то общите (фонови) спомени са ЕДНАКВИ и съвсем не спомагат за различието, за уникалността на Личността.
Уникалността й се крие именно във външната, безсмъртна част от Човек - неговият ДУХ.

- Факт е, че обществото деградира. Адам е бил Съвършен, оттам тръгва той и наследниците му надлолу, към смъртта на Цивилизацията. Няма Еволюция, има Регрес.
Лъченията, мутационните фактори РАЗРУШАВАТ, нямат съзидателен характер. Тялото се руши и умира! Този процес стартира от момента на зачеването. Единствено Душата забавя естествения стремеж на Плътта да се върне в пръстта.
Простичък пример - всеки ден трябва да се къпеш, точно за да прикриеш следите от разлагането. И този процес става все по-необходим с напредване на годините.
Може би дори се запазва баланса ЗНАНИЯ<=>ФИЗИЧЕСКО СЪВЪРШЕНСТВО. Аз не съм съгласен с принципа на античните гърци (единствените в античността с антихристиянски морал) - "Здрав Дух, в здраво Тяло".
Факт е, че Учените още от най-ранно детство са болнави и с нехармонични тела.
Факт е, че спортистите (вземи за пример нашите футболисти) са с интелигентност под тази на Примат (маймуните нито псуват, нито се бият, нито крадат...). Или красиви Манекенки, който освен да вирят носове за друго не стават...

- Платон го е казал точно: "В идеалната Държава (социалният живот), всеки върши своята си работа, като не пречи на другия да си върши своята".
Пак казвам, Държавата има за цел единствено да осигури междуличностните отношения, а НЕ да налага общи морални и т.н. принципи. Няма как Друг Човек да ти определя правилата, просто защото всички са равни. ВСЯКО НЕРАВЕНСТВО МЕЖДУ ХОРА Е НЕСПРАВЕДЛИВОСТ И НАСИЛИЕ! Един Бог може да бъде цел, стремеж, Учител... И не разбирай под БОГ, учението на някоя секта - Православна, Католическа и т.н., но това е самият Абсолют. Тогава няма значение луди, черни, обратни и т.н., тогава ще съществува идеално общество без абсолютно никаква форма на дискриминация. Единственото изискване ще бъде - ДА НЯМА НАСИЛИЕ!
При това, що за Държава ще е, ако на Насилието отговаря с Насилие?! (както е днес с адската система на затворите).
Но представи си, заклет престъпник, затворен САМ в килия, като в манастир, с книги и необходимите му вода и храна. Така ще работи над душата си БЕЗ ДА ПРЕЧИ ИЛИ ДА Е ТЕЖЕСТ на Обществото И БЕЗ ДА СЕ НАРУШАВАТ СОБСТВЕНИТЕ МУ ПРАВА. Просто го изолират, както е писано в Библията.
Подобни идеи са се реализирали частично в миналото, но вече се считат за немислими. Точно защото тълпата винаги е рикаела за кръв и извратени зрелища.

- в миналото Тълпата е била същата, не отличаваща се от глутница бесни кучета. НО Владетелите прокламирали ДУХОВНИ принципи (ИДЕОЛОГИЯ). Това стимулирало определени наклонности в индивида и позволявало издигането на Личностите на фона на сбирщината. Средновековните и Античните Владетели винаги са закриляли Мъдреците си!
Днешното общество сведе Човек под нивото на животно. Не само, че на Човек се позволява удовлетворяване само на най-низшите му нужди, но и по един ограничен и позорен начин - Знаеш и у нас законът за Жизненото пространство на Домашните любимци, за техните права и т.н. - Мнозинството от Хората днес "Живеят" далеч под Жизнения минимум, стандартизиран за Животните!
Това води неизбежно до прогресивна деградация!!!

И причината ИЗОБЩО НЕ Е ОГРАНИЧЕНОСТТА НА РЕСУРСИТЕ! Земята може да изхранва милиарди по милиарди хора. Просто ресурсите се трупат и унищожават от малка, но безкрупулна група изверги, издигнали се над Мнозинството от Хора.

"Разбираш ли, винаги като дадеш на някое поведение присъда "ненормално" правиш смислова грешка, поради липсата на дефиниция за "нормално". "

Логически, това е абсолютно издържано, но в живота всички ние (дори без да искаме) правим преценки да адекватност на нечие поведение, следователно, критерии съществуват... Струва ми се, че не е правилно да казваме, че като няма абсолютна истина и абсолютни критерии, то всичко е релативно. Достатъчно често в живота си се чудя кое е реално, но самото твърдение за релативност на реалността, взето като абсолют, ми се струва лицемерно. Нали всеки ден вземаме решения и правим преценки, как иначе бихме могли да живеем, а теоретизирането ни би трябвало да е свързано с живота, а не някаква математика, абстрактна логика...

"Тази информация е част от теб, макар и не на съзнателно ниво. Тя ти влияе и оформя личността ти по уникален начин. Понеже траекторията по която си се движила е уникална в своите подробности. Тоест гледната ти точка е уникална. "

Т.е. моето съзнание е повлияно предимно от запечатаните и недостъпни до всекидневната памет детайлни картини от случилото се досега? Това е интересна гледна точка, не съм се сблъсквала досега с нея.

Т.е. някакъв несъзнаван материал стои зад съзнателното преживяване и определя твоите избори, чувства, преценки....нещо като Фройдовия ид, но е всъщност несъзнавания материал от натрупаните преживявания? И понеже той се е натрупал по съвсем случаен принцип, уникален за всеки, то съвсем не могат да се изведат общовалидни и универсални принципи за човешката природа?

Много мрачно ми звучиш по въпроса за плътта. Вярно, че тя деградира с времето, но поддържането на добра физическа форма не е в противоречие с духовното развитие, макар и да не ги виждаме винаги заедно в живота. Аз уважавам човек, който се поддържа физически, защото естетиката на тялото е нещо, което ние ценим по природа, не можем иначе. Освен това говори за дисциплина и самоуважение...и уважение към партнъора ;-)

По мои наблюдения, най-върлите личностни отклонения всъщност се отключват точно в социалният живот

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ме разбра.

Искам да кажа, че Духът може да се усъвършенства винаги.

Тялото, се разлага и ние можем само да полагаме усилия за да маскираме белезите на разложението. Но така или иначе тленността на практика е победила вече всяка Плът. Дори тази на опиянените от мускули и мода индивиди.

А иначе, аз не познавам Човек, който волю или неволю да не отделя почти цялото си време в служба на Плътта. Та ние дори работим за да ядем, пием и да имаме жилища (баня). Като добавим и съня, цяло чудо е ако отделяме и 1 час на денонощие за Безсмъртните си Души!!!
Ужасно но факт. В днешния век, когато всеки работи "Парички", а не Твори съобразно Таланта си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Човек помни всичко. Всяка подробност. Но понеже ОБЕКТИВНИЯТ Свят е ЕДИН, то общите (фонови) спомени са ЕДНАКВИ и съвсем не спомагат за различието, за уникалността на Личността"

Кво да ти кажа човек, пак глупости говориш. Света е един, ама ние го виждаме от ГЛЕДНА ТОЧКА! Ти някога да си виждал света едновременно навсякъде със всички извършващи се в него събития? Това, което си видял ти, с всеки най-малък детайл, не го е виждал никой друг съвсем същото. Разликата е абсолютна. От различните гледни точки има различен ъгъл на виждане, различно пространствено разположение на предметите, че даже и (според съвременнит6е физически схващания) - разлика във времената на случване на събитията. И всичко това е само ако двама наблюдатели гледат един и същ предмет. А всеки от нас често прекарва определено време, гледайки към предмети, които никой друг не наблюдава по същото време.

Е, за каква еднаквост в спомените може да става дума? Запаметената информация от всеки един човек е строго специфична и уникална в абсолютен смисъл.

"Лъченията, мутационните фактори РАЗРУШАВАТ, нямат съзидателен характер"

Отново грешиш. "Променят" е точния термин. Нима наистина не разбираш? От гледна точка на вселената, дори човечеството да загине, това не е зло. Това е промяна. Понятията добро и зло са лишени от обективен смисъл. Имат само субективен (такъв). Няма разруха и съзидание - има промяна. Понятията добро и зло се коренят в най-низши животински реакции - болка и задоволство. Доброто и злото идват изцяло от инстинкта за самосъхранение. А той пък - от инстинкта за запазване на вида.

Глупаво ми е да обяснявам неща на такова ниво. Ясно е, че болшинството не разбира основите на човешките мотиви. Но с хора от болшинството аз си говоря ежедневно. Посещавам клубове като този с надеждата, да поговоря с хора, осъзнаващи поне част от ограниченията и мотивите на хората като същества. Не би трябвало да обяснявам неща като в предишния абзац.

"Факт е, че Учените още от най-ранно детство са болнави и с нехармонични тела. "

Хахаха. Прочетох на няколко пъти да споменаваш Платон. Знаеш ли, че Платон е бил олимпийски шампион по борба? А знаеш ли, че "Платон" не е истинското му име, а прякор, който означава "широкоплещестият"? Твърдението ти е изцяло неоснователно. Между физическата потготовка и умственото развитие няма почти никаква зависимост. А ако все пак има някаква, тя е точно обратната на тая, която си мислиш. При едно тяло потдържано във висока спортна форма (примерно на спринтьор, плувец или гимнастик), мозъкът ще получава по-добро оросяване; съответно повече хранителни вещества и повече кислород. Ти знаеш ли, че на големи шахматни състезания има допинг тест? Шахматистите могат да взимат вещества като какаин и амфетамини, спомагащи мисленето.

Изобщо в определен смисъл, мисленето е спорт. Дори философията.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

"но в живота всички ние (дори без да искаме) правим преценки да адекватност на нечие поведение, следователно, критерии съществуват... "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А баш тъй!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- реалността е обективна. Даже в Библията е писано, че ВСИЧКО бе завършено и чак тогава бе сътворен и Човек. Ако твърдиш, че безкрайно малките отклонения във възприятията имат безкрайно голямо значение, то навлизаш в чистата Теория на Хаоса, така както е дефинирана още от Лоренц. Така обаче нямаш никакъв шанс да обясниш ФАКТА, че Цивилизацията е Устойчива в толкова дълъг период от време. И не се опитвай да представиш нещата "в мащабите на безкрайната Вселена", понеже, ако моделът е хаотичен, по необходимост има и фрактална структура... Впрочем дори самото "време" в чисто човешка изсмислица и не съществува обективно. Реалността е ЕДНА, независима, устойчива; без значение е твоето частично възприятие. ИСТИНАТА Е ЕДНА И АБСОЛЮТНА!

- пак те питам, известен ли ти е II Закон на термодинамиката /Чудо, ама все още не са го отменили :)/. ВСЯКА ПРОМЯНА СИ ИМА АБСОЛЮТНА СТОЙНОСТ, на база КОЛИЧЕСТВЕНА величина Ентропия / Информация. Спонтанната промяна (каквато е под действие на Лъчения) е РАЗРУШИТЕЛНА, причинява хаос. В този смисъл е отрицателна. И само такава може да бъде, съответно споменатия физичен закон (закон на материята, нейна същност!). Точно поради това е нелепо да се говори за съзнанието като продукт и дори като свойство на Материята. САМО ДУХЪТ ИМА СПОСОБОСТ ДА ВНАСЯ СТРУКТУРА В ХАОСА, т.е. да организира Материята. Духът произтича от Бог и е във Вселената, но НЕ Е част от нея!!! Всеки Човек е Дух в Същността си. Точно както Ангелите (паднали или не), както и сам Бог. Друга реалност няма, освен във фантастиката.
Пак ще спомена Платон. Светът на Идеите (Астралът) НЕ е материален. Така че, нашите мисло-форми НЕ съществуват. Могат да се материализират или чрез реално физическо творчество от страна на Човек или под действие на ВИСШ Дух, било то Бог или ангелска природа, както е при Магията.

Не искам да те отчайвам, че далеч не всичко може да се обясни единствено чрез Материята. Напротив, ДУХЪТ е абсолютно необходим за подобно описание, понеже е първодвигател на всяко събитие.
Обаче Човек е призван за контрол (Власт) над Материята чрез средствата на самата Материя (Вселена). НЕ съществува възможност за ПРЯКО действие от страна на Човешкия ДУХ. Това го знаят и Маговете, използващи паднали ангели, това го знаят и Свещениците, получаващи от Небе (и пак опосредствано от Материята).
Ти си първият "Вярващ Атеист", с който се запознавам :).

- добре, известен ми е Платон. Но едно изключение само потвърждава правилото, нали знаеш. Помисли сега за Нютон, Лайбниц, Хук, Кавендиш, Шрьодингер, Планк, Кант, Фарадей, Парацелс, ... абе имаш енциклопедия, лесно ще проврериш колко "болнави и затворени деца и мъже са били".
От друга страна, покажи ми един поне спротист от нашето съвремие, който да може лесно и бързо да си напише поне фамилията. :) Тук се сещам за гротескният образ на "бога на днешните жени" - Бербатов, изместил друг пословичен екземляр - Стоичков, заради когото умствено недоразвитите момченца се бият от най-ранна възраст... :)))
Насокоро учените, ОФИЦИАЛНО публикуваха резултатите от сериозно изследване, неща които аз от дете сам подозирах: Играта на ШАХ НЕ активира НИКАКВИ мисловни процеси!!! Това обяснява и защо шахматистите не са от най-приятните събеседници ;)

P.S. Представи си ако имам научна степен по философия и физика, и съм посветил целия си живот от най-ранно детство единствено и само на науката. Въпреки, че съм в България :( (а може би точно поради това) трудно ще промениш молята парадигма.

Била съм там, където си ти сега, и преди 5-6 години защитавах по философските форуми същите идеи за субективизъм, които ти ми излагаш отново и отново. Не че не приемам идеята за субективност на реалността и сега, просто от един момент нататък ми се видя по-интересна темата за едно ревизирано понятие на "обективна истина", на фона на субективизма, защото теория за субективност единствено, взета като абсолют, е едностанна.

Но мисля, че с теб сме на прекалено различни вълни, за да се разберем. И без това тук не е философски форум. Няма да се аргументирам повече.

Ми тя парадигмата на когото и да било трудно се променя. Когато не могат да разберат хората "забиват" и само повтарят отново и отново тезата си, без да се опитват да вникнат в аргументите на опонента си.

"P.S. Представи си ако имам научна степен по философия и физика, и съм посветил целия си живот от най-ранно детство единствено и само на науката. Въпреки, че съм в България :( (а може би точно поради това) трудно ще промениш молята парадигма"

Всъщност мисля, че си поп. Така ли е?

"Ти си първият "Вярващ Атеист", с който се запознавам :). "

"Вярващ атеист" е смислово некоректен израз. Даже изобщо не носи никакво значение. Понеже не можеш да схванеш за какъв Бог ти говоря, затова можеш да кажеш нещо подобно.

"Ако твърдиш, че безкрайно малките отклонения във възприятията имат безкрайно голямо значение, то"

Всичко във физиката е крайно. Именно по това се различава от математиката. Получат ли се като следствие от някаква теория някакви безкрайни величини, учените започват да подозират, че теорията е грешна. Безкрайните величини във физиката имат смисъл на дефекти в теорията. Така, че всъщност това, което исках да кажа е, че крайни (макар и много малки) отклонения във възприятията имат крайно (макар и доста голямо) значение. Просто защото заемат 99,9% от използваната ни памет. Тоест са повече от достатъчни да обезпечат уникалноста на всеки индивид.

"Така обаче нямаш никакъв шанс да обясниш ФАКТА, че Цивилизацията е Устойчива в толкова дълъг период от време"

хахаха дълъг период!!! Видът хомо сапиенс съществува от около 100 000 години. Първите австралопитеци са се появили на бял свят преди около 12 милиона години (по последните данни на историците). Средна звезда живее около 10 милиарда години. "Къс" и "дълъг" период са изцяло относителни понятия.

"ако моделът е хаотичен, по необходимост има и фрактална структура..."

Фракталите са точно обратното на хаос. Те са безкрайни структури с повтарящ се на различни мащаби строеж - символ на реда и симетрията.

"Реалността е ЕДНА, независима, устойчива; без значение е твоето частично възприятие. ИСТИНАТА Е ЕДНА И АБСОЛЮТНА!"

Ми това казвам и аз - истината е една и абсолютна. Но всеки от нас е ограничен във способностите си да я възприема. Всеки от нас възприема различно, уникално "парче" от абсолютната истина. На никого истината не е дадена цялата.

"САМО ДУХЪТ ИМА СПОСОБОСТ ДА ВНАСЯ СТРУКТУРА В ХАОСА"

Мозъкът е устроен да търси прилики. Но приликите се създават в опита, измислят се (изцяло задкулисно, от подсъзнанието). В самата природа прилики не се съдържат. Приликите са продукт на разума. По този начин разума така разглежда хаоса, че да му изглежда подреден, въпреки, че по принцип не е.

"Спонтанната промяна (каквато е под действие на Лъчения) е РАЗРУШИТЕЛНА, причинява хаос. В този смисъл е отрицателна. И само такава може да бъде, съответно споменатия физичен закон (закон на материята, нейна същност!). Точно поради това е нелепо да се говори за съзнанието като продукт и дори като свойство на Материята"

Вселената преминава през различни етапи. В момента е в такъв етап, че материята може да се организира във структури като нас (включително съзнанието). Материята без никакви проблеми може изцяло да обслужва нуждите на съзнанието. Тоест да му служи за достатъчна основа. Пък и както споменах, човека далеч не е единственият носител на съзнание. Казваш, че нуждите на животните били изцяло инстинктивни и само с цел задоволяване на телесните потребности. Тогава как ще обясниш, че делфините понякога помагат на хора, които се давят? Никое животно не помага на животно от друг вид (освен за лична изгода, като бактериите в храносмилателната система). Защо делфините го правят? И защо имат хиляди и хиляди различни звуци? Какво толкова ще си казват с тях едни безсъзнателни животни? Но това е само един нищожен пример. А колко други има...

"Не искам да те отчайвам, че далеч не всичко може да се обясни единствено чрез Материята"

Олее, още днеска ще се гръмна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж, аз вярвам (по-точно знам), че съществува обективна действителност извън нас. Просто ти казвам, че човешките същества не са някакви по-особенни часто от тази действителност. Независимо дали с наше знание или не, ние участваме пълноценно във всички химични и физични взаимодействия, извършващи се в природата. Точно както всяко парче нежива материя.

Нежива го употребявам само интуитивно. Като не знаем какво е живот, няма как да определим (коректно) нещо като живо или неживо.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

- Боже, опази ме от сектата на Източно-Православната Църква (както и от всяка друга СЕКТА).

- Невронната мрежа (мозъкът) умножава определени входни данни (възприятия) по мащабен коефициент, определящ стойността им. Запаметените картини имат особености, но те са отчетени като маловажни. Затова и съзнателно нямаме достъп до тях.

- Във всяка хаотична система се наблюдава фрактален строеж. Основното свойство е, че един и същи модел се повтаря мащабно до безкрайнст. Затова и времевите мащаби не са важни в случая, важен е факта на продължително устойчиво съществуване на висша организация.

- Да, за Човек на Земята АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА (БОГ) е недостижима. Но Човек е длъжен да се учи. Затова е на Земята. И постепенно опознава Бог, докато Го види в лице един ден и влезе в Съвършенството Му.

- Според мен Хармонията е универсалният закон. Хаос не съществува. Колкото повече наблюдаваш и учиш, толкова повече се уверяваш в това. Така и най-простият с един поглед може да види Бог. Това е чудо!

- Щях да кажа, че и Кучето помага, но го прави заради условен рефлекс (дресировка, заредена програма), понеже получава храна.
Делфините са стадни животни. При тях инстинктът за самосъхранение е общ. Всеки се грижи за всеки. Може би не успяват да различат човек от делфин... Просто идея, трябва изследване.

- Материя и Енергия е едно и също, най-грубо казано. Това, че Материята се движи ПО ИНЕРЦИЯ не значи, че може да се задвижи от самосебе си. Духът е извън Материята.

- Когато Плътта ми Умре, аз, Човекът, ще бъда по-жив отколкото съм сега.

- Да, определно Нютон е най-великия учен (макар, че някои от откритията му могат да се препишат на други учени). Ами за него точно пише, че е бил хилаво дете, което си седяло затворено в стаята за да не се нарани с другите деца.
Айнщайн бил смятан за бавноразвиващ се. Проговорил само със сестричката си когато бил на 5. Едва се дипломира. Не искал да работи (мечтаел да е директор на морски фар), защото знаел, че ДУХОВНАТА, Творческата "работа" е дълг на Човек, а светската работа за Пари е смъртен грях!. Днес, Айнщайн, щеше да е много подиграван и презиран, особено като се има предвид, че теориите му така и не донесоха Пари (поради което е изоставен и от първата си жена).

Е аз сам от отбора на Айнщайн, харесвам хората като него!

Просто се вижда, някакъв модел дух-тяло.

- нямах предивид техническата страна "бързо писане". По-скоро имах предвид НЕграмотността на спортистите. :)

- точно това доказали учените - играещият на Шах НЕ изчислява, а си припомня ЗАУЧЕНИ положения. Защо мислиш, шахматистите се подготвят години наред с голямо усърдие (поне така се говори). Каква може да е подготовката им, ако не "зубрене" на готови партии и конфигурации.
Така се решават и задачи на Олимпиади, където българчетата редовно са на първо място, но Историята никога няма да познае Българин-УЧЕН.
Аз не съм решавал никога задачи от сборници, но и не съм имал оценка по математика различна от 6.00. За мен важно е било да науча принципа. Имам адски слаба памет :(, затова и предмети като математиката са ми били несравнимо по-лесни от история например (която считах и за безсмислена). А колегите се скъсват с упражнения, зубрят "типове задачи" и накрая изгарят.

- Напротив, започнах с Наука, чисто материалистична и сега навлизам в по-висшите сфери. Колкото до внасянето на лично отношение, трябва да кажа, че когато "пораснах" осъзнах, че противно на общоприетото, емоциите са несравнимо по-важни от ума.
Май това е пътя. Спомни си и Нютон, който "откри" Физиката и (следствие от това) - Висшата математика. Той направи това за 1 година (даже лято), далеч от Университета в уединението на селското имение. После целия си живот отдаде на окултни изследвания.

"Запаметените картини имат особености, но те са отчетени като маловажни. Затова и съзнателно нямаме достъп до тях. "

Както и да са отчетени, подробностите фигурират в паметта. Без никакво значение, че не са достъпни съзнателно, оформят личността и поведението ни.

"Във всяка хаотична система се наблюдава фрактален строеж. Основното свойство е, че един и същи модел се повтаря мащабно до безкрайнст. Затова и времевите мащаби не са важни в случая, важен е факта на продължително устойчиво съществуване на висша организация. "

Изглежда не са ти познати квази-фракталните структутри. При тях строежът при различни мащаби само наподобява предходния и никога не го повтаря. С това разликата в структурата им на различните нива се явява Абсолютна.

"Според мен Хармонията е универсалният закон. Хаос не съществува. Колкото повече наблюдаваш и учиш, толкова повече се уверяваш в това. Така и най-простият с един поглед може да види Бог. Това е чудо! "

Човешкият мозък нарочно е устроен да тъси сходства. Но между обектите и събитията в природата разликите са всякога абсолютни. ПО този начин
сходствата са всякога илюзия произлизаща от нашия субективизъм и несъвършенство.

"Делфините са стадни животни. При тях инстинктът за самосъхранение е общ. Всеки се грижи за всеки. Може би не успяват да различат човек от делфин... Просто идея, трябва изследване. "

Хората са стадни животни. Делфините са разумни същества. Освободи се от илюзията си и ограничението си да възприемаш хората като нещо висше, нещо над животните.

"- Материя и Енергия е едно и също, най-грубо казано. Това, че Материята се движи ПО ИНЕРЦИЯ не значи, че може да се задвижи от самосебе си. Духът е извън Материята. "

Духът е материална конструкция. Бог е създал вселената достатъчно сложна за да потдържа съществуването на дух.

"точно това доказали учените - играещият на Шах НЕ изчислява, а си припомня ЗАУЧЕНИ положения. Защо мислиш, шахматистите се подготвят години наред с голямо усърдие (поне така се говори). Каква може да е подготовката им, ако не "зубрене" на готови партии и конфигурации. "

Нищо не разбираш. Цялото човешко мислене е един вид "припомняне на заучени положения". Всичко, което се е натрупало през живота ни като сетивна информация - ето това е с което оперира мозъка. Анализира, прегрупира, синтезира... Това е всичко. И понеже информацията е уникална за всеки, затова и мисленето е уникално.

"Аз не съм решавал никога задачи от сборници, но и не съм имал оценка по математика различна от 6.00. За мен важно е било да науча принципа. Имам адски слаба памет :(, затова и предмети като математиката са ми били несравнимо по-лесни от история например (която считах и за безсмислена). А колегите се скъсват с упражнения, зубрят "типове задачи" и накрая изгарят. "

Ми да ти дам една задачка, като си толкова добър. Ако не можеш да си спомниш някоя част от материала ще ти го припомня

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да продължа дискусия с човек твърдо убеден, че ако насипе в една кофа различни отнапред известни информации (при това не-съзнавани) и разбърка достатъчно, на повърхността ще изплува я нова симфония, я нова теория, я някое изобретение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чувал ли си за следният експеримент (деиствително се провежда от години):

В една голяма, херметически изолирана колба сложили вода и газове, наподобяващи първичната атмосфера на Земята отпреди 4 милиарда години. През колбата непрекъснато пропускат високоволтов токов разряд (постоянна мълния). Условията са същите, както в първичната земя, но много по-ускорени и в умален мащаб.

Под влияние на мълнията между молекулите и атомите в колбата непрекъснато се осъществяват многобройни взаимодействия. Повечето от образуваните големи молекули се разпадат. Но от време на време се образува някоя особено стабилна молекула, имаща способноста да присъединява нови и нови атоми към себе си. Когато последно бях гледал за този експеримент (по дискавъри) казаха, че са се образували някакви макар и най-прости първообрази на аминокиселините - главна съставка на белтъците. От своя страна белтъците са първооснова на живота (такъв, какъвто го познаваме).

Демек имаме теорията на Дарвин в развитие - прости молекули бавно еволюират до все по-сложни. Оцеляват само най-приспособените.

Мисля, че няма никакво съмнение, че един ден в колбата ще се появят прости едноклетъчни организми.

Моля се на Бога да разбереш най-сетне - виждания за дух над материята са наивни и безпредметни. Вселената е достатъчно сложно устроена за да потдържа дух, живот, мислене и каквото ти хрумне друго.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

"Вселената е достатъчно сложно"

Вселената е нищо,сапунен мехур ,какъвто е и любовта.

Науката не обяснява нищо,тя само създава граници който не са реални,а измислени от хората.

Няма еволюция,всичко е обмяна на енергия.

А кое нещо е над материята?
Къде човек да търси това нещо което е над материята?

Енергията е междинно състояние.Така както Вселената е дошла от нищото,така и ще си отиде в нищото.Този свят не е вечен.

Когато знам че хората са добри това е моят Рай,когато знам че хората са зли това е моят Ад.

Нямам енергия да продължавам дискусия "от нулата".

Последните ти вярвания (защото теротиите за еволюцията, големият взрив, съзнанието, като продукт на материята - мозъка и т.н. са фанатични, противни на здравия разум СУЕВЕРИЯ) ми показват, че пред теб стои изключително дълъг път докато последваш ИСТИНАТА. Пожелавам ти го и дано Бог по чудо ти се разкрие.

В този свят няма абсолютна истина.Светът се основава на лъжата.Еволюцията и развитието на разума се основават на лъжата.
Математиката,логиката всичко е лъжа.
Човешката фантазия няма край.
Човек интерпретира света така както му е изгодно.
Най-тъпото нещо е да кажеш че нещо не съществува.

Философията няма обяснение защо едно нещо съществува ,а друго не.
Има неща които са над математиката,над физиката и дори над логиката.

Тези неща са неразбираеми.Защо?Защото ние се лъжем че знаем нещо като използваме науката и наученото.А ние нищо не знаем за абсолютните неща.

Всичко е илюзия и същевременно действителност.Как става номера?Питаите Бог.

Когато знам че хората са добри това е моят Рай,когато знам че хората са зли това е моят Ад.

хехе, така ще кажеш...

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

Нищо не може да дойде от нищото.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

Прочетох това и ми се струва... А можете ли да й помогнете със съвет?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

СТИГААААААААААААААА

Рекламата е смъртен грях!

"Струва ми се, че разните личностни отклонения се отключват и виреят най-добре именно в атмосфера на социална изолация и от тази гледна точка поддържането на социален живот и запознанството с нови хора е важно..вие как мислите?"

Това ще е така, ако социалната изолация те мъчи искаш да избягаш от нея, но не можеш. Ако си ти е кеф повечко да си сама, няма да имаш проблеми, докато не стане наистина толкова силен навик, че ти стане кофти с околните. Така че от време на време като избираш да споделяш с другите онова, което си четеш или гледаш или там правиш, когато си сама, всичко ще е идеално.
Мисля, че интровертните не правят онова, което ще им е приятно с околните и за тва се изолират. Иначе интровертността не е някакъв бъг според мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В контекста на човека като социално животно, интровертността е бъг.

В контекста на човека като същество, разумно само по себе си, интровертността е необходимост.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

Хората имат голям бъг,те мразят другите хора несъзнателно,те не ги обичат.
Защо да дружа с хора след като знам че ме мразят,след като усещам и чувам от тях че ме мразят.

И аз след като съм малко по-различен от другите хората ме мразят още повече.Да дори на улицата,и млади и стари само псуват и мразят.
Когато се съберат в една компания на едно място хората пощуряват и полудяват.
Беше направен един експеримент с домашни кучета затворени в едно пространство.Скоро те свикват едно с друго и живеят щастливо.
А затворените хора колкото повече време минава толкова повече полудяват и изкарват гнева си върху добрите хора.В хората има скрита лудост,която им избива отвсякъде.Някои казват че това са комплекси , предръсъдаци.

Не това е заради един факт.Хората се мразят.Хората не изпитват любов един към друг.Това е разковничето на човешкото щастие да изпитваш любов към всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 23.04.09 10:37.

Ми не, по-скоро хората инстинктивно се страхуват един от друг. На улицата две кучета като се срещнат и може да почнат да се душат веднага (което е твоята теория), ама може да почнат и да се хапят и давят (демек повече и от хората се мразят).

Хората сякаш се боят един от друг, отклоняват поглед уплашено, когато погледа ни се срещне с чужд... Тоя страх и срам е от край време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Хората сякаш се боят един от друг, отклоняват поглед уплашено, когато погледа ни се срещне с чужд"

Да и аз си имам мечта да гледам в очите момичетата продължително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 23.04.09 10:42.

Точно за това си мисля, че самоизолацията е нещо ограничено, когато е съпътствана с усещане за различие от другите. Всички ние споделяме много общи неща като хора, всички сме чувстващи и раними същества и има смисъл да опитваме да се доближаваме към другите.

Като писа одеве, че няма лошо да се изолираш на моменти, ако в други моменти се събираш с други хора, за да споделиш неща, свързани с общи интереси, се сетих че в момента, за част от интересите ми, просто няма с кого да ги обсъждам. Не съм се затворила съвсем, излизам с хора, но не бих тръгнала да споделям какво съм чела от психология, философия, социология, разни непопулярни автори, изкуство...неща, кото адски много ме кефят, но отстрани би изглеждало че "се правя". Осъзнавам, че интереса ми явно е част от стремежа за личностно развитие и това че откривам неща и изворът все още не е изчерпан... Надявам се да няма скрито чувство за превъзходство, не мисля, просто явно подсъзнателно наблягам на определени неща като начин на себеутвърждаване и развитие.

Мисълта ми е, че съзнателното избягване да говоря за тези неща пред другите предполагам още повече задълбочава усещането ми за различие...Както и да е, коментарът ти ме стимулира да споделя...

Е тука можеш да говориш за всичко, което ти харесва. Пък и ние пак сме хора. Ако виждаш някаква разлика отколкото в словесният разговор, това са предразсъдъци.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

Що бе аз съм обичал. И в момента обичам. Знам, че съм способен на любов.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

Всеки е способен да обича, то е закодирано някъде из гените. Още от ранна възраст това е едно от първите чуства. От човека зависи после дали да се доразвива или премебрегва, но съществува.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите