Vinagi sum iskala pritelia mi da e niakoi, na kogoto da chuvstvam che imam doverie. Ot dvete strani da ima izkrenost ne samo kato lipsa na luja, no i kato edna otkritost na obshtuvaneto - da useshtam, che moga da buda sebe si s drugia i toi e sklonen da me priema kakvato sum.

Naskoro obache pak se zamislih - imam li az samata doverie v sebe si po sushtia nachin? V smisul, che useshtam, che kogatoimam niakakvi lichni jelania, no prisustva i konflikt na interesi v izvesten smisul, vinagi ostava v men niakakvo sumnenie za tova dali moite jelania sa opravdani, dali vsushtnost ne proiaviavam povurhnostnost, egoizum i razni drugi skriti vliania ot dulbinite na egoto?

V tozi moment se useshtam che tursia potvurjdenie otvun...ako go nameria izvednuj osuznavam, che sum bila prava...no siakash purvonachalnoto subektivno chuvstvo nikoga samo po sebe si ne mi e dostatuchno... Vinagi su bila samokritichna i sumniavashta se v tova dali sum napravila i usetila neshtata dostatuchno adekvatno.

Tova obache govori za niakakva neuverenost, siakash e lipsa na samostoiatelno mislene i lipsa na uverenost v sobstvenata precenka.

Vie kak se chuvstvate v tova otnoshenie?

Ще те помоля да пишеш на кирилица, както всички останали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ми харесва какво си написала.

Казвал съм го и друг път - съмнението е майка на мъдростта. Не се притеснявай, че се съмняваш в себе си, а се гордей с това.

Голямата увереност е признак за глупост.

Колкото до егоистичният момент в желанията - той е принципно неизбежен. Самите желания призтичат от егото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за подкрепата. Притесняваше ме този момент на инстиктивно търсене на потвърждение *отвън* на стойността на позицията ми. Но може би това е един от елементите на истината...субективното усещане е другият неизменен.

Разбира се търсенето на потвърждение отвън не бива да се издига до лицемерие. Не бива никога да считаш мненията на когото и да било друг за по-валидни от своето собствено по въпроси, които така или иначе са съмнителни. Тук естествено се абстрахирам от това, че на накой друг понякога може да са му известни факти, с които ти не си запозната.

Не знам дали говоря достатъчно разбираемо. Имам предвид, че по въпроси засягащи самата тебе, но в който и ти се съмняваш, не бива да приемаш ничие чуждо мнение за авторитетно.

Естествено това са характеристики на силната личност. А не всички сме такива

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите