здравейте на всички!На 22 г. съм момче.Винаги съм бил много здрав и почти никога не съм боледувал.Преди време имах болки в тялото и не се чувствах добре.В този момент бях сам за 2 -3 седмици далече от близките ми хора.Нямаше как да се изследвам и да разбера,какво ми има,и така си вноших най-лошите неща.За тези седмици,бях се побъркал,мислех какви ли не неща и то все най-лошите,не ядях,не спях,УЖАС!Както и да е,след като минаха тези тежки седмици се прибрах и се прегледах оказа се ,че имам малко проблеми с кръста и врата.Бях се пооспокоил за няколко месеца.След това с приятелката ми с която бяхме 4 години се разделихме (жесток стрес и неописуемо труден периот).Превивях и раздялата някак си.Наскоро ми се появиха болки отново,и познайте - ОТНОВО МИСЛИТЕ ЗА БОЛЕСТИ!Понякога изпадам в панически страх ,че "Какво ще правя,ако наистина се случи на мен","Не искам да стане така с мен" и т.н.
Чувствам се объркан!От една страна си мисля,че всичко е внушение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все си мисля че когато човек изпада в депресия и няма енергия,някои друг човек трябва да му помогне.Някои друг човек да му предаде позитивизъм и енергия.Понякога човек не може да се справи сам с проблемите си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

blood2, прав си, но мисля, т.е. експериментално се убедих - не е възможно. Никой не може да помогне на депресирания. Точно това е ПРИЧИНАТА за Депресията.

Става дума, за интелигентни депресирани хора, които обективно са оценили живота си.
Друг е въпросът за "псевдодепресивни състояния" дължащи се на капризи, егоизъм или откровена глупост. (Последните се срещат предимно при жени.)

Авторът на поста е доста млад, за да оценим положението му като обективна трагедия. Например - за приятелката - в 21 век е практически невъзможно жена под 25 да обича истински. Те винаги приемат "връзката" за поредното "чалга" забавление. Просто това е факт, нещо като пандемия и на този етап е невъзможно да се промени, независимо, че е зло и вредно.
Така, че препоръчвам на авторът да се съсредоточи върху интелектуално израстване (НО НЕ КНИЖКИ С ГЛУПОСТИ АЛА "ДУХОВНО РАЗВИТИЕ"!). Светлината на Науката прогонва безсмислените мрачни мисли.

струва ми се че е хипохондрична невроза или паническо разстройство...

Казваш- Какво ще правя,ако наистина се случи на мен"
Един от най – популярните начини да се направим нещастни е като си задаваме въпроси на които не си отговаряме.
Когато човек каже, че е депресивен и тревожен понякога буквално казва,,Има 3- 4 въпроса, които непрекъснато си задавам без да им давам отговор’’.
Така, че съвета ми е –седни и си отговори на въпросите които те безпокоят, но го направи писмено.
Готов съм да се обзаложа, че те са не повече от 5.

"Има 3- 4 въпроса, които непрекъснато си задавам без да им давам отговор’’."

И ако не можеш да се справиш с проблемите си и не намираш решение?
Какво става?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 12.03.09 17:30.

Именно, оня тип Депресиран, за който говоря, е такъв именно понеже е нежелан от околните по една или друга причина.

И те не са виновни - не можеш насила да накараш някого да харесва или обича друг.
В същотото време "жертвата" не е виновна (да речем е грозен човек), със сигурност осъзнантият проблем (а Депресията е сигурен знак, според мен, за напълно осъзнат проблем и не само това - но и за осъзната, дълго обмисляна и вътрешно анализирана безизходица, т.е. нямане на решенение на конкретния проблем).
Казано накратко - човек е разбрал проблемът си, опитвал се е многократно с всички сили да го реши и да промени животът си, но се е убедил, че НИЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ НЕГО И НЯМА НАЧИН ДА СИ ПОМОГНЕ.
Тогава Вярата отлита, изместена от Депресията, подклаждана от неугасваща Надежда.

Изход?!

Ами изход няма, то е все едно да решиш "проблемът с Гравитацията", че да си летиш Свободно.

Можеш да хулиш Бог за несправедливостта му, с което да станеш психопат за най-голяма радост на Тълпата, която обича "от морални съображения" да налита върху слабите (Светлите) и да се гаври с тях до смърт.

Можеш да се "примириш" и да се отдадеш на работата си. Тук проблемът се разширява - от една страна не си Свободен, т.е. обречен си да слугуваш (срещу къшей хляб) на същото това Общество, което те презира, подиграва те, гнуси се от теб, а ти с цялото си сърце копнееш за човек... ; от друга страна - кой може да се примири, че е обречен да НЕ живее??! Ето това последното може да се подтиска с медикаменти (антидепресанти), макар че резултатът е просто апатична агония...

И още нещо, характерно ИМЕННО за днешния 21 век.
Обществото е развалено, напълно и окончателно. Депресията днес, повече от всякога, се проявява именно у най-чувствителните, най-умните и най-моралните, т.е. - у ИСТИНСКИТЕ ЧОВЕЦИ, които ежедневно са насилвани от мнозинството!

***

Съжжалявам за не напълно ясното си изразяване, но така е в края на работния ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Обществото е развалено, напълно и окончателно. "

Аз пък съм оптимист,смятам че това е пътят на осъзнаването.
Наи-накрая хората ще осъзнаят че са взаимосвързани.
Че тяхното щастие на планетата Земя,зависи от другите хора.

След години дори наи-глупавият човек на планетата Земя ще разбере че щастието му зависи не само от дарбите му , но и от отношенията между хората.

Какво да ти кажа аз винаги съм си бил в депресия.
Въпросът не е в морала,въпросът е че хората искат да подчиняват и да отнемат личната свобода.
Това ще бъде истинската битка на човечеството,битката между властта и личната свобода.Кое ли ще надделее?

Колкото повече остарява човек,толкова повече иска да има власт.Ако живеехме до 30 години,обществото щеше да бъде съвършенно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Ако живеехме до 30 години,обществото щеше да бъде съвършенно."

Затова си падам по Средновековието - младежи търсещи естетиката, идеалите, Божественото съвършенство (хармония).

А днес алчни старчета насиливат Човеците...

Колкото до Обществото:
Оптимизмът ти е странен. На Земята няма нищо ново. Новото е илюзия за непросветените.

Тълпата никога не е проявявала разум, винаги е търсила зверска наслада в кървави зрелища и извратеност.

Така е било и така ще бъде.

Ценността е в ЛИЧНОСТТА. Само Индивидът има стойност. Народът никога не е бил нещо по-различно от обезумяла зверска Тълпа. Само отделни Личности, на които е дадена милост от Бог, проблясват като Слънца над морето от мръсотия и гнилоч.

Тълпата само се люшка от една крайност в друга, но и това е привидно, всъщност същността й, водещата й есенция е една и съща - мерзка, недостойна.

Например в Тъмното Средновековие, всичко било много строго за да има Божествен морал. Обаче и тогава Властниците се гаврели и насилвали когото си искат (неудобните мъже или пожеланите невинни жени), за радост на Тълпата, която се радвала в свиреп екстаз при публичните мъчения и екзекуции...

Ренесансът довел новото мислене - с цинизъм и пълно отхвърляне на всяка естетика и ценност - простащината на "мъдрецът" Волтер, появата на разврата, Властниците, ламптящи за пари, засилват експлоатацията си върху честните Хора...

После голяма част от изминалия век - царуване на Идеология, доста близка до идеалното общество, до равенството и дори Любовта на Християнството. Но пак основана на репресии...

После Хората се Освободили (за пореден път) пак се люшват в друга крайност - похотта, разврата, чалгата, цинизма - който днес ни заливат навсякъде и най-вече чрез медиите...

Както виждаме, Психологията на Тълпата не търпи развитие. Целите на Властниците остават. Революциите единствено връщат Свободата за миг, глътка въздух за поробените ИСТИНСКИ ЧОВЕЦИ. След което всичко се връща обратно към Мракът.

Надеждата е в Края, в Спасението.
Мъдреците винаги са под Знакът на Сатурн - меланхолия и Депресия.

Въобще не ме интересува тълпата.
В интернет открих че има по-добри същества от мен.
И това ме кефи невероятно,да осъзная че има и по-добри хора от мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 13.03.09 10:21.