Формула на щастието (за хора до 25 години):

В отговор на:

---

От доста години съм нещастен. Но поне за разлика от дурги нещастни хора аз знам как да стана щастлив, да имам кучка и приятели разбираш ли

лошото е, че знам на теория но още не мога да я прилагам
Ето я формулата на щастие:

често излизане + натрапване на другите + устатост + класа и престиж (модерни дрешки, прически, златни ланци) + нахалство = щастие и примане в обществото

Ще имам приятели само ако отида на някой купон, кача се на масата като другите, започна да щракам с пръсти и завикам "опса!".
99% от младото поколение са чалгари, какво да ги правиш.

98% от връстниците ми са повърхностни. Другите 2% умело го прикриват.

Истината е, че нахалство ми липсва. Нахалните хора постигат чудеса и движат света напред.
"Чрез нахалство към поргрес!" казват хората... и са прави.
Животът е една борба, където оцеляват най-нахалните.
Тажно е но е истина и каквото ида си говорим е така.
Кои печелят ролите за филми? Тези, които ходят оп кастинги.
Ако си срамежлив и не ходиш по кастинги какъв актьор си?
Докато не си още известен никой няма да тръгне да ти звъни и да те покани.
Никой не дава парчета от "тортата" на щастието безплатно,
трябва сам да си ги откъснеш. И затова мисля да се "тунинговам" с нови дрехи и златна верижка и да стана "готино ко*еле" както готините ми връстници.
Да видиш после дали няма да имам приятели.Може да звучи повърхностно, но такива са хората.

Сега остава да приложа това, уви в последните години все се провалям и съм от сдуханите. Излиза, че знам как да стана готин, но нищо не правя по въпроса. Някой да продава луксозен автомобил? Идния месец отивам в мола да си направя фАшън прическа и да изкупя златни ланци и верижки. И ще си купя сп. Нов Фолк. Това не е ебавка, ами съвсем сериозно. Да си готин е толкова прекрасно и яко! Куул страхотно!

Опса!

---

Това за което пишеш е много относително...
Зависи какво излъчване има човека, колко е интелигентен, до колко може да контактува с хората и намира ли общ език с тях...и ред други фактори.
Един може да стои само като паметник и да мълчи и всички да го намират за готин само заради излъчването му, а друг може отлично да спазва твоята "програма за щастие" и пак никой да не го уважава и да го взимат на подбив...
Всичко си е до самата личност.
Да не говорим, че това под което ти разбираш като "щастие" - да си център на вниманието в компании, да караш готини коли и да сменяш курви, за друг може да е тъпо и отегчително - да разбира щастието по съвсем друг начин (примерно с уютен дом, семейство, добри и кротки деца, без дискотеки и купони...).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да след определена възраст започваш да мислиш по втория начин, обаче защо да си пропиляваш младостта? Веднъж се живее. Младостта е за първия начин на живот, иначе времето е изгубено. Аз вече ще се съвзема и ще правя така както правят всички мои връстници.

Примерът ми за семейството наистина беше за по-големите (усетих се още докато го пишех...).
Исках да кажа, че и за младежите е различно - ти може да намираш щастие в лудите купони и многото приятели, на друг може да му е по-забавно и да се чувства много добре когато слуша класическа музика и чете научна литература сам в къщи, трети е щастлив когато се разхожда в гората или кара велосипед... Аз примерно никога не съм обичал дискотеките и съм ходил само по молба на приятели...

Така де, с всичко това искам да кажа, че формулата ти не важи за всички. Може би за малко над 50% от младежите, но има много които нвма да намерят никакво щастие в нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не малко над 50% ами направо си кажи 89%
Това чалга поколение какво искаш да прави?

Веднъж бях на един кастинг. Нищо не знаех за него отначало. Просто видях, че са се събрали много хора и отидох да видя какво има. После разбрах, че било кастинг за филм. Някои от хората нарочно стояха в средата и се опитваха да привличат възможно най-много внимание. Онези, дето избираха кой да играе вървяха сред хората да си харесат някого. Аз си стоях кротко отстрани и просто наблюдавах. Един от "журито" ме погледна, дойде при мен и каза: "Вие за кастинга ли сте?". Аз просто ей така казах "Да". И ме избраха да играя моряк. Филмът се казваше "Аз съм Дейвид" и е на Дисни. Бях на около 20 години. Сред хората на кастинга повечето изглеждаха като мен.

Като бях 4-ти клас ме искаха да играя във "Октопод 7", оня италианския мафиотски филм. Ама аз тогава не исках.

Behind a veil unseen yet present. I am the foceful soul that moves that mighty body.

Мен пък ме поканиха да играя в "Последния бойскаут", защото ги кефило как танцувам джига, ама с Брус Уилис сме стари аверчета и аз му отстъпих ролята щот не мога да зубря реплики.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех мечти, мечти!

Имаш ли страница в IMDb? Аз имам.
Обаче не си правя реклама по форумите.
А и в България ако си певач е по-добре - тук се наливат пари в музиката (главно в чалгата), а никой не дава пари за ТВ сериали освен продуцентите на хитовете "Забранена любов" и "Къде е батко?".

"Ех мечти, мечти!" - това не са мечти а бъзик с Numberous!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите