Здравейте...
Пиша тук, защото малко съм объркана от някой събития, които ме връхлитат напоследък. И имам нужда да споделя и получа съвет.
Живея много далеч от родителите си и рядко се прибирам у дома. Последния път, когато това се случи се учудих... колко лош и завистлив е собствения ми баща. Направи ми впечатление, че той непрекъснато се сравнява с брат ми и се опитва да възпрепядства донякъде неговото благополучие. Сякаш умишлено желае брат ми да се провали в изграждането на собственото си семейство - пречи му, обиждал е жена му... В същото време го избива и на някаква агресия - кара се и посяга на сестра си, на брат ми непрекъснато се опитва да се налага със сила ... изобщо необясними за мен неща (проблем с агресията имаше преди 10 години, но мислех, че тези неща са в миналото вече).
Аз се върнах с ясната идея, че трябва да оправя нещата, но той изобщо не ме слуша... Съгласява се с мен, че е постъпил лошо като е обиждал хората и в същото време мърмори, че "пак той излязъл виновен". А то в действителност си е така...
Гледайки образът на баща ми вече не през "изкривено" огледало... се замислих... до каква степен и аз мога да заприличам на него и си признавам, че се плаша. В дествителност... може да ви прозвучи ужасно, но аз мисля че баща ми се е превърнал в лош и злобен човек, който не се интересува от нищо друго освен от себе си - той постави брат ми пред избор - или родителите, или жена ти и детето ти... изпокара се с всички свои познати ... и непрекъснато страда от усещането, че близките му искат да му вземат всичките пари и на база на това е безумно подозрителен към всички ... За мен... това е ужасно... не искам да приличам на него и ужасно се страхувам, че "генът" може да си каже думата.
Има ли шанс според вас да се преборя с това усещане... и изобщо ако човек непрекъснато се опитва да "заличи" лошите си черти... дали някога ще успее. Благодаря ви.

Ъ-ъ-ъ ... не разбрах ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"страхувам, че "генът" може да си каже думата"

Успокои се момиче,няма такава вероятност.Ти си си ти,ти си имаш собствено съзнание и ценностна система.

Усмихваи се по често и си мисли за по приятни неща.Ако можеш да помогнеш на някои добър човек помогни му,но основното е да си останеш така щастлива и изпълнена с оптимизъм и любов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 19.03.09 19:11.

Веднага се сещам за майка ми, кояте е толкова различна от своята майка. Едната е била властна, контролираща и изискваща, другата е ларж, неналагаща се (макар и да си живее с някой свои страхове и в нвкакво отношение с тях тормози и мен).

Семейството определено ни влияе, но не е единствената ни среда. Важно, според мен, е да развиваме самосъзнание за себе си и да се насочваме в положителна (според усещанията ни) посока.

Ох, аз ако знаеш като родител колко пъти съм си блъскала главата с тази тематика - как да придам на детето си само "добрите" черти то характера си, но не става. Тя е още малка и засега е мое пълно копие по простият факт, че тя копира всичко от мен, аз съм пътеводната светлинка в живота й. Но това е до време - първите 7 годинки. После идва влиянието на околната среда, проблемите с които се сблъсква в живота си и с които се научава да преодолява сама. Аз също съм копие на майка си, но в доста по-добър вид. Факт защото аз имах различни препядствия в живота, които ме изградиха като отделна личност колкото приличаща на майка си, толкова и различна. Доброто го запазих, но придадох и още и още ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предполага се, че ролята на родителите във възпитанието ни, е да ни покажат, какви трябва да бъдем. Понякога се получава обратното - показват ни какви не трябва да бъдем.
Зайче, след като не смяташ баща си за пример за подръжание, няма за какво да се притесняваш...
Боя се, че не можеш да помогнеш в разрешаването на конфикта, само ще си скъсаш нервите. Хората са такива, каквито са... и дори да имат желание, не могат да се променят.

Относно коментара по-горе за генетиката, мога да оспорвам ролята й във формирането на личността.

Нямам нищо общо с родителите си и на външен и на "вътрешен" вид

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите